Андрю Клаван
Пътят на динамита (9)

7.

Крис Уонамейкър чакаше до двигателя на двумоторния самолет. Бе подпрял гръб на фюзелажа, затъкнал палци в джобовете на дънките си. Бишоп приближаваше по нагорещената писта с преметнат през рамо сак. Крис го наблюдаваше иззад тъмните стъкла на очилата.

Уонамейкър бе поне петнадесет сантиметра по-висок от Бишоп. Носеше тениска с надпис „Норт кънтри авиейшън“. Изрязаните ръкави подчертаваха мускулестите му ръце. На десния му бицепс се виждаше татуировка — две змии, увити около череп, на който пишеше: „Роден за битки“. Лявата му ръка бе белязана от отдавна зараснала рана. Имаше хубави кестеняви къдрици, правилни черти и жестока усмивка.

— Самолетът е готов — съобщи Крис, щом Бишоп стигна до него. — Да тръгваме.

Бишоп кимна. Качиха се в кабината.

Крис седна безмълвно на мястото на втория пилот. Зазяпа се през прозореца от неговата страна, докато Бишоп запали двигателите и зарулира по пистата. И двамата сложиха слушалки, макар че нямаше с кого да разговарят. Диспечерска кула липсваше, връзка с останалите самолети също, а в спокойната сутрин небето бе пусто. Раменете им почти се допираха, но и двамата не предприеха нищо, за да нарушат мълчанието. Чуваше се само приглушеното ръмжене на двигателите.

Караха я така вече цяла седмица. Бяха врагове и го разбраха от секундата, в която се срещнаха. Крис имаше задача да се увери в пилотските качества на Бишоп — рутинна проверка, на която подлагаха всеки новопостъпил. Но и двамата знаеха, че със същия успех Бишоп може да проверява Крис. И така, цяла седмица изпълняваха задължителните процедури и си говореха само по принуда.

В началото на пистата Бишоп натисна спирачките. Чесната застина. Бишоп включи микрофона и каза:

— Дрискол, тук пет-нула-четири, подготвяме се за излитане.

Подаде газ с плавно движение. Самолетът се втурна и набра скорост. Почти на самата червена линия Бишоп вдигна машината. Колесникът се отлепи от пистата и излетяха.

— Курс нула-три-нула — промърмори Крис, без да извръща глава от страничния прозорец.

На сто и петдесет метра височина Бишоп насочи самолета на север. „Какво повече му трябва на човек“, каза си той. Земята под тях приличаше на изпусната дамска кърпичка, а усещането да се рееш над нея бе просто неописуемо. Също както и гледката на ливадите, ширнали се около металния хангар — с височината те придобиваха все по-правилна форма и приличаха на нарисувани. Или пък чезнещите очертания на градче вдясно. Бишоп се наслаждаваше на небето, на неравните контури на хълмовете пред тях, на зеленината на горите, сляла се със синевата на хоризонта. Малко по малко самолетът набираше височина.

— Изправи го — обади се Крис.

Бишоп го стрелна с поглед. Намираха се само на хиляда и петстотин метра над морското равнище. Планинските върхове под краката им се издигаха на хиляда. На места все още се различаваха очертанията на дърветата по тях. Забелязваха се и пъплещите по планинската магистрала коли и отблясъците на слънчевите лъчи по стъклата им. Маневрите на височина, по-малка от хиляда метра над земята, бяха забранени.

— Направи остър десен завой — нареди Крис и отново се зазяпа през прозореца, подпрял брадичка с длан.

Бишоп хвърли бърз поглед към жироскопа. Посоката им бе точно нула-три-нула. Наклони самолета за четиридесет и пет градусов завой надясно. Носът на чесната кацна на линията на хоризонта и машината бързо се извърна. Планинските възвишения затанцуваха пред очите му. Градът проблесна весело на слънцето и изчезна. Самолетът продължи да завива. Слънцето не преставаше да пече в прозорците. Ето ги отново планините. Бишоп наклони лоста на управлението и отпусна педала на руля. Хвърли нов поглед към жироскопа — точно нула-три-нула. Крилата застанаха успоредно на земята. Провери височината — не бе загубил дори и метър. „Добра маневра“, похвали се мислено.

И докато още се наслаждаваше на преживяването, ръката на Крис се стрелна към командното табло и изключи десния двигател.

Това влизаше в играта — симулация на аварийна обстановка в реални условия. Когато изгубиш тягата от едната страна, губиш баланса на машината, тъй като само един двигател я тегли напред. Силата на двигателя тегли самолета към крилото, на което се намира той, и не след дълго се понасяш със спираловидно движение към земята. Разбира се, можеш да балансираш, като настъпиш здраво съответния педал на руля.

Така направи и Бишоп. Педалът обаче не реагира.

— Мамка му — изруга той.

Кракът му отново се стовари на педала. Нищо. Носът на чесната се наклони надясно. Бишоп натисна педала с всичка сила. Той поддаде съвсем малко, но бързо се върна в изходно положение. Не можеше да разбере какво, по дяволите, става. След секунда прозрението го осени, но в първия миг Бишоп отказа да повярва. Крис бе подпрял педала от мястото си на втори пилот и не му позволяваше да помръдне.

— Какво на майната си мислиш, че…

Крис се изхили.

— Карай, малкият!

Самолетът се извъртя тежко надясно и носът му се насочи надолу. Зелените хълмове се втурнаха насреща им. Бишоп се пресегна да включи десния двигател, но Крис не му позволи. Чесната започна да описва плавни спирали, но скоростта й застрашително нарасна. Въздухът наоколо засвистя и те поеха към земята. Центробежната сила опъна кожата по бузите на Бишоп.

— Хи-хоууууу! — изкрещя оглушително Крис в слушалките, сякаш бе каубой, яхнал бик на родео.

Бишоп изруга отново и заби юмрук в дясното му бедро.

— Оуууу! — извика от болка Крис.

Кракът му инстинктивно отскочи назад и педалът поддаде под стъпалото на Бишоп. Натисна го с всичка сила. Пресегна се бързо и изключи левия двигател. Сега самолетът се понесе по инерция, без тягата на моторите. Бишоп изправи елероните. Ужасяващата спирала спря, но машината продължи да се носи към планинските върхове. Морето от дървета ги приближаваше от всички страни. Скоростта им нарастваше. Един кафеникав скален хребет сякаш се втурна насреща им.

Бишоп стисна зъби, дръпна рязко лоста за управление към себе си и успя да изправи носа. Включи двата двигателя едновременно и даде пълна газ. От вида на постоянно нарастващата кафява скала отпреде му го изби студена пот.

Най-сетне чесната започна да набира височина. Издигна се с гръмовен шум над хребета и се насочи към небето. Бишоп хвърли светкавичен поглед към уреда за измерване на височината и се обърна наляво. Стори му се, че крилото докосва върховете на дърветата. Можеше да се закълне, че ясно различава всяко листенце по тях. След секунда бяха вън от опасност. Земята отново се отдалечаваше.

— Какво ти става, копеле ненормално? — излая той към Крис.

Крис разтърка бедрото си там, където бе попаднал юмрукът на Бишоп. Изгледа го мрачно, но сянката по лицето му бързо се разсея. Ухили се. Бишоп чу тежкото му дишане в слушалките си.

— Качи го на хиляда и петстотин — каза Крис. — Да опитаме още нещо.

После се обърна надясно и се зазяпа мрачно през прозореца.