Андрю Клаван
Пътят на динамита (56)

54.

Отвън вече се чу глъчка. Някой подвикна. Отговориха му грубо. Бишоп пак се изправи.

Чейс остана облегнат на стола, но стисна по-здраво оръжието си.

— Стой си на мястото — нареди той.

Бишоп не му обърна внимание. Приближи се до прозореца. Надникна зад щората.

Ето ги. Наближават постройката през гората. Крис и Катлин. Помощникът на Хиршорн, Алекс Уелман, ги водеше с фенерче в ръка. Двамата биячи, Голдмунсен и Флейк, завършваха процесията.

Чернокожият колега на Чейс ги чакаше долу. След миг и Хиршорн се появи на вратата. Показаха се и още двама мъже, облечени с маскировъчни униформи и стиснали автомати. Хиршорн им направи знак с ръка и те хукнаха на различни страни, далеч от полезрението на Бишоп. Самият Хиршорн се запъти да посрещне гостите си.

Крис вече ръкомахаше усилено и говореше бързо. Думите му стигнаха до Бишоп. Едно от първите неща, които чу, бе измисленото си име — Кенеди. Това е. Стомахът му се сви на топка. Свърши се. Разкриха го.

Помисли си, че на Крис ще са му необходими около две минути, за да убеди Хиршорн в правотата си. Може би минута и половина. След още двадесет секунди ще са тук и вече ще го ритат в главата, за да опреснят паметта му. Или може би просто ще го застрелят, кой знае. Във всеки случай моментът за бягство му се стори подходящ.

Хладнокръвието му дойде на помощ. По някакъв начин успя плавно да се отдели от прозореца. Изигра го спокойно, без напрежение.

— Изглежда пристигат подкрепления — каза и гласът му прозвуча нехайно. — Какво сте намислили, момчета? Преврат ли ще правите?

— Просто си седни на задника — нареди тихо Чейс и продължи да държи автомата насочен към гърдите му.

Бишоп вдигна рамене. Вън Крис разказваше цялата история. Как Бишоп е прелъстил Катлин, как тя ги подслушвала и въобще всичко, което знаеше. В този миг истината бавно попи в съзнанието на Хиршорн. Нещата се вързаха. Въпреки това Бишоп се върна небрежно на стола си, по същия начин, по който се бе приближил до прозореца. Автоматът на Чейс не го изпусна и за частица от секундата.

Бишоп стигна до стола. Дали имаше още минута? Четиридесет и пет секунди? По-малко? Седна с отегчена въздишка. Всеки момент вратата ще се отвори с трясък… Той се усмихна накриво към Чейс.

— Изглеждаш ми напрегнат, синко — каза тихо. — Трябва да…

Докато Чейс очакваше поредната остроумна забележка, Бишоп блъсна силно масата към него. Якият мъж се олюля на наклонения стол, политна назад, размахал ръце и крака, с надеждата да се хване за нещо. Масата, столът и Чейс тупнаха на земята почти едновременно. Бишоп трябваше да разкара масата, за да се добере до пазача си. В този миг Чейс успя да стисне автомата и отвори уста, за да изкрещи.

Бишоп се стовари отгоре му. Заби с коляно автомата в гърдите на противника си. Стисна гръкляна му с ръка. Чейс издаде едва доловим звук, нещо като въздишка и това беше. Железните пръсти на Бишоп щракнаха като капан. Ръцете му се върнаха в изходно положение с точността и бързината на машинни бутала. Дясната стискаше кърваво парче от гръкляна на Чейс.

Тялото на пазача се изви като лък и се сгърчи. Бишоп коленичи отгоре му, за да предотврати всякакви звуци. Агонията продължи само няколко секунди. После тялото на Чейс се отпусна безжизнено. Бишоп погледна отвратен ръката си и хвърли парчето гръклян на пода.

Изправи се. Взе автомата и преметна ремъка през главата си. В пълнителя имаше само петнадесет патрона. Прерови набързо жертвата си за муниции, но не намери нищо.

