Андрю Клаван
Пътят на динамита (25)

23.

Междувременно Бишоп влезе в бар „Детелината“.

Пристъпи прага и огледа помещението. „Дупка“, реши. Какво можеш да очакваш от мизерен град като Дрискол, освен хората му да се завират по дупки. Тесен коридор, водещ до вратата на кръчмата. Стаичка, голяма колкото да побере един ред столове на бара и две малки маси зад тях. Измърлян черен балатум на пода и издраскана дървена ламперия по стените. Кънтри музика от джубокса. Полуотворената входна врата по никакъв начин не спомагаше за проветрението — кръчмата миришеше на цигари и бира.

Двама грамадни бараби киснеха на бара — единият с пилотско яке, другият с ловджийски камуфлаж. При влизането на Бишоп вдигнаха брадатите си лица от халбите, измериха го с поглед, решиха, че не може да им се опре, и отново насочиха внимание към пиенето. Имаше и още някакъв ветеран от войната, жилаво човече. И най-сетне, в дъното, почти скрит в сенките, стоеше една от горилите на Хиршорн. Оня с острите черти, когото Бишоп срещна на летището. Горилата по никакъв начин не показа, че го познава. Само вдигна бърбъна си, за да скрие усмивката. Очите му блестяха.

Що се отнася до Крис Уонамейкър, той седеше на една от масите, преметнал ръка зад облегалката на стола, изпънал крака. Носеше дънки, тениска с изрязани ръкави и бяла каубойска шапка. Беше си сложил също мускулите и змийската татуировка. Седеше с още двама души. И тримата се хилеха с пълно гърло. Един от другите също работеше като пилот в „Норт Кънтри“. Казваше се Мат. Мат съзря Бишоп и лицето му грейна в усмивка.

— Ей, Кенеди — изкрещя и му махна да се приближи.

При споменаването на името му Крис замръзна. Усмивката се свлече от лицето му. Заби поглед в Бишоп и не го свали оттам и за секунда. Бишоп се спря на бара, поръча си бира, изчака да му я донесат и чак тогава се приближи към масата им. Крис го следеше неотлъчно.

Бишоп дръпна един дървен стол от съседната маса и седна при тях. Идваше направо от Катлин. Погледна небрежно Крис. Погледът му казваше: „Патката ми още е влажна от слузта на жена ти.“ Искаше да предаде посланието на Крис, за да го ядоса още повече. Успя. Крис се вбеси, без самият той да знае точно защо. Просто се вбеси. Гледаше небрежната усмивка на Бишоп. Опъна здрава глътка от бирата, сякаш за да загаси огъня в гърдите си. „Добре“, помисли си Бишоп.

— Ей, Кенеди — каза Мат. Говореше високо, точно до ухото на Бишоп. Ръкомахаше възбудено. Беше пиян. — Я кажи сега какво мислиш. Какво гласи член 121? Дали е „най-малко осем часа без алкохол преди полет“ или „който пие, зло не мисли“?

Мат и другият тип се разхилиха с все сила. Бишоп пусна една усмивка, колкото да не е без хич.

— „Не пипай бутилката и лоста по едно и също време“ — обади се другият. — Не беше ли така?

— Или с една и съща ръка? — продължи да остроумничи Мат.

Последва нов изблик на гръмогласен смях. Мат и другият се разтресоха и затропаха по масата от удоволствие. Не и Крис. Крис продължи да зяпа Бишоп, да разглежда небрежната му усмивка, наглото изражение, без да разбира какво точно вижда, без да схваща репликата за слузта на жена му. Или може би я разбираше, но не му се искаше да я проумее.

— Струва ми се, че Крис е най-големият специалист по този член — каза тихо Бишоп. — Виждал съм осемте му часа да минават сякаш са обедна почивка.

Ха-ха-ха, разхилиха се Мат и другият.

— Да, бе — подхвърли Мат. — Чух, че старият Хиршорн лично дошъл да ти срита задника за тази работа.

Ха-ха-ха, продължиха да се кикотят те.

— Ей, Крис, бас ловя, че старият Хиршорн не си е губил времето с теб — изказа се и другият.

— Знаеш ли кои са трите най-безполезни неща в тоя живот? — попита Мат. — Небето над теб, пистата долу…

— … и циците на монахиня! — завършиха двамата в един глас.

