Андрю Клаван
Пътят на динамита (5)

3.

Къщата на Катлин, тази, която даваше под наем, бе близо до летището. Паянтова двуетажна кутийка, килната върху парче изгоряла от слънцето морава. На първия етаж се помещаваха дневна и кухня, а горе бе спалнята, свряна под гредите на покрива. Оскъдната мебелировка бе зацапана и избеляла от времето.

Пристигнаха привечер. От близките къщи се носеше детски смях, тракане на градински пръскачки, кучешки лай и женски викове: „Хайде на вечеряяяя!“, които проникваха през мрежестите врати. Слънцето все още отказваше да се прибере — все пак бе едва юни, — но прохладният бриз вече разклащаше тънките пердета в дневната.

На горния етаж обаче задухът отказваше да си иде. Когато застанаха в схлупената спалня, свряна под покривните греди, Бишоп долови миризмата от тялото на Катлин, примесена с парфюма й. Хареса му. Усещането бе приятно.

— Тук сигурно често ще ти се налага да пускаш климатика — каза Катлин. — Малко трака, но иначе е в ред.

Бишоп погледна през прозореца и кимна сякаш на себе си. Оттук, както и от южния прозорец на долния етаж, можеше да наднича в съседната къща. Там живееха Катлин и съпругът й. Нещата се подреждаха.

Обърна се и се приближи към нея.

— Ако имаш някакви мебели и искаш да ги пренесеш тук, няма проблем — продължи Катлин и вдигна лице към неговото. — Тези винаги мога да ги закарам при чичо ми. Държа ги тук единствено заради наемателите. Можеш да ги разместиш както…

Гласът й секна, може би се притесни от Бишоп, който я изучаваше — очертанията на плътните й устни, начина, по който косата й пада по бузата.

— Както искаш — завърши Катлин.

Бишоп плъзна поглед от устните нагоре към очите, после по очертанията на косата и отново го върна на очите й.

— Така е идеално — осведоми я той.