Андрю Грос
Синята зона (29)

26.

Кейт буквално се хвърли върху него. Цялото й тяло беше парализирано от страх.

— Кейт, спокойно, всичко е наред — окуражи я той и я прегърна.

Кейт кимна и притисна лице в сакото му.

— Помислих си, че ме следят. Помислих…

— Съжалявам — рече Кавети. — Вероятно е бил моят човек. На спирката. Просто искахме да сме сигурни, че си отиваш вкъщи.

Кейт затвори очи и неуверено си пое дъх. Изпитваше смесица от нервност и невероятно облекчение. Почувства как сърцебиенето и изчезва. Дръпна се от агента и се опита да се овладее.

— Защо сте тук?

— Това е Джеймс Нардоци — Кавети представи мъжа, който го придружаваше. Той беше слаб, с остра брадичка и носеше обикновен сив костюм и червена вратовръзка под шлифера си. — От Департамента по правосъдие.

— Да — кимна Кейт, леко раздразнена. — Помня ви от процеса.

Прокурорът се усмихна кисело.

— Кейт, налага се да ти зададем няколко въпроса — прекъсна ги агентът от ПЗС. — Можем ли да влезем?

— Разбира се.

Ръцете й все още леко потреперваха. Беше й трудно да пъхне ключа в ключалката и да завърти обратно резето. Фергъс лаеше от другата страна на вратата.

— Добре де, добре…

Тя отвори вратата на апартамента и запали осветлението. Не си спомняше някога да е изпитвала такова съкрушително чувство на облекчение. Слава на бога, те бяха тук. Предполагаше, че е заради Тина. Тя така или иначе искаше да им разкаже. Не можеше да продължава да го крие.

— Добре — остави покупките на плота. — За какво става дума? — усмихна им се тя.

Кейт постепенно се връщаше в нормално състояние.

— Давайте. Зная защо сте тук.

Фил Кавети я гледаше безизразно. Обаче онова, което каза, отново я извади от равновесие.

— Кейт, кога за последен път се чу с баща си?