Андрю Грос
Синята зона (65)

62.

Кейт замръзна. Всяка нейна клетка се вцепени.

Оскар Меркадо беше хладнокръвният убиец, който бе ликвидирал майка й пред собствените й очи. Шефът на престъпната фамилия Меркадо. Вероятно беше убил и баща й. Тя не знаеше какво да прави. Главорезът му стоеше само на няколко метра от тях. Трябваше да се махне оттук. Кейт дръпна силно каишката на Фергъс. После се вторачи в ледените сини очи на възрастния мъж. Писък на ужас бе заседнал дълбоко в гърлото й.

— Кейт, моля те — той нежно се протегна към нея, но остави ръката си да падне на пейката. — Няма защо да се страхуваш от мен. Обещавам ти. Напротив, аз би трябвало да се тревожа. Аз би трябвало да се страхувам от теб.

Кейт стана.

В гърдите й се надигна почти неконтролируемо отвращение и тя пожела да убие този човек. Мъжът, който уби нейната майка. Който стоеше зад опита тя самата да бъде убита в реката. Неговият картел, Fraternidad, носеше вината за всичко лошо, което се бе случило на семейството й.

— Баща ти… — започна да обяснява старецът.

— Какво баща ми? — погледна го яростно Кейт. — Баща ми е мъртъв. Вие…

— Не, Кейт — Меркадо поклати глава, но не заплашително. Сините му зеници сияеха като опали в хлътналите му очи. — Баща ти не е мъртъв. Жив е. Всъщност, баща ти е този, който ме преследва.

— Какво? Не ви вярвам — очите й проблеснаха от ярост. — Лъжете.

Тя сви юмруци, искаше да го удари, но нещо я възпря. Той просто си седеше там на пейката. Не направи никакъв опит да се предпази от яростта й. В лицето му тя видя руините на всичко, което някога бе обичала и на което се бе доверявала. Изведнъж престана да изпитва страх, а само несигурност и гняв. Думите му ечаха в нея.

— Какво искате да кажете с това, че той ви преследва?

— Защото организира проверката на собствената си компания, Кейт. Защото организира своя собствен арест. Затова се остави да бъде включен в правителствената Програма за защита на свидетелите… Мисля, че ти, Кейт, знаеш това. Нали?

Тя го гледаше в очите и не можеше да отмести поглед.

— Какво, по дяволите, искате да кажете? Че баща ми е разрушил своя живот, разби нашия живот само за да бъде включен в тази програма?

— Но не за да бъде защитен от нея, Кейт — усмихна се тъжно мъжът, — а за да проникне в програмата.

Да проникне? В това нямаше никакъв смисъл. Но тя усети, че в думите му има нещо близко до истината.

— Защо? Защо ми казвате това? Твърдите, че баща ми е жив. Защо да ви вярвам? Вие убихте моята майка. Аз бях там! Защо да повярвам на нещо, казано от вас?

— Защото, Кейт, твоят баща и аз имахме един и същ агент за нашите случаи. Маргарет Сеймор. Защото бяхме част от един и същи отдел на ПЗС, специализиран за информатори в областта на наркотиците — той се протегна и я докосна по рамото. Този път тя не го спря.

— От двайсет години — той вдигна очи към нея — аз също съм в програмата.

Кейт се вторачи в него. Това чудовище, чието име беше синоним на насилие и смърт. Заради което баща й бе отишъл на съд, за да го унищожи. Очите му бяха мили, сини и ясни.

— Не — тя рязко измъкна рамото си. Той беше убиец, престъпник. — Вие сте Меркадо. ФБР каза, че вие искате да го убиете. Само се опитвате да ме използвате, за да го намерите.

— Кейт… — той поклати глава. — ФБР твърдят много неща, за да запазят прикритието ми. През всичките тези години не аз съм ръководил наркокартела на Меркадо. Аз предавах информация за тях. Бях в ПЗС. Кейт, картелът иска аз да умра, макар ти да смяташ, че търсят баща ти. Маргарет Сеймор беше агентът по моя случай. Тя знаеше местонахождението ми и моята самоличност. Затова баща ти изчезна. За да ме намери. За да ме докопа, защото се обърнах срещу тях. Мога да ти го докажа. Мога да го докажа с такава сигурност, с каквато стоя пред теб, Кейт Рааб.

Звукът от произнасянето на името й от неговата уста имаше въздействието на силен удар право в слънчевия възел. Откъде знаеше името? Откъде знаеше за майка й? Никога не го бе разкривала. Тя огледа лицето му, изпъкналите скули, заоблената брадичка, прозрачните му сини очи, в които личеше непоколебима воля.

„О, боже мили…“

Изведнъж забеляза. Сякаш я удари силен ток. Зяпна го вкаменена и бездиханна, неспособна да продума.

— Аз ви познавам. Вие сте човекът от снимката. Вие двамата, застанали пред една порта…

— В Карменес — лицето на мъжа се проясни и той кимна.

Кейт шумно си пое дъх.

— Кой сте вие? Откъде знаете всичко това? Откъде познавате баща ми?

Очите на възрастния мъж проблеснаха.

— Кейт, Бенджамин Рааб е мой брат.