Андрю Клаван
Пътят на динамита (46)

44.

След около две минути харлито на Бишоп пристигна на паркинга. Задната му гума се плъзна при спирането и изстреля няколко камъчета чакъл. Бишоп слезе. Забърза се към хангара. Беше преметнал чантата си за полети през лявото рамо, а сакът се поклащаше в дясната му ръка.

Рей Грамблинг тъкмо помагаше на колегата си да се изправи. Тъбс се опитваше да спре кръвта от носа си е помощта на някакъв парцал.

— Мамка му! — изруга около пети път. — Видя ли това?

Рей хвърли поглед през рамото на механика и забеляза приближаването на Бишоп.

— Тъбс — каза с разтреперан глас.

— Мамка му, не видя ли…

— Тъбс! — Тъбс го погледна над парцала и Рей продължи: — Иди на доктор, чуваш ли? Ще му кажеш, че си се блъснал и крилото на самолета. Разбра ли ме?

— Рей, какво…

— Послушай ме, Тъбс. Нищо не се е случило. Просто си се заблеял и си се ударил в крилото на самолета. Сега се разкарай оттук и си дръж езика зад зъбите. Хайде, тръгвай.

Тъбс кимна замаяно. Интонацията на Рей го подтикна да действа. Когато Бишоп приближи Рей Грамблинг, Тъбс вече куцукаше към вратата в другия край на хангара, притиснал кървящия си нос е парцал.

Бишоп го изгледа и върна очи към Рей.

— Какво е станало? — попита.

— Отведоха Крис — прошепна разтрепераният Рей. Преглътна на сухо. Бишоп бе сложил пилотските си очила, така че Рей не можеше да види очите му. Не успя да разбере как реагира, затова побърза да продължи: — Разбрал е. Крис знае, че си детектив. Открил е, че аз съм те извикал. Дойде тук да търси Хиршорн и да му каже. Но двамата биячи го сгащиха и не пожелаха да слушат каквото и да е. Просто го отведоха. Дойдоха, удариха му два юмрука и го отведоха.

Бишоп помълча доста време. После кимна бавно.

— Значи сега е в безсъзнание?

— Да, но все някога ще се събуди. А когато се свести и им разкаже за нас двамата, с мен е свършено — изхленчи Рей. — Знам си го Хиршорн. Ще ме пречука. Ще изтрепе цялото ми семейство, стига да разбере. Знаех си, че не трябва да го правя. По дяволите, как изобщо ми хрумна. Какво ще правим сега, Бишоп? Какво ще правим?

Бишоп продължи да стои неподвижно, скрил светлите си очи зад тъмните авиаторски очила. Не каза нищо. Рей имаше право. Ако Крис дойдеше в съзнание и успееше да убеди горилите, че Бишоп е детектив, Рей щеше да се прости с живота. Най-вероятно Хиршорн щеше да убие и него.

— Казвай, какво ще правим? — настоя Рей. — Не можем да отидем при ченгетата. Не и в този град. Хиршорн ще разбере още щом прекрачим прага. О, за какъв дявол ми трябваше да го правя? Ако Крис се свести, ще ме убият. Ще убият жената, децата. Ще убият и теб. Ще изтрепят всички. Какво ще правим?

— Нищо — отвърна спокойно Бишоп. — Нищо не можем да направим. Трябва да рискуваме.

— Ама какво ще стане, ако оня се свести? Какво ще стане?

— Я се стегни — сопна се Бишоп. — Няма да се свести. Разбра ли ме? За какво мислиш, че са го проснали на земята? Ще се свести чак на оня свят.

Рей Грамблинг отвори уста, за да възрази, но Бишоп вече не го слушаше. Отправи се към другата страна на хангара, към Хиршорн и самолета.