Андрю Грос
Синята зона (24)

21.

Когато Кейт се върна у дома, из цялото жилище бяха разпръснати запалени свещи. Стереото свиреше. Нещо успокояващо и романтично — Нора Джоунс.

Грег излезе да я посрещне по тениска, но с вратовръзка. И Фергъс приветствено махаше с опашка. Около неговия врат също имаше вратовръзка.

— Сеньора Кейт…

Тя го огледа подозрително.

— Тина ти се е обадила, нали?

— Не на мен — намигна Грег и с брадичка посочи Фергъс, — а на него.

Кейт се изкикоти, докато сваляше жакета си.

— Добре, Казанова, казвай какво си намислил? Грег я отведе при сгъваемата маса за карти, която бяха открили в магазин втора употреба за пет долара. Той я бе поставил пред прозорците. Мостът Уилямсбърг беше красиво осветен. На масата имаше свещ с трепкащ пламък и бутилка вино.

— Точно се готвех да налея един шамбертан^[1] от 1990 — обяви Грег със смешен акцент а ла Клосо^[2], който приличаше повече на испански, отколкото на френски, — обаче трябваше да се примиря с далечния му братовчед за два долара — той наля, — защото това може да си позволи един стажант трета година.

— Реколта 2006, юли месец. Прекрасно! — Кейт пак се изкикоти. Грег постави хартиена салфетка в скута й. — А към него какво?

— Към него — Грег с величествен жест посочи кухнята — нашият специалитет… Говеждо в сос от зелено къри и гъби с пад таи^[3], сервирани както обикновено в техните церемониални супници.

Кейт забеляза няколко кутии храна за вкъщи от любимия им тайландски ресторант, които още лежаха на таблата заедно с клечиците за хранене.

Тя се засмя одобрително и попита:

— Това ли е всичко?

— Всичко? — Грег изпръхтя презрително. — А по-късно, за да направя романтичната ти среща съвършена… — иззад гърба си той измъкна кутия с дивиди.

Джек Блак^[4] в „Рок училище“.

— Прекрасно! — Кейт не можа да се сдържи да не се засмее. Вярно беше, че тази вечер се нуждаеше от нещо наистина тъпо и безсмислено. Може би Тина бе права. Точно това й беше необходимо.

— Мадмоазел впечатлена ли е? — попита Грег, като наля още малко вино.

— Много — намигна му Кейт. — Проблемът обаче е, че аз имам своя собствена представа за романтична вечеря.

— И каква е тя? — попита той и чукна леко чашата си в нейната, за да вдигнат тост.

Кейт скочи и го целуна предизвикателно по устата. После бързо влезе в банята, като пътем свали фланелката и джинсите си. С малоумното работно време на Грег и целия миналогодишен стрес бяха заприличали на двойка, женена от години. Бяха забравили какво значи просто да се забавляваш. Кейт остави водата да намокри косата й и да се стича надолу по тялото, а после се насапуниса със секси, ухаещ на лавандула сапун, който беше открила в „Сефора“^[5].

Внезапно вратата на банята се отвори. Грег се вмъкна вътре с лукава усмивка на лицето.

— Съжалявам, но не мога да чакам.

Очите на Кейт грейнаха дяволито.

— Защо ти трябваше толкова време?

Те започнаха да се целуват, докато горещата вода ги обливаше. Грег я притисна силно към себе си и тя усети как всяка клетка от тялото й се пробужда.

— Миришеш прекрасно — той вдъхна с брадичка, завряна във врата й, а ръцете му масажираха стегнатото й дупе и гърди.

— А ти миришеш като извънземен — изкиска се Кейт. — Или това се дължи на соса с чили?

Той вдигна извинително рамене.

— Лидокаинът^[6].

— О — тя разтвори широко очи, усещайки топлото му тяло да се притиска в нейното, — но все пак си успял да донесеш тайландската храна.

Те се засмяха и Грег я обърна. Тя лекичко се наведе, за да може да влезе в нея.

— Добър план, Кейти.

Той знаеше как да я накара да забрави всичко. Тя съзнаваше каква късметлийка е. Усещането, че той е в нея, накара тялото й да се изпълни с топлина, а сърцето й да забие учестено. Кейт изстена, дъхът й се накъса. След това — по-бързо и по-силно, душът плющеше върху тях, докато те срещаха слабините си. Ритъмът им започна да се ускорява още повече и тя се стегна вътрешно. Грег също следваше ритъма. Освобождаването беше страхотно. Кейт затвори очи. Няколко мига по-късно той стоеше притиснат към нея под топлия душ, а сърцето й биеше трескаво. Усещаше тялото си едновременно освободено и леко.

— Съжалявам за вечерята — закачи я той.

— Не е страшно — Кейт отпусна глава на рамото му и въздъхна. — И това ще свърши работа.

 

 

Вечеряха малко по-късно. В леглото. Направо от кутиите.

Гледаха филма с Джек Блак и се смееха на глас. Кейт лежеше с глава върху гърдите на Грег. Фергъс се бе свил на кълбо в кошницата си пред леглото им. Тя не се бе чувствала толкова спокойна от много отдавна.

— Още вино, maintenant, s’il vous plait^[7] — и Кейт почука по празната си чаша.

— Твой ред е — поклати той глава. — Целия ден робувах в кухнята.

— Мой ред? — тя го ритна игриво. — Нали това уж беше моята вечер?

— О, не ти ли беше достатъчно?

— Добре — предаде се Кейт и нахлузи нощницата си. — Да видим дали ще се върна с нещо и за теб.

Тогава звънна телефонът.

— Мамка му — шумно възропта Грег. Бяха намразили телефонния звън по неочаквани часове. Обикновено се обаждаха от болницата, за да го повикат.

Кейт затърси опипом телефона. Номерът на екрана не й беше познат. Но поне не беше от болницата.

— Ало — каза тя в слушалката.

— Кейт, обажда се Том Охеърн, бащата на Тина.

— Здравейте! — тя се зачуди защо й звъни толкова късно. Гласът му звучеше уморено и напрегнато.

— Кейт, случи се нещо ужасно…

Кейт погледна тревожно към Грег, а по гърба й се спусна леден хлад.

— Какво?

— Тина беше простреляна. В момента е в операционната. Зле е. Не знаят дали ще оцелее.