Метаданни
Данни
- Серия
- Вайс и Бишъп (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dynamite Road, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Петко Петков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Андрю Клаван. Пътят на динамита
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2006
Редактор: Олга Герова
Компютърна обработка: Иванка Нешева
История
- —Добавяне
6.
„Вайс. Тук всичко е наред, но нещата се движат бавно. Крис Уонамейкър ме проверява по всички самолети, така че прекарваме доста време заедно във въздуха. Дръпнат е и мълчи като риба. Нищо не мога да изкопча. Освен това следи жена си Катлин изкъсо. Подозрителен е и не иска да я доближавам. Засега не успявам да я хвана сама вкъщи. Бъбрим си, докато съм на летището. Костелив орех, но е самотна и нещастна. Трябва ми само една възможност да остана насаме с нея и да я изстискам.“
— Уффф — въздъхна тихо Вайс. „Да я изстискам.“ Имейлите на Бишоп бяха пълни с подобни изрази. Вайс вероятно бе единственият човек на света, когото Бишоп харесваше и чието мнение ценеше. Но знаеше, че шефът не одобрява някои от методите му на работа, и от време на време обичаше да го будалка по този повод. Играеше си на палав син, който дразни строгия си баща. „Да я изстискам…“
Вайс притисна корема си с длан и пак изпъшка. С другата ръка придвижи курсора надолу по страницата и продължи да чете.
„Пак зърнах Сивия мустак, този път на летището. Мога да потвърдя — Сивия мустак е Върни Хиршорн. МГК. Шеф е на фондация «Дрискол», която общо взето върти целия град, а може би и нещо повече. Много пари, наркотици. Доста мъртъвци по пътя към върха. Местните му плащат рекет или губят бизнеса си, а дори и главата си. После просто им взема фирмите. Притежава голяма част от летището, всъщност половината от предприятието на Рей.
Между другото, Рей е прав, нещо става. Някои от фирмите на Хиршорн наемат Крис за чартърни полети. Понякога вози пътници, друг път Хиршорн или пък само товар. Според документите летят главно до Арката, главния град на областта. Но самолетът на Крис се връща от север, а Арката е на запад. Освен това полетите траят прекалено дълго — времето на Хобс се превишава значително.“
Вайс се залюля напред-назад на стола си и потъна в размисли. Нямаше идея какво означава „времето на Хобс“, но цялата работа му намирисваше. Мисълта на Бишоп бе ясна. Хиршорн праща Крис Уонамейкър да прави курсове до някакво неизвестно място и го кара да пише, че уж лети до Арката. Но защо? На север от Дрискол няма нищо друго, освен гори, които се простират с километри. Дали пък не става въпрос за някаква контрабанда? Наркотици, цигари, компактдискове за Канада, нещо друго?
Каквато и да бе причината, Вайс се разтревожи. Хиршорн наистина изглеждаше като МГК — много гадно копеле. На съвестта му тежаха доста трупове. Освен всичко друго Вайс знаеше колко е трудно да контролира Бишоп, щом му влезе някоя муха в главата. Трябваше да го държи под око, иначе човекът му може да се забърка в нещо наистина неприятно.
Последният параграф от имейла въобще не го успокои.
„Хрумна ми нещо. Крис Уонамейкър е пияница. Дрънка много, лесно се пали и си изпуска нервите. На Хиршорн може би му се иска да има друг пилот, по-надежден. Ще видя дали няма начин да вляза в схемата.
Между другото, клиентът ни Рей Грамблинг е пълен идиот. Умира от страх и не спира да плямпа. Едва не прецака прикритието ми — нарече ме с истинското ми име, и то на три пъти. От такива неща се умира. Хайде чао, Дж. Б.“