Андрю Грос
Синята зона (87)

84.

А Рааб държеше оръжието, насочено в главата на брат си, а пръстът му лежеше на спусъка. Кейт стисна здраво пистолета си с две ръце. Нямаше представа какво ще направи.

Тогава Рааб бавно освободи ударника и свали оръжието:

— Ти няма да ме застреляш, нали, Тиквичке?

— Излез оттук, Кейт — обърна се Меркадо към нея. — Бягай. Остави го да направи каквото иска.

— Не! — Кейт гледаше яростно Рааб, бореше се да надмогне илюзиите за всичко, в което някога беше вярвала и което беше обичала. Болката, която той беше причинил. Това трябваше да престане. Тук. Тя поклати глава и насочи пистолета право в гърдите му.

— Няма да бягам.

— Свали го — нареди й Рааб. — Никога не съм искал да те нараня, Кейт. Той е прав. Сега можеш да си вървиш.

— О, татко, ти вече ме нарани. Нищо на света не може да заличи причиненото от теб зло.

В очите на Рааб тя прочете, че пресмята възможностите си. После с усмивка, от която по гърба й полазиха тръпки, той насочи отново пистолета към главата на Меркадо.

— Ти няма да ме убиеш, нали, скъпа? Не можеш да застреляш човека, когото си обичала през всичките тези години. Кой те отгледа? Кейт, не можеш да направиш това, независимо какво изпитваш. Не и заради този…

Рааб ритна Меркадо с крак и той се търкулна на пода.

— Татко, моля те, не ме принуждавай да извърша нещо ужасно — сълзи се стичаха по бузите й.

— Тръгвай — тихо се обади Меркадо. Моля те… — На пода започна да се образува локвичка кръв.

— Кейт, ако можеш да го направиш… давай, стреляй! — обърна се Рааб към нея. — И двамата знаем, че след минутка ще го убия. Значи сега е моментът. Давай, Тиквичке! — той вдигна пистолета си към нея. — Убий ме, скъпа, ако можеш. Сега е моментът…

Пръстите на Кейт се вцепениха. Гледаше тънката сива цев на пистолета. Не знаеше какво да направи. „Натисни го, натисни го — настояваше един глас в нея. — Той не е твой баща, а животно. — Насочи пистолета право в гърдите му и затвори очи. — Натисни го!“ После отново ги отвори.

— Кейт, в началото не мислех така, но той е прав. Върви си, Кейт. Сега. Няма да те преследвам — обърна се отново към Меркадо и нагласи дулото на сантиметри от главата му. — Аз получих, каквото исках.

Чу се изстрел. Кейт изпищя и затвори очи. Когато отново ги отвори, погледът на Рааб все още беше впит в нея, но изражението му се бе променило.

Той залитна назад. Погледна шокиран към рамото си. Пъхна ръка под сакото си и я извади цялата в кръв. Погледна невярващо към нея. После насочи пистолета си към Меркадо.

— Не!

Кейт натисна спусъка още веднъж. Този път Рааб се завъртя и се хвана за дясната ръка, а пистолетът му издрънча на пода. Изглеждаше объркан. За секунда Кейт не беше сигурна какво ще направи.

Когато той упорито пристъпи напред към пистолета на пода, Кейт свали ударника още веднъж.

— Моля те, не ме карай да го правя…

Ръцете й трепереха. Сълзи изгаряха очите й. Тя пристъпи напред и отново насочи пистолета право в гърдите му.

— Какво правиш, Кейт? — Рааб гледаше втренчено кръвта по дланта си, като че не можеше да повярва, че тя му е причинила това. — Ще убиеш собствения си баща?

Кейт стегна мускули, за да не треперят ръцете й.

— Ти, кучи сине, не си ми баща.

Рааб се спря, наведе се за пистолета, дишаше тежко. Ранената му ръка се поклащаше отстрани до тялото. После се протегна към оръжието.

Пръстът на Кейт се сви върху спусъка:

— Не!

Рааб се наведе още надолу, пръстите му обхванаха ръкохватката. Той започна бавно да вдига оръжието.

— Моля те, татко… — изкрещя Кейт.

— Ти винаги си била боецът в нашето семейство. Нали така, Тиквичке? — той насочи пистолета с уверена ръка към нея. — Съжалявам, скъпа, но просто не мога да го оставя жив.

Зад гърба му проехтя изстрел. Рааб залитна напред, а от гърдите му изригна кървав фонтан. Последва повторен изстрел и нов кървав фонтан. Пистолетът падна на земята. Рааб се завъртя, пръстите му все още стискаха въображаемо оръжие, насочено във въздуха, краката му започнаха да се подгъват, а той се опита да различи стрелеца.

После падна.

На вратата стоеше Грег, блед като привидение и с протегната напред ръка. Той се обърна към Кейт и поклати недоумяващо глава:

— Нямаше да му позволя да те нарани, мила. Казах ти, че винаги можеш да разчиташ на мен.