Андрю Грос
Синята зона (73)

70.

Сред цялата тази гадост се случи и едно хубаво нещо. Грег прие работата в нюйоркската болница.

Центърът „Морган Стенли“ имаше една от най-добрите детски педиатрични програми в града. Това означаваше също така, че могат да останат тук. Грег се шегуваше, че вероятно ще трябва да бъде в готовност през всички уикенди до края на годината и като начинаещ ще му се налага да работи и на всяка Коледа и всеки Ден на благодарността. Включително и на празника на хаитяните в САЩ. Обаче постът предлагаше истинска лекарска заплата — над сто и двайсет хиляди плюс бонус от четирийсет хиляди при подписване на договора. Плюс кабинет, който гледаше към река Хъдзън и моста „Джордж Уошингтън“.

В петък вечерта Кейт го изведе на празнична вечеря в „Спайс Маркит“ заедно с група негови колеги от спешното отделение.

На следващата сутрин взеха назаем буса на техен приятел и преместиха всички стари медицински книги на Грег и други вещи натъпкани в кашони, в апартамента, който вървеше заедно с кабинета. Паркираха на Форт Уошингтън Авеню и с количка прекараха всичко през Харкнис Павилиън до детската ортопедия на седмия етаж.

Кабинетът на Грег беше тесен. Не можеше да побере нищо друго, освен бюрото с пластмасов плот и двата тапицирани стола, плюс стелаж за книги. Но пък предлагаше впечатляваща гледка. Освен това за него беше страхотна тръпка да вижда името си изписано с релефни букви на вратата: Доктор Грег Херера.

— Ето — Грег отвори вратата с крак, разкривайки гледката към Хъдзън, докато ръката му стискаше кашон с книги. — Какво мислиш?

— Мисля да предявя претенции към мястото, освободено от тези вещи в апартамента — ухили се Кейт, която носеше настолна лампа.

— Знаех си, че ще се гордееш с мен, скъпа — намигна той.

Грег изпразни кашоните. Кейт започна да окачва медицинските му дипломи на стената.

— А тази? — тя вдигна една стара снимка, направена по време на почивка в Акапулко, на която, подпийнали и със замъглени от коктейлите „Маргарита“ очи, бяха позирали в „Карлсънс Чарлис“ в компанията на живо шимпанзе. Разбира се, маймуната беше просто маскиран човек. Снимката им излезе петдесет долара. Вероятно маймунякът беше единственото трезво същество в цялата кръчма.

Кейт вдигна снимката до дипломите.

— Неее — Грег поклати глава. — Не изглежда много хипократски. Мисля, че е по-добре да не я окачвам, докато не стана равноправен съдружник в някоя медицинска практика.

— Да, и аз мисля така — съгласи се с кимване Кейт и остави снимката обратно на бюрото. — Обаче струва ми се, че сега е подходящият момент да ти дам…

Тя се наведе и извади от един кашон опакована с хартия за подаръци кутия.

— На моя собствен доктор Ковач^[1] — усмихна се Кейт. Те винаги се шегуваха с привлекателния хърватски лекар в спешното отделение. Кейт смяташе, че Грег има същата чорлава коса, сънливи очи и неповторим акцент.

— Не исках да се чувстваш изоставен през първия си работен ден.

Грег развърза панделката. Онова, което видя вътре, го накара да се разсмее.

Беше стара кожена лекарска чанта от четирийсетте години на миналия век. В комплект със стетоскоп с древен вид и рефлексно чукче.

— Харесва ли ти?

— Прекрасно е, сладкишче. Само че — Грег се почеса по главата, сякаш е изпаднал в затруднение, — не съм сигурен за какво служат тия древни неща.

— Купих го чрез интернет — обясни Кейт. — Не исках да се чувстваш изоставен. От технологична гледна точка.

— Сигурно ще го взимам, когато правя визитации — той взе стетоскопа и го постави върху тениската на Кейт, точно над сърцето. — Кажи „а“…

Кейт се изкикоти и се подчини:

— Аааа.

Грег плъзна стетоскопа изкусително по гърдите й.

— Това е „а“ — показа той. — А сега още веднъж, моля.

— Погрижи се да го използваш само върху мен — подкачи го тя. — Сериозно — Кейт обгърна врата му и пъхна крака си между неговите. — Нямаше да мога да издържа последните седмици, ако не беше ти. Грег, наистина се гордея с теб. Знам, че бях малко луда, но сега, когато казвам: „Грег, от теб ще излезе страхотен лекар.“, не съм.

Това бе един от първите нежни мигове от дълго време насам. Кейт осъзна колко са й липсвали. После го целуна.

— Знаеш ли, аз вече съм лекар — ухили се той глуповато.

— Знам — отговори тя и наклони глава към него, — но не разваляй магията.

Те продължиха да разопаковат вещите на Грег. Снимки и сувенири, включително боядисано дървено блокче, което тя му бе подарила. На него с дебели печатни букви беше написано: ПОСТОЯНСТВО. Цял тон стари медицински томове. Грег се качи на бюрото и започна да ги подрежда на стелажа, а Кейт му ги подаваше по две или три наведнъж. Повечето бяха стари, подвързани с плат учебници от медицинския колеж.

— Повечето не съм ги чел — призна си Грег. Някои бяха дори по-стари. Няколко покрити с прах учебника по философия от студентските години. Беше ги донесъл със себе си, когато се преместиха тук. Те бяха на испански.

— Защо, по дяволите, подреждаш тези стари книги? — попита Кейт.

— Защото всички лекари го правят. Това ни помага да изглеждаме умни.

Кейт се изправи и опита да му подаде още три.

— Вземи, Айнщайн…

Внезапно едната се изплъзна от ръката й, падна върху рамото й и оттам на пода.

— Добре ли си? — попит Грег.

— Да — Кейт коленичи. Беше старо издание на „Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес. На родния му испански. Грег сигурно я беше донесъл от родното си Мексико. Вероятно бе лежала с години на дъното на някой кашон.

— Хей, виж това.

Книгата се беше разтворила. Едно име беше написано на титулната страница с избеляло мастило.

Кейт направо изстина.

Настана един от онези мигове, когато времето сякаш спира. От едната му страна Кейт вижда живота, за който знае, че вече е зад гърба й. А от другата има нещо, което не иска да вижда. Независимо от усилията, които полагаше това да не се случва, то винаги изскачаше отнякъде.

Тя прочете написаното.

— Кейт!

Стори й се, че някой бе изтеглил кислорода от дробовете й. Подобен шок човек изпитва, когато самолетът започне да ускорява в спирала надолу към земята — това бе нещо, което ужасява и е на прага да промени живота ти, нещо, което не е за вярване, но въпреки това е действително.

„Грегорио Концерга“ пишеше там с познатия, наклонен надясно почерк.

Не Херера. Кейт моментално разпозна името. Концерга беше един от главорезите на Меркадо. Очите й се плъзнаха надолу по страницата и съзряха нещо друго.

La Escuela Nacional, Carmenes, 1989.

Кейт погледна нагоре към Грег. Лицето му беше пепеляво.

После тя се почувства така, като че бе в самолет, който се взривява във въздуха и всичко се разхвърчава наоколо.