Метаданни
Данни
- Серия
- Вайс и Бишъп (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dynamite Road, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Петко Петков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Андрю Клаван. Пътят на динамита
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2006
Редактор: Олга Герова
Компютърна обработка: Иванка Нешева
История
- —Добавяне
4.
Същата тази първа вечер дойде мъжът със сивите мустаци. Бишоп седеше на дървения стол в дневната, без да светва лампите. Пушеше цигара, но криеше огънчето в шепите си, за да не го забележат от съседната къща. Наблюдаваше хола на Катлин през ефирните завеси.
Мъжът със сивите мустаци бе дошъл да види съпруга на Катлин — Крис. Крис седеше на кушетката с отпуснати рамене, а лицето му се бе изкривило в кисела, но почтителна усмивка. Пиеше бира. Една след друга. Бишоп чуваше как подвиква на Катлин да му донесе нова бутилка.
Мъжът със сивите мустаци бе настанен на креслото. На ниската масичка отпреде му се мъдреше чаша уиски, но през цялото време, докато Бишоп ги гледаше, отпи само веднъж от нея.
Измина около час и половина. Мъжът със сивите мустаци стана и си тръгна. Бишоп го видя да излиза от предната врата и да се насочва към сребристия мерцедес, паркиран зад пикапа на Крис. Крис остана на кушетката и пресуши поредната бутилка бира. Когато приключи с това, се изправи несигурно и излезе от хола с пиянска стъпка. Сега вече Бишоп не можеше да го види.
Въпреки това продължи да наблюдава. След известно време долови гласа му от задната стая на къщата. В началото вик, а после гневен крясък. Катлин също повиши тон. Сигурно стоеше близо до вратата на кухнята, защото Бишоп ясно различи думите:
— Къщата си е моя. Не ми трябва шибаното ти разрешете!
Крис изпсува, Катлин изпищя и Бишоп разбра, че я е ударил. Чу я да стене на пресекулки, докато се боричкаха. После Крис пак я удари и Катлин се разплака. Нова псувня и тропот от отдалечаващи се мъжки стъпки. Катлин продължи да хълца нещастно още няколко минути до вратата на кухнята.
— Копеле гадно! — чу Бишоп.
После къщата утихна. Бишоп вдигна цигарата към устните си, скрил огънчето в шепи. Дръпна силно. Струйка пот се стече по слепоочието му. Тишина. Бишоп загаси цигарата си в пепелника. Изправи се и тръгна нагоре по стълбите към спалнята.
Хладината на климатика му подейства добре. Коленичи до черния сак, който бе оставил край леглото, и заровичка из дрехите. Намери портативния компютър, отнесе го на масата до стената и включи клавиатурата.
Портативният компютър бе от онези, с които можеш да пращаш имейли. Бишоп предпочиташе този начин на комуникация. По-дискретно. Никой не можеше да чуе разговора ти или да се включи към твоята линия. Сгъваемата клавиатура бе малка, но Бишоп я ползваше отдавна. Пишеше само с показалци.
„Вайс — започна той, — пристигнах…“