Андрю Грос
Синята зона (86)

83.

Празнотата, която Кейт усещаше във вихъра на тези събития, не приличаше на нищо, което беше изпитвала някога.

Правилно ли беше чула?

За миг се загледа в Меркадо. После безмълвно сведе поглед, така както жертвите на бомба обръщат очи надолу, вцепенени от шока и сътресението, загледани в липсващия крайник и се опитват да разберат дали случилото се е действително.

— Кажи й, Бенджамин — той погледна нагоре към него. — Разкажи й как умееш да нараняваш семейството. Семейството, което се преструваше, че обичаш.

Рааб отново натисна спусъка. От дулото излезе пламък, Меркадо пак беше улучен, този път в рамото.

Кейт се опита да блъсне баща си, за да го спре.

— Не, татко, недей!

После свали суичъра си и го уви около раната на Меркадо като турникет.

— За какво говори той? — обърна се тя към него. — Какво искаше да кажеш с това за майка ми?

— Тя беше красива жена. Нали така, Бен? Разбира се, моят живот не беше такъв, че да мога да отгледам, както трябва, едно дете. Щях да влизам в затвора. Нямаше да ме има много дълго време. А жена ми беше болна. Не е ли така? Диабет, спомняш ли си?

Той погледна нежно към Кейт. Тя внезапно се сети, че при първия им разговор в парка той бе споменал, че преди много години жена му е починала от диабет.

„Моята майка…“

— И аз трябваше да избирам. Така ли беше, Бен? Как да оставя детето си само, без майка, без семейство? — той протегна ръка към Кейт. Тя беше студена. — А ти, Бенджамин, винаги си държал на семейството.

— Във всяко отношение.

Дулото отново припламна, а Меркадо се изтърколи назад, хванал се за едната си страна.

Кейт осъзна, че наблюдава как бавно убиват истинския й баща.

— Смятам, че направих най-доброто за теб — Меркадо погледна с любов Кейт. — И през всичките тези години ти беше в безопасност…

— Докато не започна да предаваш фамилията — обади се Рааб. — Докато не забрави кой си.

— Трябваше да направя избор — Меркадо не откъсваше очи от Кейт.

Рааб спусна ударника.

— И аз, братко, трябва да избера!

— Не! — Кейт се хвърли към него и сграбчи ръката му. Той я хвана за китката, сякаш беше парче дърво и я отблъсна настрана. Кейт се удари в лабораторната маса и един поднос с колби се стовари с трясък на пода. Тя се хвана за плота и се изправи.

— Аз изпратих Грег — Меркадо продължаваше да я гледа. — Не за да те шпионира, а за да те държи под око. Да те пази, Катрин. Сега знаеш защо.

Кейт кимна. Внезапно погледа й попадна върху плота на масата.

— Бенджамин, виж какво изгуби — продължи Меркадо. — Всичко, което носеше в сърцето си. Погледни я… заслужаваше ли си? Тази твоя клетва? Къде можеш да идеш сега?

— Мога да се върна — отговори Рааб и постави дулото пред окото на възрастния мъж. — Но ти, братко, не можеш. Твоето време свърши. Ти няма къде другаде да идеш, освен в ада.

— Не, тате — твърдо изрече Кейт.

Гласът и го накара да се обърне. Пистолетът й беше насочен право в него.

— Още не.