Андрю Грос
Синята зона (66)

63.

Коленете на Кейт поддадоха. Тя трябваше да се хване за облегалката на пейката, за да не падне.

Очите й не се отместваха от лицето на мъжа, изследваха острите скули, извитата уста, познатия от баща й овал на брадичката. Внезапно целият страх, който изпитваше, изчезна и остана единствено съзнанието, че всичко, което той казва, е истина.

— Как така? Как така си негов брат? — тя поклати удивено глава.

— Кейт… Седни — Меркадо я покани с жест и тя се отпусна на пейката.

— Защо? Защо сега, след всички тези години?

— Кейт, един стар човек току-що умря — отговори той. — В Колумбия. В Карменес, за който вече си чувала. Този човек, Кейт, беше моят баща. Твоят дядо.

— Не — Кейт отново поклати глава. — Дядо ми е мъртъв. Умрял е преди години в Испания.

— Не, Кейт. Бащата на баща ти през цялото време беше жив — опроверга я Меркадо. — През последните двайсет години той беше моят защитник.

Кейт примигна, без да разбира.

— Твоят защитник?

— Ще ти разкажа — отговори Меркадо, като отпусна внимателно ръката си върху рамото й. — Нали разбра, че повече няма защо да се страхуваш от мен. Има много неща, които са крили от теб. Със смъртта на стареца всичко се промени. През всичките тези години той държеше настрана онези, които биха ме преследвали. Но сега старите задължения вече не важат.

— Какви задължения? За какво говориш?

— Чувала ли си за Fraternidad? — попита Оскар Меркадо.

Кейт кимна неуверено.

— Знам, че тази дума буди само страх у теб, но за нас това е връзка на честта. Кейт, това е дълг, по-силен от любовта. Можеш ли да разбереш това? По-силен дори от любовта, която един баща може да изпитва към дъщеря си.

Очите й го пронизваха. Какво, за бога, й разправяше?

— Не.

Меркадо навлажни устни.

— Баща ти от години движеше парите на Братството. Кейт, това беше неговата работа. Неговото задължение. Su deber, но имаше една сметка за уреждане, по-спешна и реална дори от удобния живот, който си бе изградил. Дори след двайсет години. Дори след теб, Кейт, и Емили, и Джъстин. Аз разбирам тази сметка. На негово място щях да направя същото. Кейт, става дума за кръв. Тя е по-силна от любовта. А тази сметка бях аз.

— Ти?

— Аз се обърнах срещу тях, Кейт. Той би направил всичко, абсолютно всичко, за да накаже предателството.

— Казваш… че е жив? — попита Кейт несигурно. — Че е бил част от това Fraternidad, от тази фамилия?

— Той е жив и здрав. Всъщност, напълно възможно е сега да ни гледа.

Тя бързо се озърна. Внезапната мисъл за него тук, жив и наблюдаващ ги, беше плашеща. Защо не се опитва да се свърже с нея, щом е жив? Шарън беше мъртва. Кейт беше ранена. Емили и Джъстин имаха нужда от него. Това беше прекалено, за да го приеме. Тя беше негова дъщеря. Какъвто и да е този дълг, тази кръвна клетва, колкото и да е обвързваща, не може да го накара да забрави това или да бъде толкова жесток.

— Ти лъжеш — Кейт отново се изправи. — Използваш ме, за да го примамиш при себе си. Майка ми е мъртва. Твоите хора я убиха. Ти стреля по нашата къща. Видях го, защото бях там. А сега ми разправяш за това смешно Братство и че всичко в живота ми е било само някакво прикритие. Шибана лъжа!

— Аз знам — меко рече Оскар Меркадо. — Нали видя снимката, Кейт?

Искаше да не му вярва, но сериозните му очи бяха честни и открити, не се стрелкаха насам-натам и тя можеше да види в тях мъжа от снимката пред портата, прегърнал с една ръка баща й. Неговият брат.

— Това все още не е достатъчно — промълви тя. — Познавам баща си. Знам какво изпитвах аз. Каза, че можеш да го докажеш, така че давай. Как?

— Надявам се, с това — Меркадо бръкна във вътрешния джоб на омачканото си яке и извади в дланта си нещо, овързано в парче плат. После го подаде на Кейт.

Щом тя го разгърна, светът отново се завъртя. Разбра, че той казва истината. Осъзна, че знае всичко за нея. Докато стоеше вторачена в него, от очите й внезапно потекоха сълзи.

В ръката си държеше другата част от строшеното на две слънце, което майка й й беше дала.