Андрю Грос
Синята зона (36)

33.

— Не! — повиши глас Кейт, докато клатеше с недоверие глава. — Бъркате! Каквото и да е направил, баща ми не е убиец — очите й се впиха в страшната снимка от местопрестъплението. Ужасеното изражение по лицето на Маргарет Сеймор едва не я накара да повърне.

— Не и това!

— Кейт, тя е отишла там, за да се срещне с него — настоя Кавети. — Той избяга от семейството ви. Това знаем.

— Не ми пука! — лицето й почервеня от безсилие. Това беше невъзможно. Прекалено чудовищно дори да бъде помислено. — Вие спретнахте присъдата на баща ми. Отнехте му живота. Дори нямате доказателство, че все още е жив.

Тя взе папката. Искаше й се да я запрати срещу стената. Главата й се въртеше. Опита да се съсредоточи върху фактите.

Някой е купил мобилен телефон на името на брат й. Не можеше да отрече това. Някой се е качил на самолет за Минеаполис в нощта, след като баща й изчезна. Някой се е обадил на Маргарет Сеймор и е наел кола. Джипиесът показва маршрута до местопрестъплението. Маргарет Сеймор е надраскала бележка.

МИДАС.

„Защо?“

— Защо ще иска да я убива? — извика Кейт към тях. — Каква причина може да има да убие единствения човек, който се опитваше да го опази?

— Може би е знаела нещо, което той не е искал да бъде разгласено — отговори Бут, човекът от ФБР, и вдигна рамене. — Или да прикрие нещо, което тя е научила.

— Но вие щяхте да знаете това — тя се извърна към Кавети. — Вие бяхте началник на агент Сеймор. Значи каквото и да е знаела тя, щеше да е вписано в досието. По дяволите, говорим за баща ми!

— Кейт, каквото и да говорим, ние знаем, че е отишъл да се срещне с нея — агентът на ПЗС я гледаше настойчиво. — А останалото… ти се опитай да сглобиш пъзела.

Кейт рухна обратно на стола.

— Може да е постъпил глупаво един или два пъти. И сега изглежда престъпник във вашите очи. Не зная защо се е опитал да се свърже с Маргарет Сеймор. Може някой да я е преследвал. Може тя да му се е обадила. Но тези снимки… — тя поклати глава с широко разтворени очи, пълни с ужас. — Какво са й сторили… Това не е баща ми. Той не е убиец. Агент Кавети, вие го познавате! Как може да си помислите, че е бил той?

Внезапно Кейт осъзна нещо ужасяващо.

Резето на вратата на апартамента й.

Тя погледна към Кавети и едва не повърна.

— Затова не ме предупредихте. Нали така? След като простреляха Тина. Вие сте били. Влезли сте в апартамента. Използвали сте ме, за да откриете баща ми. Искали сте да разберете, ако се свърже с мен.

Кавети я гледаше без притеснение.

— Кейт, нямаш представа какъв е залогът в този случай.

— Вие ми кажете, агент Кавети! — Кейт отново се изправи. — Кажете ми какъв е залогът, а после аз ще ви кажа нещо. Баща ми може да е мъртъв. Или нещо по-лошо — тя посочи към снимката, — може да е извършил това. А аз имам приятелка, която се бори за живота си с куршум в мозъка, предназначен за мен. За мен, агент Кавети, това е залогът. Не знам какъв е за вас, но дано да си заслужава всичко това!

Кейт грабна чантата си и тръгна към вратата.

— Той ще се опита да се свърже с вас, госпожице Херера — обади се човекът от ФБР. — Заради него ще бъде обявена тревога и ще започне издирване. Но вие осъзнавате, че говорим за нещо много по-голямо.

— Видях тези снимки, агент Кавети — Кейт ядно поклати глава. — Това не е той. Не е моят баща, независимо какво показват късчетата от пъзела. Той даде показания за вас. Влезе в затвора. Кавети, вие би трябвало да го защитавате. Да защитавате и нас. Щом сте толкова убедени, че баща ми е жив, намерете го! Намерете го — Кейт отвори вратата, — или обещавам ви, аз ще го направя.