— А да приказваш на Крис да остави бутилката е четвъртото — додаде Мат. — Четвъртото безполезно нещо.

Бишоп погледна Крис. Струваше му се, че може да долови дишането му дори през кикотенето на останалите и през кънтри музиката от джубокса. Премести поглед към бияча на Хиршорн до бара. Горилата отново скри усмивката си зад чашата. Очите му не спираха да блестят. Бишоп пак се загледа в Крис. Зачуди се колко ли е пиян, колко ли е оглупял.

— Другото, което казват, е, че човек изтрезнява от височината — рече той. — На три хиляди метра във въздуха дори и пияница няма да насилва самолета си.

— Така е — съгласи се Мат.

— Във всеки случай, не и както насилва жена си.

Мат и другият тип нямаха никаква представа какви точно ги дрънка Бишоп. Те просто се смееха на всичко. Продължаваха да се хилят и когато Крис скочи на крака.

— Какво, по дяволите, означава това? — извика Крис.

— Ей, ей, я сядай, че свят ми се завива от теб — дръпна го Мат.

— Кротко — отвърна спокойно Бишоп. — Такава е приказката.

— Правилно, такава е приказката — намеси се и другият.

— Сядай сега.

— Само си затваряйте устата за жена ми — предупреди Крис. Нямаше да търпи повече. Не беше чак толкова пиян. Накани се да седне. — И стига си се въртял около нея — измърмори. — Просто стой по-далеч.

Бишоп хвърли фаса си на пода и го смачка с пета.

— Вярно, че е трудно човек да се върти около нея, но все някой трябва да го прави.

Това преля чашата. Не беше нужно повече. Крис се надвеси над него.

— Ставай — подкани злобно.

— О, я стига, Крис — каза Мат в опит да запази доброто настроение. — Не виждаш ли, че те будалка.

— Не си пъхай носа, където не ти е работа — сряза го Крис.

— Ставай — обърна се той отново към Бишоп.

— И защо трябва да ставам? — попита Бишоп и изду бузата си е език. — Пия си тук…

Крис сграбчи тениската му с две ръце. Изправи го на крака. Докато се вдигаше от стола, Бишоп замахна и удари Крис в гръкляна. Очите му изскочиха. Каубойската му шапка отлетя встрани. Той се свлече на пода и се хвана за гърлото. Бишоп седна.

— … бирата — довърши.

Отпи от бирата си. Крис се надигна на лакът. С другата ръка продължаваше да стиска гърлото си. Дишаше тежко, изплезил език.

Мат опита да се изхили, но без успех. Погледна към Крис и усмивката замръзна на устните му. Обърна се към Бишоп:

— За бога, Кенеди — възкликна, — ударил си го точно в гърлото.

— Така ли? — учуди се Бишоп и отпи от бирата си.

Двамата дебели бараби на бара се извърнаха, за да гледат. Изглежда представлението им харесваше. От време на време се споглеждаха и се усмихваха одобрително. Дребничкият пък скочи на крака. Заклати се на пети и пръсти и нервно дръпна от цигарата си. Биячът на Хиршорн скри усмивката си зад чашата е бърбън.

Барманът бе човек канара с бръсната глава. Останалата част от тялото му се състоеше от мускули, нашарени с татуировки. Той подсушаваше чашите с кърпа и наблюдаваше кавгата като всички останали.

— Не ме карайте да идвам да ви успокоявам, момичета — надвика музиката барманът. Имаше дълбок и продран като корабна сирена глас.

Крис вече бе успял да се хване за облегалката на стола. Опитваше се да се изправи на крака. Бишоп отдръпна чашата от устните си, пусна едно доволно „Еха!“ и я остави на масата.

— Знаеш ли, Крис, имам една теория — каза гръмогласно той. — Искаш ли да ти я кажа? Мисля си, че всеки мъж, който посяга на жена, трябва да има мека пишка. — Хвърли приятелски поглед към Крис, докато едрият мъж се изправяше на крака. — Това ми е теорията. Ти какво ще кажеш? Мислил ли си по въпроса?

Крис разтри гърлото си в опит да успокои дишането.

— Копеле ненормално. Можеше да ме убиеш.

