Андрю Грос
Синята зона (55)

52.

Следващата сутрин настъпи ясна и ведра. От хотелската си стая в периферията на центъра Кейт можеше да види протока Пюджит Саунд и проблясващите стъкла на небостъргачите. Тя отвори прозореца и заедно с повея хладен океански вятър стаята се изпълни с крясъците на чайките.

Кейт отдавна не се беше събуждала така препълнена с очакване.

Шарън се обади към девет и я покани да се срещнат в бистро на име „При Ърни“ на Пайк Плейс Маркит, най-оживеното място, за което можа да се сети. Кейт се опита да измисли с какво да запълни следващите три часа. Тя нахлузи клина си от ликра и излезе да потича по Уестърн Авеню, като от време на време спираше да позяпа ярките цветни петна на платноходките, които изпъстряха протока. Над главата й се издигаха замайващата линия на хоризонта и краят на прочутия Спейс Нийдъл^[1]. След джогинга се отби за едно кафе и поничка в „Старбъкс“, чиято табелка го обявяваше за едно от първите три кафенета в града. Около единайсет тя се върна обратно в хотела и се преоблече в зелено ватирано яке и дънки.

Хотелът й беше съвсем близо до Пайк Плейъс Маркит. Кейт пристигна малко по-рано и се поразходи покрай оживения кей и магазинчетата. „При Ърни“ беше голямо, препълнено кафене с маси и отвън, разположено по средата на празничния пазар. Площадът бе претъпкан с млади семейства и туристи. Някои щандове предлагаха интересни занаятчийски произведения, между гъмжилото от хора се промъкваха деца и младежи на летни кънки, улични артисти, жонгльори и мимове демонстрираха уменията си.

Кейт се спря пред щанд с дребни украшения и купи малко сребърно сърце на верижка, което смяташе да подари на майка си. На него имаше надпис, който й се стори забавен.

„Захарно момиче.“

Докато чакаше, гледайки часовника си, Тихия океан и празничната сцена на площада, в паметта й проблесна нещо отдавна забравено.

Тя е в старата къща. Може би е на осем или десет години и този ден не е на училище, а вкъщи, защото е болна. Кара майка си да излезе и да й вземе видеокасета под наем, защото перспективите от дългия ден у дома й изглеждат мрачни.

— А какво ще кажеш, ако аз ти покажа един филм? — усмихва се майка й.

Кейт няма представа какво има предвид.

Те прекарват следващите няколко часа на пода във всекидневната, а Кейт е по пижама. От кутия, пълна със стари неща, Шарън измъква разръфан, стар плакат.

Оригиналният афиш на „Уестсайдска история“.

— Това беше любимият ми филм, когато бях на твоите години — обясни майка й. — Мама ме заведе да го гледам в Уинтър Гардън Тиатър в Ню Йорк. Какво ще кажеш и аз да те заведа?

Кейт засия.

— Съгласна съм.

Майка й пъхна касета във видеото и пусна телевизора. После двете се сгушиха на дивана и загледаха историята на Ромео и Жулиета, преразказана, като веронците бяха заменени от Тони и Мери, „Акулите“ и „Реактивните“. От време на време майка й припяваше на актьорите, защото знаеше всяка дума: „Когато си реактивен, реактивен си завинаги. От първата ти цигара до деня на твоята смърт.“ И когато изиграха голямата сцена с танца в гимнастическия салон „Харесва ми да съм в Америка!“, Шарън скочи на крака и започна да следва точно стъпките, танцувайки във вълнуваща хармония с героинята Анита, като вдигаше ръце нагоре и изнасяше назад пети. Кейт си спомняше ясно как това я накара да се разсмее.

— Всички, които познавах, искаха да са Мери — обясни майка й, — защото беше най-хубавата. Но аз исках да бъда Анита заради това как танцуваше.

— Мамо, не съм знаела, че можеш да танцуваш така — учудено отбеляза Кейт.

— Не си знаела, а? — майка й се тръшна отново на дивана с уморена въздишка. — Скъпа, повярвай ми, има много неща, които не знаеш за мен.

Те изгледаха останалата част от филма и Кейт си спомни, че заплака, когато майка й изпя „Това е място за нас“ заедно с обречените Тони и Мери. Кейт си припомни колко близка се почувства тогава с майка си. Това беше случка, за която си спомняше с удоволствие. Може би един ден щеше да има възможността да я сподели със своята собствена дъщеря.

Тя се усмихна умилена. „Има много неща, които не знаеш за мен…“

— Скъпа?

Кейт се обърна. Шарън стоеше на площада пред нея. Носеше оранжев пуловер с висока яка, слънчеви очила с рамки от костенурка, а косата й бе прибрана под барета.

— Мамо! — двете се прегърнаха.

Сега, на ярката дневна светлина впериха очи една в друга. Майка й бе толкова красива. Беше хубаво, че е тук.

— Няма да повярваш за какво си мислех — сподели с нея Кейт с известно неудобство, докато заслоняваше с длан очите си от слънцето.

— Разкажи ми — усмихна се Шарън. Тя хвана Кейт под ръка. — Хайде, имаме много да наваксваме.