Андрю Грос
Синята зона (21)

18.

Грег паркира колата си пред каменните колони на Бийч Шор Роуд. Цивилна кола на АМС беше паркирана на алеята. Бяха минали три дни, откакто семейството на Кейт бе отведено и поставено под закрила.

Млад агент слезе от колата и провери личните им карти, като внимателно огледа Кейт. После с приятелско кимване им махна да минат.

Кейт се загледа в тихата затворена къща, докато пътуваха по дългата, покрита с чакъл автомобилна алея.

— Грег, това е пълна лудост — най-сетне продума тя. — Та това е моят дом.

— Зная — кимна той, протегна се към нея и стисна ръката й.

Кейт нямаше представа къде е семейството й. Знаеше само, че са в безопасност и мислят много за нея. Така й беше казала Маргарет Сеймор.

Сега гаражът бе празен. Ферарито на баща й вече бе конфискувано. Казаха й, че същото се е случило с Шагал^[1], гравюрите на Дали^[2] и съдържанието на винарската изба. Джипът на майка й беше паркиран пред къщата. Скоро и той щеше да ги последва.

Само това беше останало.

На вратата беше залепена бележка. Къщата бе конфискувана. Минаването по коридорите и двуетажното фоайе бе най-самотното изживяване, което Кейт беше имала някога.

Вещите им бяха прибрани в кашони и оставени в предната част на фоайето. Готови да бъдат изпратени в неизвестна посока.

Вещите бяха тук, но семейството й го нямаше.

Кейт си припомни как изглеждаше къщата през първия ден, когато се нанесоха.

— Толкова е голяма — възкликна майка й възторжено.

— Ще я напълним — усмихна се баща й. Джъстин откри една стая с балкон на третия етаж и си я заплю. Всички излязоха навън и се загледаха в океана.

— Тате, прилича на замък — обади се Ем удивена. — Наистина ли е наша?

Сега домът им беше изпълнен единствено с мрачна празнота. Сякаш всички бяха измрели.

— Добре ли си? — Грег отново стисна ръката й, когато стояха във вестибюла.

— Да, добре съм — излъга Кейт.

Тя се качи на втория етаж, докато Грег се оглеждаше на долния. Спомни си какви звуци се чуваха в къщата. Стъпки трополяха по стълбата. Емили крещи нещо за косата си. Баща й гледа Си Ен Ен на големия екран. Мирисът от цветята на майка й.

Кейт надникна в стаята на сестра си. Там все още имаше налепени по стените снимки. Галерия от фотографии на нейните съученици. Отборът й по скуош от младежките Макавейски състезания. Те трябваше да напуснат толкова бързо. Снимките бяха важни. Как са могли да ги оставят?

Кейт започна да ги отлепва една по една. После седна на леглото и се загледа в синия, покрит със звезди таван.

Осъзна, че ще й липсва това да следи как малката й сестра пораства. Нямаше да види как отива на бал. Или как си получава дипломата. Или да гледа как побеждава с отбора на училището. Та те дори вече нямаше да носят една и съща фамилия.

По бузите на Кейт се стекоха ядни сълзи.

Грег се затича нагоре по стълбите.

— Хей, къде си? Виж това — провикна се той.

Той влезе в стаята на Ем с големи маски на Бил Клинтън и Моника Люински от купона на Вси светии, който родителите й бяха организирали миналата година. Видя лицето на Кейт и се спря.

— Божичко, Кейти — седна до нея и я прегърна.

— Не можах да се сдържа! — проплака тя. — Толкова ме е яд. Нямаше право да ни причини това. Грег, той ни открадна семейството.

— Зная… зная — отговори той. — Може би идеята ти не беше много добра. Искаш ли да си тръгваме?

Кейт поклати глава.

— Така и така сме тук. По дяволите, нека свършим с това.

Тя взе снимките на Емили и преди да слязат долу, отвори вратата на спалнята на родителите си. Имаше стотици кашони. Дрехи, парфюми, снимки. Всичко бе опаковано и готово за транспортиране.

Чекмеджето на скрина беше отворено и вътре Кейт забеляза нещо. Кожена папка, претъпкана със стари боклуци, която никога не беше виждала. Трябва да е била на баща й. Беше пълна със стари снимки и документи. Младежки снимки на него и Шарън, когато той е учил в Нюйоркския университет, а тя е била първокурсничка в Корнуел. Няколко гемологически^[3] дипломи, снимка на неговата майка Роуз. Писма… Как е могъл да ги остави?

Тя отвори папката и сложи вътре снимките на Ем. Това беше единственото, което Кейт притежаваше.

Слязоха долу и застанаха за последен път в огромното фоайе.

— Готова ли си? — най-накрая попита Грег. Кейт кимна.

— Искаш ли да ги вземеш? — усмихна се той и повдигна маските на Бил и Моника.

— Не, баща ми мразеше Клинтън. Това беше просто една тъпа шега.

Той ги захвърли в кофата за боклук до вратата. Кейт се обърна за последен път.

— Не зная какво трябва да изпитвам — промълви тя. — Сега ще изляза през тази врата и ще оставя зад гърба си цялото минало — обзе я тъга. — Вече нямам семейство.

— Имаш — възрази Грег и я придърпа към себе си. — Имаш мен. Кейт, хайде да се оженим.

— Добре — тя подсмръкна. — Знаеш как да се възползваш, когато момичето е зле. Така ще си спестиш голямата сватба, нали?

— Не, говоря сериозно — отговори Грег. — Ние се обичаме. След година и половина ще замина на практика. Не ми пука, че ще бъдем само аз и ти на сватбата. Кейт, хайде да го направим. Да се оженим!

Тя впи в него пълни със сълзи очи.

— Сега аз съм твоето семейство.