Андрю Грос
Синята зона (16)

13.

Всички се бяха събрали в къщата. Кейт и Шарън подрязваха букет хортензии в кухнята в опит да овладеят нервите си, когато една тъмносиня лимузина, придружавана от черен джип, зави по автомобилната алея.

Бен се бе обадил преди час. Каза им, че трябва да обсъдят нещо много важно. Не пожела да каже как е минала срещата с ФБР. Целия ден никой не беше излизал навън. Децата не отидоха на училище. Около сградата бъкаше от ченгета и агенти на ФБР.

Мъж и жена, облечени в костюми, слязоха от лимузината, последвани от Рааб. Джипът зави по алеята и блокира входа към нея.

— Имам лошо предчувствие — прошепна Шарън и сложи настрана ножиците.

Кейт кимна и си пое дълбоко въздух. Този път и тя имаше неприятно усещане.

Баща й влезе в къщата и свали палтото си. Лицето му беше пепеляво. Той вяло помаха на Кейт, а след това сковано прегърна Шарън.

— Бен, кои са тези хора?

Той едва забележимо вдигна рамене.

— Шарън, трябва да обсъдим някои неща.

Седнаха на масата в трапезарията, но това не ги накара да се почувстват по-спокойни, защото по принцип никога не седяха там. Бен помоли за чаша вода. Трудно му беше да ги гледа в очите. Ден преди това мислеха за приемните изпити на Ем и планираха зимната си ваканция. Кейт никога не бе чувствала такова напрежение в къщата.

Шарън го погледна напрегнато.

— Бен, плашиш ни.

Той кимна.

— Има нещо, което снощи не споменах. Има още един човек, който дойде при мен в офиса и когото също запознах с Харолд. Човекът искаше да сключим същата уговорка като този от „Паз“, за когото ви споменах. Искаше да обърне пари в злато. Да го изнесе от страната…

Шарън поклати глава.

— Кой?

Той вдигна рамене.

— Не знам… Така или иначе, няма значение. Може би е предложил някои неща, с които не е бивало да се съгласявам — той отпи глътка вода. — Може би имат на запис нещата, които съм казал.

— Запис? — очите на Шарън се уголемиха. — За какво говориш, Бен?

— Не зная… — той гледаше безизразно напред, като все още избягваше погледите на другите. — Нищо определено. Но е достатъчно в съчетание с плащанията, които съм получавал, и това наистина усложнява нещата. Прави ги да изглеждат доста зле.

— Зле? — Шарън все повече се тревожеше. Кейт също. Снощи стреляха по тях! Самият факт, че е направен някакъв запис, беше лудост.

— Бен, какво искаш да кажеш?

Той прочисти гърлото си.

— Този, другият… — най-накрая вдигна поглед — бил от ФБР.

Сякаш гръм удари насред трапезарията. Никой не продума, всички гледаха ужасено.

— О, боже! Бен, какво си направил?

Той започна да разказва с нисък, дрезгав, монотонен глас. Всички пари през последните няколко години, парите, с които бяха платили къщата, екскурзиите, колите, всички бяха мръсни пари. Наркопари. Каза им, че е знаел, но въпреки това е продължавал да го прави. И да затъва. Не можел да се измъкне. Сега го пипнаха. Имат запис, на който той предлага същата схема на агент под прикритие. Те знаят за парите, които е получавал, наясно са, че той е изградил схемата.

Кейт не можеше да повярва на ушите си. Баща й щеше да влезе в затвора.

— Ние можем да оспорим това, нали? — обади се майка й. — Имам предвид, че Мел е добър адвокат. Моята приятелка от клуба Мериън познава човек, който е защитавал хора, вършили измами с ценни книжа. Онези от „Логотек“. Постигнал е споразумение.

— Не, Шарън, не можем да оспорим това — Бен поклати глава. — Това не е измама с ценни книжа. Пипнаха ме на местопрестъплението. Трябваше да сключа сделка. Може би ще се наложи да вляза в затвора за малко.

— Затвор!

Той кимна.

— После ще трябва да дам показания. Но проблемът не е дори и в това. Много по-лошо е.

— По-лошо? — Шарън се изправи. Тя все още беше с престилка. — Бен, какво може да бъде по-лошо от това? Едва не ни убиха! Току-що съпругът ми ми съобщава, че ще влезе в затвора! По-лошо… Ще се признаеш за виновен. Ще платиш глоба. Ще върнеш всичко, което си взел непочтено. Какво искат тия хора от теб, Бен? Животът ти?

Рааб скочи на крака.

— Шарън, ти не разбираш — той отиде при прозореца. — Това не е търговия с фалшиви акции. Тези хора са колумбийци, Шарън! Мога да им навредя. Виж какво направиха снощи. Това са жестоки хора. Убийци! Никога няма да позволят да стигна жив до процеса.

Той дръпна пердетата. Двама агенти се бяха облегнали на джипа, запречил достъпа към автомобилната алея. Една полицейска кола бе спряла пред главния вход под колоните.

— Шарън, тези хора… те не са тук, за да ме докарат вкъщи. Те са федерални агенти. Те са тук, за да ме защитават. Онези копелета искат точно това от мен — гласът му стана плачлив и се извиси до фалцет. — Искат живота ми!