Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Blue Zone, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 12гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho(2014)
Разпознаване и корекция
karisima(2015)

Издание:

Андрю Грос. Синята зона

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2008

Редактор: Мариела Янакиева

История

  1. —Добавяне

Въведение

На доктор Емил Варга му беше нужна само минута, за да стигне до стаята на възрастния мъж. Беше заспал и сънуваше една жена от студентските си години — преди почти цял живот, — но щом чу паникьосаното чукане на слугинята по вратата, наметна вълненото яке върху пижамата и грабна чантата си.

— Докторе — тя вече тичаше нагоре по стълбите, — елате бързо!

Варга знаеше пътя. От седмици пребиваваше в хасиендата. Всъщност упоритият, непреклонен мъж, който отсрочваше смъртта толкова дълго, сега беше единственият му пациент. Понякога, късно през нощта, Варга размишляваше пред чаша бренди, че собствената му вярна служба е предопределила сбогуването му с една дълга и блестяща кариера.

Дошъл ли е най-сетне краят?

Лекарят се спря на вратата на спалнята. Стаята бе тъмна и зловонна. Затворените капаци на сводестите прозорци задържаха началото на зазоряването. Миризмата му каза всичко, което трябваше да знае. Както и гърдите на стареца — притихнали за пръв път от седмици. Устата му бе отворена, главата леко се беше наклонила към възглавницата. Струйка жълта лига бе засъхнала на устните му.

Варга бавно пристъпи към голямото махагоново легло и остави чантата си на масата. Повече нямаше нужда от инструменти. Докато беше жив, неговият пациент бе силен като бик. Варга се замисли за насилието, което той бе причинил. Но сега острите индиански скули бяха хлътнали и бледи. В това имаше нещо нелепо. Как е възможно човек, причинил толкова страх и мъка през живота си, в смъртта си да изглежда така крехък и немощен?

Варга чу глас откъм салона, който унищожи спокойствието на разсъмването. Боби, най-малкият син на стареца, се втурна в помещението все още по пижама. Той спря рязко и се втренчи в безжизнените форми с широко разтворени очи.

— Мъртъв ли е?

Лекарят кимна.

— Най-накрая освободи живота от хватката си. Стискаше го за топките цели осемдесет години.

Маргарет, жената на Боби, бременна с третото внуче на стареца, започна да плаче на прага. Синът предпазливо се примъкна до леглото, сякаш приближаваше задрямал планински лъв, който всеки миг може да скочи и да нападне. Коленичи и докосна лекичко лицето на баща си, вкоравените му изпити бузи. След това взе ръката, корава и груба като на общ работник дори и сега, и нежно я целуна.

— Todas apuestas se terminaron, papa — прошепна той, вторачен в мъртвите очи на покойника.

„Залагането приключи, татко.“

После се изправи и кимна.

— Благодаря ти, докторе, за всичко, което направи. Ще се погрижа братята ми да научат.

Варга се опита да разчете онова, което виждаше в очите на сина. Тъга. Нежелание да повярва. Болестта на баща му бе продължила толкова дълго и ето, най-накрая беше настъпил денят.

Не, по-скоро там беше изписан въпрос. Години наред старецът бе държал всички, свързани със силата на собствената си воля.

Какво щеше да стане сега?

Боби поведе жена си за ръка и излезе от стаята. Варга пристъпи към прозореца. Той отвори капаците и пусна утринната светлина вътре. Зората беше навлажнила долината.

Старецът я притежаваше цялата в протежение на много мили, далеч отвъд портите, пасищата, проблясващите Кордилери, издигащи се на три хиляди метра височина. Два черни американски джипа бяха паркирани до оборите. Двама телохранители, въоръжени с автомати, се разтакаваха около оградата и отпиваха от кафетата си. Още не знаеха.

— Да — промърмори Варга, — съобщи на братята си.

Той се обърна към покойника. „Разбра ли, копелдако, дори мъртъв си опасен“, въздъхна лекарят.

Шлюзовете бяха отворени. Водите щяха да са буйни и яростни. Кръвта никога не се измива с кръв.

Освен тук.

Над леглото висеше картина на Мадоната с младенеца в ръчно резбована рамка, за която Варга знаеше, че е дарение от една черква в Буенавентура, родното място на стареца. Лекарят не беше религиозен, но въпреки това се прекръсти, после вдигна влажния чаршаф и го постави нежно върху лицето на мъртвеца.

— Надявам се, че най-сетне намери покой, старче. Където и да си… Защото тук… тук ще настане същински ад.