Андрю Грос
Синята зона (31)

28.

— О, майчице божия, не — Кейт затвори очи и отново й се догади. — Това не може да е истина. Ужасно…

Маргарет Сеймор беше привлекателна и мила. Тя се беше отнесла приятелски с Ем, за да направи промяната по-лека за нея. За цялото семейство. Всички я харесваха. Обаче… Боже мили!

— Кой е извършил това? — Кейт поклати глава отвратена. — Защо?

— Не знаем — Фил Кавети се изправи, отиде до мивката и й наля чаша вода. — Това се е случило миналия четвъртък. В един склад извън Чикаго. Единственото, което знаем, е, че агент Сеймор е отишла там, за да се срещне с човек, свързан със случая. Разбирам колко е тежко за теб.

Кейт отпи глътка студена вода, без да спира да клати глава.

Кавети я стисна за рамото.

— Както казахме, това не е извършено, с цел да бъде убита, а за да бъде принудена да говори. Да разкрие нещо.

— Не разбирам…

— Местонахождението на някое от поверените й лица, госпожице Рааб — намеси се прокурорът. — На някого, включен в програмата.

Тогава й просветна и тя цялата започна да се тресе от ужас.

— Агент Кавети, защо ми показвате тези снимки?

— Кейт, открихме нещо в колата на агент Сеймор — рече агентът, сякаш не беше чул въпроса й, и направи пауза. Извади нещо друго от папката

Този път не беше снимка, а лист от бележник, с перфорирани краища за по-лесно късане. Листът бе сложен в найлонов плик.

Кейт объркано го загледа.

— Кейт, колата е била претърсена от човека, който е извършил всичко това. Без съмнение, за да се уверят, че не са останали някакви следи. Листът все още си беше в бележника, който лежеше в жабката. На горния лист е било писано и после той е бил откъснат.

— Празен е — вдигна рамене Кейт. Но когато се вгледа по-внимателно, можа да забележи едва доловимите контури на букви.

— Ето, под ултравиолетова светлина — Кавети извади още една снимка — можеш да го разчетеш.

Кейт взе новата снимка. Там беше надраскано нещо. Пет букви, изписани от ръката на Маргарет Сеймор, оживяха пред очите й.

МИДАС.

— Мидас? — лицето на Кейт остана равнодушно. — Не разбирам. Каква връзка има това с мен?

Кавети се втренчи в нея.

— Мидас е кодовото име, което дадохме на твоето семейство, момиче.

Това й подейства като силен удар с юмрук право в слънчевия сплит и изтласка всичкия въздух от дробовете й.

Първо, Тина пред лабораторията. После Маргарет Сеймор, агентът работещ по случая на нейното семейство. А сега я питат дали се е чувала с баща си.

— Агент Кавети, какво става? — Кейт се изправи. — Семейството ми! Може да са в опасност. Съобщихте ли им? Говорихте ли с баща ми?

— Затова сме тук — служителят от Програмата за защита на свидетелите направи пауза, впил поглед в очите й. — Страхувам се, че баща ти е изчезнал.