Завъртя се с автомат в ръка. Ослуша се. Нищо. Никакъв тропот на стъпки по стълбата. Все още. Цялата сценка с повалянето и убийството на Чейс бе отнела не повече от десет секунди. Като оставим настрана шума от падането на пазача на земята и потропването на масата и стола, не вдигна много шум.

Бишоп бързо се върна до прозореца. Притисна се към стената. Повдигна леко щората и надзърна навън. Успя да види цялото представление долу. По някакъв начин Крис се бе озовал на колене. Седеше с обронена на гърдите глава. Якият бияч стискаше здраво Катлин, обвил маймунските си ръце около тялото й. Колкото до Хиршорн… Дори от това разстояние и въпреки тъмнината Бишоп забеляза бялото му като чаршаф лице. Беше научил.

— Каква издънка само, каква шибана издънка! — изкрещя Хиршорн.

Прокара ръка през грижливо сресаната си сребриста коса. Изваяните черти на лицето му изглеждаха отпуснати и безжизнени. Бе явно разстроен от разказа на Крис. Бе бесен и уплашен.

Внезапно вдигна поглед към прозореца на втория етаж. Бишоп се дръпна бързо и се залепи за стената, стиснал автомата в ръце. Хвърли поглед към вратата. Не, не можеше да излезе оттам. Ще се натресе точно на тях. Притисна плътно глава до стената и надзърна предпазливо навън.

Хиршорн гледаше падналия на колене Крис. Лицето му бе кървавочервено от гняв. Изкрещя нещо. Зашлеви Крис през лицето. Крис се присви и вдигна страхливо ръце, за да се предпази.

Хиршорн продължи да крещи.

— Изглежда, че в края на краищата ще летиш — извика той. — Тъпо копеле такова.

— Кълна се, кълна се, че… — изплака в отговор Крис.

Хиршорн отново го зашлеви.

— Затваряй си устата. — Гърдите му се вдигаха и отпускаха напрегнато. — Вкарай го вътре — обърна се към помощника си Уелман.

Елегантният Уелман посегна и хвана Крис под мишницата. Беше прекалено слаб, за да го вдигне, на само докосването бе достатъчно и Крис скочи на крака. Все още държеше главата наведена като виновно дете. Двамата се запътиха към сградата.

Хиршорн се изплю презрително. Отново приглади косата си. От мястото си до стената Бишоп почти успя да надуши страха му. „Този мой познат е човек с високи изисквания.“ Каквато и услуга да бе обещал на този познат, то явно в операцията нямаше място за забавяне или провал.

Хиршорн обърна очи към Голдмунсен и Катлин. Погледна и нервния Флейк, който се люлееше на пети и пръсти. Пое дълбоко дъх и се опита да се вземе в ръце.

— Добре — каза по-спокойно. — Водете малката кучка към блатото. И свършвайте бързо с нея, не искам да се мотаете. Ясно? После се връщате тук. Дай му фенерчето.

Последната реплика бе отправена към чернокожият пазач, който подаде фенерчето си на Флейк. Голдмунсен обърна Катлин на сто и осемдесет градуса и я блъсна в гърба. Тя пое сковано между дърветата. Едрият бияч пак я блъсна, за да ускори нещата, и продължи да я насърчава по същия начин. Флейк изчезна след тях, като се опитваше да осветява пътеката.

Бишоп остана на място, притиснат до стената. Не можеше да направи нищо повече от това да гледа как отвеждат Катлин в гората. Далеч.

Когато се изгубиха от поглед, Хиршорн вдигна брадичка към чернокожия пазач.

— Иди горе и се погрижи за онова копеле — нареди. — И недей да се мотаеш. Трябва да се размърдаме.

Чернокожият се подчини и заизкачва стълбата. Бишоп се дръпна от прозореца и се притисна към стената.

— Божичко — чу мърморенето на Хиршорн. — Каква шибана издънка!

Чу забързаното топуркане на стъпки. Чернокожият влетя през вратата.