Андрю Грос
Синята зона (33)

30.

Прикрепиха към нея агент за охрана, който да я държи под око.

Ниският тип с мустаците и бейзболната шапка, който я беше следвал от автобусната спирка, се оказа агент на ФБР на име Руиз.

„Може би беше за добро“, помисли си Кейт. Като се има предвид случилото се с Тина и всичко останало. Грег беше на работа и нямаше да се прибере до късно. Кейт щеше да спи по-спокойно, като знае, че има някого с нея.

Но не можа да заспи, защото нямаше представа какво се е случило с баща й. Дали е жив, или мъртъв. Замисли се за майка си, за Ем и Джъстин. Къде ли са? Дали наистина са добре? Колко ли са изплашени! „Боже, всичко бих дала да чуя гласовете им.“ Единственото, което Кейт знаеше, бе, че каквото и да е сторил баща им, където и да се намира, никога нямаше да ги остави просто така.

Устата й сякаш бе пълна с памук. Имаше нужда да пийне нещо. Усещаше пръстите на краката и ръцете си изтръпнали. Стресът не й се отразяваше добре. Тя извади комплекта за проверка на кръвната захар от чантичката си и я провери: 315. По дяволите, беше много висока.

Напоследък беше станала небрежна. През последните дни не беше тичала, нито гребала. И единственото, което днес беше яла, бяха няколкото хапки салата в кафенето на болницата.

Извади спринцовката от кухненския шкаф, взе ампулата с инсулин от хладилника и си направи инжекция.

„Хайде, Кейт, трябва да се грижиш за себе си или няма да има значение кой ще те намери.“

Тя придърпа кучето си и го погали по увисналите уши.

— Нали така, Фергъс?

Кейт си приготви нещо за ядене, малко риба тон от консерва, майонеза, кетчуп, няколко капки сладък сос и едно яйце. Прочутата рецепта на татко й. Отнесе купата при компютъра на бюрото под прозореца. Влезе в „Яху“. Знаеше, че е напразно, но би дала всичко само да види съобщение от Ем или майка си.

Нищо.

Кейт набра имейл адреса на Шарън. Йогагърл 123. Той не водеше направо при нея. Препращаха съобщенията през разпределителен уеб сайт на ПЗС, така че винаги трябваше да внимава какво съдържат. Този път просто започна да пише, както правеха Ем и Джъстин.

„Мамо, братко и сестро, тревожа се за вас. Дори не зная дали някога ще получите това съобщение. Знам, че татко е изчезнал. Толкова се страхувам, че нещо ужасно се е случило с него.

Трябва да ви разкажа за онова, което стана тук, но най-много бих искала да чуя гласовете ви. Казаха ми, че сте задържани заради вашата безопасност. Ако получите това, моля поискайте разрешение да ми се обадите.

Обичам ви. Ще се моля татко да е добре и вие също. Сърцето ми е с вас. Пишете ми, обадете се, за да знам, че сте добре. Не мога да ви опиша колко много бих искала да ви чуя.

К.“

Кейт натисна „изпрати“ и наблюдаваше как съобщението изчезва. Осъзна, че праща имейл на… никого. Обади се на Грег и чу запис на гласа му, който й предлагаше да остави съобщение. През живота си не се бе чувствала толкова самотна. Сви се с Фергъс на леглото на включен телевизор.

Около два през нощта Грег я събуди от неспокойния й сън. По телевизията повтаряха „Извънземното“.

— Радвам се, че си тук — промърмори Кейт, когато усети ръката му.

— Отбих се при Тина — каза той. — Трябваше да й направят процедура за намаляване на мозъчното налягане. Източиха течност и махнаха малко мъртва тъкан.

Кейт се надигна разтревожена.

— Тя добре ли е?

— Бори се — Грег легна при нея все още с дрехите. — Нали познаваш Тина, тя ще го проточи безкрай, за да ни накара да се изпотим — пошегува се той, в опит да звучи оптимистично. — Скъпа, много съжалявам за Бен. За семейството ти. Съжалявам, че не бях с теб.

Кейт кимна, по лицето й бе изписана тревога.

— Видях онези снимки, Грег. Видях какво се е случило на агентката в Чикаго. Беше ужасно. Те нямат представа къде е той. Мисля си, щом са й сторили това, за да го намерят… Ами ако…

— Кейт, не мисли за „ако“ — той я притегли към себе си и се сгуши до нея. — Не започвай с това. Ти не знаеш нищо.

— Грег, той не би си тръгнал така. Не и по този начин. Какъвто й да е, не би изчезнал просто така.

— Зная — отговори Грег, докато нежно я галеше по косата. Полежаха малко така, Кейт се бе притиснала силно в него. После той се изкиска.

— Запознах се с Руиз.

Кейт положи усилия да се усмихне.

— Нали все разправяш, че искаш сграда с портиер.

Той я помилва по бузата.

— Кейт, знам, че си уплашена. Ще ми се да можехме да заминем някъде. Да можех да те защитя от всичко това. Да те предпазя.

— Като Супермен — каза Кейт и го прегърна силно. — Супер омбре^[1]…

Грег повдигна брадичката й с пръст.

— Знам какво преживяваш. Всичко това е ужасно. Тина… Но има едно нещо, на което можеш да разчиташ, котенце. Аз няма да те оставя. Кейт, аз съм тук. Никъде няма да ходя. Обещавам.

Тя облегна глава на рамото му и затвори очи. За момента се чувстваше в безопасност. Далеч от всичко. Това усещане беше единственото, в което можеше да се вкопчи сега.

Кимна лекичко.

— Зная.