Андрю Грос
Синята зона (42)

39.

Никога не се изясни напълно кой беше осведомил ФБР за бащата на Кейт. Но при самопризнанието му и гласа му, записан на касетка, това не изглеждаше от съществено значение. Той се призна за виновен, даде показания срещу своя приятел, влезе в затвора. ФБР никога не разкри самоличността на информатора. Дори по време на процеса.

Протоколите бяха публично достояние. Кейт изобщо не бе ходила в съдебната палата, за да ги чете. Не искаше да вижда баща си такъв. Но сега се налагаше да ги прегледа. Въпросът бе само да ги поиска от помощника на съдията, без да предизвика подозрения за причината.

Няколко дни по-късно изпратиха съобщението на мобилния й телефон. Беше от Алис, секретарката на Мел Кипстейн. „Кейт, господин Кипстейн ме помоли да ти се обадя. Онова, което искаше, пристигна.“

Кейт отиде в кантората на адвоката в една висока стъклена сграда на ъгъла на Трийсет и пета улица и Парк Авеню. Секретарката му я въведе в голяма стая, където на лъскава конферентна маса от палисандрово дърво лежаха няколко тежки черни тома.

— Чувствай се като у дома си, Кейт — рече й Алис. — Там има вода. Ако се нуждаеш от нещо друго, просто ми звънни. Господин Кипстейн е на съвещание. Да се надяваме, че скоро ще приключи.

Тя затвори вратата зад себе си.

Кейт се отпусна на коженото кресло и придърпа към себе си първия, подвързан в черно том. Беше пълен с правни документи, подадени в съда: показания под клетва, свидетелски формуляри, споразумения със свидетели. Тя дори не знаеше какво търси. Изведнъж цялата идея й се стори глупава и прекалено сложна за осъществяване. Тя просто се молеше тук да има нещо.

Започна с встъпителните показания. Беше разстройващо да види струпаните срещу баща й доказателства, да чете за него като за заговорник и углавен престъпник. Да признава вина, да признава престъпленията си и да се обръща срещу своя приятел.

Тя премина към онази част в третия том, в която той вече бе изправен на свидетелското място. Прокурорът разказа на съда как баща й открито е заговорничил да наруши закона. Как е получавал подкупи и комисиони. Как ги е предавал нататък на своя приятел Харолд Корнрайх. Как през цялото време е знаел с кого си има работа. По време на кръстосания разпит обвинителят бе направил всичко възможно да го злепостави.

ОБВИНИТЕЛ: Господин Рааб, истина ли е, че сте лъгали всички за вашето участие?

РААБ: Да.

ОБВИНИТЕЛ: Вие лъгахте ФБР, когато ви арестуваха. Лъгахте Департамента по правосъдие. Лъгахте служителите си. Дори собствените си жена и деца излъгахте. Нали, господин Рааб?

РААБ: Да.

ОБВИНИТЕЛ: Говорете по-високо.

РААБ: Да.

Сърцето на Кейт се сви. Цялата тази мимикрия… „Той дори сега ни лъже!“

Беше й болно да чете. Да го гледа как се преструва на разкаян в същото време, когато предава приятеля си. Може би все пак идеята не беше толкова добра. Кейт запрелиства страниците и изчете докрай показанията му. Дори не знаеше какво, по дяволите, търси.

И тогава пред очите й попадна нещо.

Един от свидетелите на правителството. Името му не бе разкрито, но и двамата прависти го наричаха Смит. Той посочваше, че работи за „Бийчам Трейдинг“. Бийчам се казваше старата улица, на която бяха живели.

Това беше фирмата на баща й.

Пулсът на Кейт се ускори, когато се наведе над подвързания том с нараснал интерес. Следващият, който щеше да задава въпроси, беше Нардоци, федералният прокурор.

НАРДОЦИ: В какво се състоеше вашата работа, господин Смит?

СВИДЕТЕЛ: Аз се занимавах с текущото счетоводство. Плащанията в брой, извършването на сделки.

Очите на Кейт се разшириха. „О, боже!“

Тя разбра кой е този свидетел!

НАРДОЦИ: В процеса на вашата работа занимавахте ли се с плащания от „Паз Ентърпрайзис“?

СВИДЕТЕЛ: Да, господин Нардоци. Те бяха един от нашите най-големи клиенти.

НАРДОЦИ: А с приходите от „Арго Манюфакчъринг“?

СВИДЕТЕЛ: (Кимва) Да, Ваша чест. А също и с плащанията.

НАРДОЦИ: И с течение на времето не започнахте ли да изпитвате подозрения към тези фактури от „Арго“?

СВИДЕТЕЛ: Да, Ваша чест. „Арго“ беше производствена фирма. „Паз“ изпращаше своя продукт направо на тях. Така че имаше доста движение. Говорих изчерпателно за това с господин Рааб. Няколко пъти. Фактурите… ами те просто не изглеждаха наред.

НАРДОЦИ: Под „наред“ вие разбирате, че бяха доста над нормалните размери на комисионите.

СВИДЕТЕЛ: (Тихичко.) Да, господин Нардоци. И това… че всички бяха за обикновени предмети, които се изнасяха в офшорни зони.

НАРДОЦИ: Офшорни?

СВИДЕТЕЛ: Каймановите острови, Тринидад, Мексико. Но аз знаех, че те не остават там. Говорих с Бен за това. Няколко пъти в течение на годините. Той продължи да ми се изплъзва, като казваше, че това е просто малко необичайно и нищо повече. Но аз знаех къде отиват предметите. Познавах хората, с които въртяхме търговия, и знаех какви са парите, които идват при нас. Може и да съм счетоводител, господин Нардоци (смях), но не съм глупак.

НАРДОЦИ: И какво направихте вие, господин Смит, по отношение на въпросите, които сте имали? След като ни разказахте, че няколко пъти сте разговаряли с вашия шеф, а той продължавал да ви се измъква?

Кейт прочете отговора. После се отдръпна от протоколите. Хлад пропълзя по гръбнака й.

СВИДЕТЕЛ: (Дълга пауза.) Свързах се с ФБР.