Андрю Грос
Синята зона (15)

12.

— Говорим за вашата лична сигурност — намеси се агент Руиз.

— Моята сигурност… — Рааб изведнъж пребледня, спомняйки си събитията от миналата вечер.

— Да, и тази на семейството ви — кимна агентът.

— Мисля, че е време да обясним някои неща — Бут отвори една папка. — Господин Рааб, в момента се води война. Война за надмощие между различни фракции в колумбийските наркокартели. Между тези, които действат тук, и онези, които оперират в Южна Америка. Чували сте за Оскар Меркадо…

— Разбира се, че съм чувал за него — пребледня Рааб. — Всички са чували.

Руиз плъзна по плота на масата една черно-бяла снимка. Лицето беше изпито и сурово, косата — дълга, а очите — кръгли и празни. Носеше гъста козя брадичка. Снимката напомняше за убити съдии и цели семейства, изпречили се на пътя му.

— Смята се, че от няколко години Меркадо се крие в САЩ или Мексико — започна да обяснява агент Бут. — Никой не знае. Хората, с които вие сте въртели бизнес, са част от финансовите лостове на неговата организация. Господин Рааб, тези хора са хладнокръвни убийци и защитават до смърт онова, което смятат за свое. През последните няколко години организацията им беше здравата разтърсена от няколко предателства. Главата на фамилията почина. Води се война за контрол върху картела. Те няма да позволят на някакъв престъпник с бяла якичка, при това евреин с вид на завършил бизнес училище, който си е живял добре с техните пари, да разруши каквото е останало от него в съдебен процес.

— Господин Рааб, вече видяхте на какво са способни тези хора — добави Руиз. — Те няма да преследват само вас, както е във филмите за мафията. Това е Fraternidad, господин Рааб. Братството на Меркадо. Ще избият семейството ви. Жена ви и прекрасните ви деца. Ще убият и шибаното куче, ако лае. Гледахте ли в новините за онова семейство, което беше разстреляно миналия месец в Бенсонхърст? Гръмнаха едно шестмесечно бебе в главата. Готов ли сте за това? Жена ви готова ли е? А децата ви? Господин Рааб, нека ви попитам нещо. Готов ли сте да не спите спокойно до края на живота си?

Рааб се обърна към Мел с усилваща се болка в стомаха.

— Ние можем да се преборим с тях, нали? Можем да опитаме шансовете си в съда?

Тонът на Бут стана по-настоятелен.

— Господин Рааб, не ни слушате. Вие сте в опасност. Цялото ви семейство е в опасност. Само защото сте тук.

— И дори да решите да оспорите това — подхвърли Руиз тихо, — те никога няма да са напълно сигурни какво ще кажете. Нали така, господин Рааб? Готов ли сте да рискувате?

Болките в стомаха му се засилиха, като сега в допълнение му се и догади.

— Вие сте в един кюп с тях — добави агентът от мексикански произход с ехидна усмивка. — Изненадан съм, че никога не сте се замисляли за това, докато сте обикаляли града в хубавото си ферари.

Рааб се чувстваше така, сякаш вътрешностите му бавно пропадат в някаква пропаст. С него беше свършено. Вече нямаше смисъл да се брани. Трябваше да направи, каквото трябва. Не можеше да спре снежната лавина. Тя така или иначе щеше да го прегази. Двайсет години от живота му ей така…

Той погледна отчаяно към Мел.

— Бен, трябва да се погрижиш за семейството си — посъветва го адвокатът и стисна рамото му.

Рааб затвори очи и мъчително въздъхна.

— Мога да ви дам Концерга — обърна се той към Бут, когато отново ги отвори. — И Трухильо също. Но трябва да защитите семейството ми.

Бут кимна и хвърли тържествуващ поглед към Руиз и федералния прокурор.

— В замяна на вашите показания — заговори Нардоци — за осигуряване на безопасността ви можем да уредим да бъдете задържан и вие и семейството ви да бъдете преместени на сигурно място. Можем да се споразумеем да задържите част от собствеността си, така че животът ви да не се различава много от досегашния. Ще излежите десетина месеца до началото на процеса. След това вие и семейството ви просто ще изчезнете.

— Ще изчезнем? — Рааб се опули срещу него. — Говорите за Програмата за защита на свидетели? Тя е за бандити…

— В програмата участват най-различни хора — поправи го Бут. — Общото между тях е страхът от отмъщение заради показанията им. Ще бъдете в безопасност. И което е по-важно, семейството ви ще е в безопасност. Програмата никога не е била пробивана, стига да се живее по правилата. Може дори да си изберете район от страната, където да се установите.

— Това е единствената ви възможност, господин Рааб — настоя и Руиз. — Животът ви не струва пукната пара на улицата или в затвора, независимо дали ще оспорите тези обвинения в съда, или не. Вие сам сте си изкопали гроба в мига, когато сте се хванали с тия хора. Оттогава просто си го дооформяте.

„Как ще се оправиш с това“, помисли си Рааб. Думите на агентите го удряха като куршуми. Шарън и децата? Техният живот, всичко, на което държаха, което познаваха — край! Какво би могъл да им каже, за да разберат?

— Кога? — кимна Рааб победен. — Кога започва всичко това?

Нардоци извади няколко листа и ги плъзна през масата към него. Лист с вид на официален документ носеше заглавие „Съединени щати. Департамент по правосъдие. Формуляр № 5. Договор за сътрудничество и даване на показания“. Той свали капачката на химикалката.

— Днес, господин Рааб. Веднага щом подпишете.