Андрю Грос
Синята зона (35)

32.

— Агент Кавети, баща ми мъртъв ли е? Кейт нахлу през вратата на кабинета му в сградата „Джавитс“ на Федерал Плаза и настоятелно го погледна в очите.

Вътре имаше още двама души. Нардоци, федералният прокурор, и един висок, оплешивяващ мъж със светлочервеникава коса, който остана неподвижен в ъгъла. Той й беше представен като специален агент Бут от ФБР.

— Кейт, не знаем — отговори Кавети, без да отклонява очи от нейните.

— Мисля, че аз знам. Миналата седмица в апартамента ми е влизано. Заварих резето, което никога не използваме, спуснато. В началото се притесних, че някой ме преследва. Но после ми просветна кога започна да се случва всичко това…

Кейт го погледна обвинително.

— Агент Кавети, подслушват ли се телефоните ми?

— Кейт — агентът на ПЗС стана от бюрото си и го заобиколи, — знаеш, че нашата агенция беше изложена на риск. Една от агентките ни бе жестоко убита. Някой се е опитал да получи информация от нея. Знаем, че има връзка със случая на баща ти.

— Обаче се оказа, че баща ми е изчезнал в сряда. Нали така, агент Кавети? — настоя Кейт. — Маргарет Сеймор бе убита на следващия ден. Затова ви питам още веднъж: баща ми мъртъв ли е?

— Госпожице Рааб — Нардоци прочисти гърлото си.

— Херера — погледна го пронизващо Кейт. — Вие поискахте да сменя името си. Сега е Херера.

— Госпожице Херера — изправи се прокурорът, — трябва да знаете, че в Програмата за защита на свидетелите в момента има над четиристотин и петдесет души. Много от тях са обикновени хора, които просто искаха да постъпят правилно, изправени пред опасността от отмъщение. Свидетели и информатори. Други са едни от най-известните личности в организираната престъпност. Хора, допринесли за разбиването на престъпни фамилии. Помогнали да получим множество присъди. Имена, лесни за разпознаване в случай, че бъдат разкрити.

— Вие не отговорихте на въпроса ми — настоя отново Кейт.

— Има и други — прокурорът от Департамента по правосъдие отново не й отговори, — с които правителството е сключило честни сделки и които са ни помагали в множество разследвания. Сигурността на подобна защита — той й направи знак да седне, — за да се предложи сигурен живот на хората, изложили се на риск с даването на показания, се превърна в гръбнака на федералната съдебна система, каквато я познаваме днес. Затова на организираната престъпност беше нанесен силен удар и тя намаля значително. Това вероятно е и причината страната ни да не бъде нападната отново след 11 септември.

— Защо ми казвате всичко това? — Кейт се отпусна на стола срещу тримата.

— Защото, госпожице Херера — агентът на ФБР в ъгъла пристъпи напред, — преди няколко седмици баща ви е закупил мобилен телефон на името на брат ви. Той се казва Джъстин, нали?

Изненадана, Кейт кимна несъзнателно.

— Доскоро телефонът не беше използван. Това се промени миналия четвъртък. В деня след изчезването на баща ви. Тогава от него бе проведен разговор с Чикаго.

Кейт почувства как у нея започва да се разгаря слаба искрица надежда.

— Набраният номер, госпожице Херера — продължи специалният агент, като подхвърли една тънка папка пред нея, — е секретният и обезопасен телефон на Маргарет Сиймор.

Кейт премигна:

— Не разбирам. — „Какво се опитват да кажат: че баща ми е жив?“

— Кейт, човек, отговарящ на описанието на баща ви, се е качил на самолет в сряда вечерта от град, който няма да назова, с местоназначение Минеаполис — намеси се Фил Кавети и сложи няколко листа пред нея така, че да може да ги види. — Билетът е издаден на името на Кенет Джон Скинър, застрахователен агент в Кранбъри, Ню Джърси, който е съобщил за кражба на шофьорската си книжка преди две години. Пуснахме описанието на баща ти на няколко агенции за коли под наем на летището в Минеаполис. От тамошния офис на „Бъджет“ същият Кенет Джон Скинър е наел кола, която е върнал два дни по-късно. Според тяхната документация колата е изминала осемстотин и двайсет мили.

— Добре… — кимна Кейт с глава, несигурна какво трябва да изпитва.

— Осемстотин и двайсет мили е приблизително разстоянието от Минеаполис до Чикаго и обратно.

Кейт остана неподвижно, загледана пред себе си. За секунда усети изблик на радост. Те казваха, че баща й е жив.

— В джипиес системата на колата е вкарано искане за упътване. Програмираната цел е индустриалният парк „Бароу“ в Шаумбърг, Илинойс, на няколко мили извън града.

— Хубаво… — сега сърцето на Кейт започна да бие ускорено.

Кавети плъзна някаква снимка към нея. Една от онези, показващи мъртвата Маргарет Сеймор. — Кейт, тя е била убита в един празен склад в индустриален парк „Бароу“.

Сърцето на Кейт спря. Внезапно й стана ясно какво си мислеха те.

— Не!

— Вече знаеш, че баща ти изчезна в деня преди убийството на агент Сеймор. Ние смятаме, че тя е отишла да се срещне с него.

— Не! — Кейт поклати глава. Тя взе снимката на Маргарет Сеймор. Почувства ужасно гадене.

— Какво искате да кажете? — усети как крайниците й омекват.

— Кейт, тази шофьорска книжка е била открадната преди повече от две години. На същото име са издадени кредитни карти. Мисля, че трябва да осъзнаеш, че онзи, който го е сторил, е планирал всичко от дълго време.

— Това е лудост! — Кейт стана, гледайки ги яростно.

Значи не мислеха, че някой е убил Маргарет Сеймор, за да разбере къде е баща й.

Смятаха, че той я е убил. Че е убил агента по собствения си случай.

— А сега на твоя въпрос — Фил Кавети се облегна назад — дали баща ти е жив, или мъртъв. Кейт, страхувам се, че нещата са доста по-сложни.