— Всъщност можех да те убия на два пъти. Първия път, като ме сграбчи, и после за всеки случай, когато лежеше на пода и се опитваше да си поемеш дъх.

Репликата му разсмя бармана. Корабната сирена заглуши джубокса.

— О, божке — каза той.

Барабите също пуснаха по една усмивка.

Лицето на Крис бе почервеняло от задуха. Сега пък позеленя от гняв. Все още обаче бе прекалено разтреперан, за да предприеме нещо.

— Устата ти е прекалено голяма, малчо — посочи той с пръст Бишоп. — Не забравяй, че имам приятели в този град. Мога да се обадя тук-там.

Бишоп оголи зъби. Нямаше нужда да гледа към бияча. Знаеше, че той не отделя поглед от тях. Гледа и очите му блестят. Нямаше как да не е чул това. Крис и дрънканиците му, пиянските му заплахи.

— Така ли било? — попита Бишоп.

— Можеш да си сигурен, че е така — отвърна Крис.

Бишоп бръкна в малкото джобче на дънките си и извади монета от четвърт долар. Метна я към Крис. Монетата го удари по гърдите и издрънча на пода.

— Ами тичай тогава да им звъннеш — подразни го Бишоп.

— Стига, Кенеди — намеси се Мат. — Хайде, стига си се будалкал. Достатъчно. Седни тук да пием по едно и да си останем приятели.

Но Бишоп продължи да се хили срещу Крис. Нямаше намерение да спира. Поне не веднага.

— Ей, че ние сме приятели — каза той. — Аз съм приятел с всички. Дори с педали като тия, които не могат да чукат жените си и затова ги бият.

— Леле, майко — изхили се барманът. — Това беше удар под кръста.

Крис все още трепереше, но яростта не му даде време за размисъл.

— Хайде да те видим! — викна дрезгаво той. — Сега вече няма да ме изненадаш, копеле мръсно.

— Правилно — отвърна тихо Бишоп. — Сега вече си готов, нали?

— Хайде де, ставай. Ставай и се бий като мъж.

Бишоп бавно остави чашата си.

— Бия се като мъж само с мъже — каза той.

Крис грабна един стол и отстъпи, за да замахне с него към Бишоп. В следващия миг се озова на пода. Лицето му кървеше, а от устата му се носеха стонове. Бишоп се бе отдръпнал от стола и минал от вътрешната страна, за да избегне удара. После блокира ръката на Крис, заби лакът в брадичката му и го ритна в глезена, за да е сигурен, че противникът му ще се озове на земята. Накрая, за по-сигурно, го ритна в корема.

— Така сигурно боли — ухили се единият от дебелите бараби на бара и поклати глава.

— Божичко, Кенеди — въздъхна Мат.

— Олеле — присъедини се и другият. — Хайде, стига вече.

Бишоп се пресегна за чашата си. Изпи бирата на крак.

Барманът се облегна тежко на тезгяха.

— Хей, господинчо — избоботи той. — Мисля, че беше достатъчно ясен.

— Свърших — кимна Бишоп.

Надвеси се над Крис, все още с чаша в ръка:

— Ако имаш да ми казваш още нещо, знаеш къде съм — подхвърли.

Крис не отговори. Беше прекалено зает да се превива, да стене, да се държи за корема и да плюе кръв. Бишоп го огледа спокойно. „Копеленцето сигурно ще си го изкара на Катлин“, помисли си. Беше унизен. Щеше да я пребие. Но нямаше какво да се направи. Поне Бишоп не се сещаше. Искаше да унижи Крис пред бияча на Хиршорн, за да му покаже кой е по-добрият. И го направи. Ако Крис се прибере и реши да си го изкара на Катлин — лошо. Така разсъждаваше Бишоп по въпроса.

И все пак… все пак се задържа още миг над поваления си противник. Замисли се за Катлин и за пердаха, който ще изяде. Усети, че в гърдите му отново се надига гневна вълна. Мисълта, че негодникът в краката му ще я бие, го ядоса повече, отколкото си признаваше.

Той обърна чашата и изля остатъка от бирата върху Крис.

— Хайде приятна вечер — пожела му той.

На излизане от „Детелината“ погледна крадешком към бияча на Хиршорн в дъното на бара.

Горилата криеше усмивката си в чашата с бърбън. Очите му блестяха.