Андрю Грос
Синята зона (40)

37.

Не следващия ден Кейт почти не можа да работи.

Тя положи огромни усилия да загърби множеството въпроси за снимката на баща си, която бе видяла предната вечер. Сваляше данни от микроскопа, отбелязваше скоростта на делене на стволовите клетки, фагоцитнатацитоза на Тристан и Изолда. Но единственото, което виждаше, беше баща си, застанал пред онази порта, и онова смразяващо име.

Сега Кейт разбра, че по-голямата част от живота й е била ужасна лъжа.

След дълго взиране в снимката тя потърси град Карменес в Интернет. Не беше в Испания, както си бе помислила, а в Колумбия.

Колумбия. Оттам беше фамилията Меркадо.

В този миг всичко в живота й се промени. Искаше да вярва в баща си, да го смята за такъв, какъвто се представяше. Но втори път вече го видя различен от онзи човек, когото си мислеше, че познава. Не беше жертва, а човек с минало. Минало, което нямаше връзка с нея. И ужасна, могъща тайна, която трябва да крие. Тайна, която промени всичко. Тайна, която я уплаши. Направо я ужасяваше.

Животът на семейството й бе съсипан, а най-добрата й приятелка — простреляна. За да бъде защитена тази лъжа, бяха убити хора.

„Какво правиш пред този надпис, татко?“

Знаеха ли агентите от ПЗС за това? А майка й? През всички тези години? Всичко ли беше лъжа, всичко в миналото му, в работата, в процеса? Всеки път, когато я е прегръщал?

Тя си спомни гласа на майка си: „Има неща, които трябва да знаеш, Кейт, които дълго време съм крила.“

„Какви неща? — Кейт се изправи от мястото си зад микроскопа. — Мамо, какво се опитваш да ми кажеш?“

Предната вечер, когато Грег най-сетне се прибра вкъщи, веднага видя по лицето й, че нещо не е наред.

Тя ровеше из купчина стари имейли и писма, които бе получила от семейството си през последната година. Имаше нужда да се почувства близо до тях. Шарън беше пуснала Емили за първи път да иде на концерт сама. На „Търд Ай Блайнд“ — любимата група на Ем. Кейт почти можеше да усети вълнението й. Тя беше на седмото небе…

— Кейт, какво има?

Тя му подаде снимката, която беше открила.

В началото той не изглеждаше изненадан. Или ядосан. Когато се съсредоточи върху буквите над двамата на снимката, той се ококори.

— Не разбирам… Кейт, трябва да има някаква причина — изписа се удивление на лицето му.

— Каква причина, Грег? Каква причина може да има? За това, че е лъжец. Че е крил всичко от нас през целия ми живот. Че всъщност е свързан с тези чудовищни хора. Грег, как е възможно? Той наистина е извършил онези ужасни неща… Съжалявам — продължи Кейт, — но просто не мога повече да бягам от това. Трябва да знам.

— Какво трябва да знаеш, Кейт? — той остави снимката срещу нея на масата. — Че баща ти не е бил такъв, за какъвто си го смятала? Това сега е нашият живот, а не неговият. Не знам какво е направил, но съм убеден, че няма да разбереш, докато гледаш в микроскопа. Кейт, това, което си наумила, е много опасно. Имаме нужда от онези хора отвън. Не мога дори да помисля, че може да ти се случи нещо, подобно на това, което стана с Тина.

 

 

„Грег е прав — разсъждаваше Кейт, докато гледаше в нищото по време на работа. — Отговорът не лежи под микроскопа.“

Това бе нещо истинско и страшно и тя не знаеше как да го открие. И на кого да се довери.

Но трябваше да знае. Снимката промени всичко.

Името на портата, което я поболяваше, Меркадо, означаваше, че не става дума само за баща й, а и за нея.

За всеки спомен, за всяка прегръдка, която си спомняше. Всеки радостен миг в живота й.

Агентите на ПЗС нямаше да й разрешат да види семейството си. Трябваше да намери друг начин.

Грег беше прав, отговорът не се криеше под лещите.

Той беше някъде навън. Обаче Кейт нямаше ни най-малка представа къде.