Андрю Грос
Синята зона (30)

27.

— Баща ми ли?

Кейт примигна срещу него с широко разтворени очи и поклати глава.

— Не съм говорила с него от процеса насам. Защо?

Кавети стрелна поглед към прокурора. След това прочисти гърлото си.

— Кейт, трябва да ти покажем някои неща.

Той извади една папка изпод шлифера си и пристъпи към кухненския плот. Заповедническият му тон малко я стресна.

— Онова, което ще ти кажа, е много поверително — обясни той, докато сваляше ластиците от ъглите на папката. — И тъжно. Може би е по-добре да седнеш.

— Агент Кавети, плашите ме.

Кейт го погледна и се отпусна на един стол. Сърцето й отново започна да думка.

— Разбирам.

Той започна да реди поредица черно-бели снимки върху плота.

Снимки от местопрестъпление.

Първоначално Кейт се поколеба, убедена, че ще види баща си. Но не беше той. Фотографиите бяха на жена. Съблечена по бельо. Вързана за един стол. Някои от снимките я показваха в цял ръст, другите бяха близки планове на лицето, устните, части от тялото, покрити с рани. Те бяха ужасяващи. Жената се бе килнала встрани. Беше цялата в кръв, дори по раменете и коленете имаше петна. Кейт проплака. Видя, че те бяха причинени от няколко рани от куршуми. Тя постави несигурна ръка върху рамото на Кавети.

Имаше някакви белези и по двете гърди на жената, обградени от тъмни кръгове. Следващата рана от куршум беше близо до едната гърда. Изведнъж Кейт разбра какви са тези белези. Следи от изгаряния. Бяха я горили по гърдите и зърната. Дясното й зърно изобщо го нямаше. Беше отрязано.

— Кейт, съжалявам — обади се Фил Кавети и постави ръка на рамото й.

— Защо ми ги показвате? — Кейт вдигна очи към него. — Какво общо имат с баща ми?

— Моля, Кейт, само още няколко — Кавети извади още две или три снимки. Първата беше увеличен близък план на лявата страна на лицето на жертвата. Беше страшно подуто и насинено от окото до бузата. Която и да е била, чертите й вече трудно се различаваха.

Кейт почувства как към устата й се надига жлъчка. „Какво чудовище би сторило подобно нещо?“

— Раните, които виждаш — започна Кавети, който най-сетне остави папката на плота, — не са имали за цел да причинят смърт. Предназначението им е било да държат жертвата колкото може по-дълго жива, да удължат агонията. Не е била изнасилена. Когато тялото е било открито, всичките й вещи са били налице. Жената само е била изтезавана.

— Изтезавана? — Кейт почувства пристъп на гадене.

— Смятаме, че целта е била да измъкнат информация — намеси се и прокурорът. — Да я накарат да проговори, госпожице Рааб.

— Знаем за Тина Охеърн — продължи Фил Кавети. — И знам какво изпитваш ти, Кейт, заради случилото се. Обаче, моля те, още само една снимка.

Агентът на ПЗС извади друга фотография от папката и я постави на плота пред Кейт.

Тя беше още по-ужасяваща. Кейт отмести поглед.

На нея се виждаше слепоочието на жената. Насинените й подути очи се бяха подбелили под клепачите. Сплъстената й кестенява коса беше провиснала напред, като леко закриваше лицето й.

Но не достатъчно, не толкова, че да скрие дупката с големина на монета в дясното й слепоочие.

— Божичко! — Кейт си пое дълбоко дъх и отново й се доповръща. — Защо ми ги показвате? Защо ме питате за татко?

И тогава нещо й хрумна. Очите й се разшириха и тя онемя. Погледна отново снимката. Видя нещо. Бавно я взе в ръка и се втренчи в нея.

— О, боже… — Кейт направо зяпна и силно пребледня.

„Аз я познавам.“

В началото не успя да го забележи. Горката жена беше силно обезобразена от раните си. Но изведнъж ясно различи чертите й и особено трапчинката на бузата.

Кейт се обърна към Фил Кавети, когато почувства, че й приз лява.

Жената на снимката беше Маргарет Сеймор.