Андрю Грос
Синята зона (80)

77.

Той не показа изненада и дори не трепна. Само гледаше втренчено снимката с такова изражение, сякаш бе попаднал на нещо лично и ценно, изгубено от дълго време. Когато отново погледна към нея, крайчецът на устата му се разтегна в примирена усмивка.

— Кейт, откъде взе това?

— Проклет да си, татко, ние ти вярвахме — отговори тя, неспособна да овладее бушуващата в нея ярост. — Ем, Джъстин, мама… Бихме ти доверили живота си. Дори нещо повече, татко. Ние вярвахме, че си този, за когото се представяше.

Той почука по снимката с палец:

— Кейт, попитах те откъде взе това?

— Какво значение има? Искам да го чуя от теб. Затова съм тук. Искам ти да ми кажеш, че всичко е било лъжа. Това, което си правил. Това, което си бил. Това, което бяхме ние.

Неколцина минувачи се обърнаха и ги загледаха, но Кейт продължи с насълзени очи.

— А Грег, татко? И той ли беше част от плана? Това нещо сефарадско ли беше, или просто бизнес? Fraternidad!

Той се протегна към нея, но Кейт се дръпна назад. Беше й станал противен.

— Знам! Той ти е брат. Знам за баща ти и какъв е бил. Знам, че си нагласил всичко това… ареста си, процеса, влизането в програмата. Знам какво се опитваш да направиш.

Той просто стоеше срещу нея, заслонил с ръка очите си от слънцето.

— Ти уби онази жена, нали? Маргарет Сеймор. Уби майка ми… собствената си съпруга! И онази жена в Бъфало. Всичко това е истина. Нали? Какво чудовище си ти?

Той примигна. Нещо познато в него внезапно се бе променило. В очите му проблесна стомана, втренченият му поглед отразяваше ледена празнота.

— Къде е той, скъпа?

— Кой къде е?

Гласът му бе глух, почти делови. Той протегна ръка към нея.

— Знаеш кого имам предвид.

И тогава й се стори, че там, пред нея вече не стои човекът, когото бе познавала през целия си живот.

Кейт отстъпи назад.

— Не знам за кого говориш. Дори не знам кое е истинското ни име. Ти ли вкара Грег в живота ми, копеле такова? Какво очакваш да направи той? Да превърне и моя живот в лъжа? Татко, кажи ми нещо. От колко време — тя срещна празния му поглед, — откога знаеше майка ми?

Той вдигна рамене:

— Кейт, знам, че си се виждала с него. Той те трови. Разказва ти лъжи. Искам да дойдеш с мен. Мислих върху това, което каза. Ще идем и двамата във ФБР. Те ще ти кажат същото.

Този път протегна ръка и я сграбчи. Това я накара да се сгърчи и тя измъкна ръката си от хватката му.

— Не! — Кейт отстъпи крачка назад. — Зная какво се опитваш да направиш. Опитваш се да го примамиш чрез мен. Проклет да си, татко, той ти е брат! Какво ще направиш? И него ли ще убиеш?

Баща й се опита да я хване, но пак изведнъж спря. Погледът му странно се промени. Кейт почувства да я обзема ужасяващ хлад.

Беше видял нещо.

— Какво гледаш? — попита тя, докато тръпките слизаха по гръбнака й.

— Нищо — погледът му се върна на лицето й. Лека полуусмивка разтегна устните му.

В очите му имаше нещо злокобно, сякаш гледаше през нея. Сърцето й биеше силно. Сети се за пистолета в чантата си. Хвърли поглед встрани за ченгетата. Знаеше, че трябва да се махне оттук. Това беше нейният баща! Изведнъж Кейт се уплаши за живота си.

— Татко, трябва да зная!

Той пристъпи към нея:

— Кейт, защо го защитаваш? Той не ти е никакъв.

— Никого не защитавам. Трябва да се предадеш. Не мога да ти помагам повече.

Кейт се блъсна заднишком в една жена и бутна някакъв пакет от ръцете й.

— Хей!

Тя се затича по крайбрежния булевард. Баща й я последва няколко крачки, но хората пресичаха пътя му от всички страни.

— Кейт, ще го намеря! Ти не си единственият начин.

Тя ускори бяг, като се промушваше между разхождащите се. Знаеше само, че трябва да се махне оттук. При входа към Монтъгю Стрийт тя хвърли поглед назад. Той беше спрял. Сърцето й блъскаше като лудо. Зърна го между хората.

Той вдигна ръка. Усмивката на лицето му беше безучастна.

Помаха й с един пръст.

Кейт излезе на бегом от парка, докато беше на Монтъгю Стрийт, един или два пъти се обърна назад. Мина покрай няколко магазина и кафенета. Промъкваше се между пешеходците. Отдалечи се на една-две преки и погледна назад. Той не я следваше. „Слава богу…“

Озова се пред някаква витрина. Оказа се „Старбъкс“. Тя опря длан на стъклото, за да си почине, и задиша дълбоко, за да регулира дишането си.

Нямаше представа къде да отиде.

Не можеше да си иде вкъщи. Там беше Грег. Не можеше да се върне и у Аби. Бе ужасена от мисълта, че може да набърка Ем и Джъстин още по-дълбоко.

Погледът на Кейт бавно се спря върху размазаното й отражение в стъклото.

Тогава видя в какво се беше втренчил той.

Висяха там. Нейните медальони. Сигурно бяха изскочили, когато се бе изтръгнала от него.

Двете половини…

Сега баща й знаеше, че се беше срещала с Меркадо.