Андрю Клаван
Пътят на динамита (21)

19.

Беше приятно да я обладава в летния мрак. Харесваше му да усеща големите й гърди в дланите си. Харесваше жадните й за целувки устни. Харесваше силните й пръсти, впити в раменете и гърба му. Повдигна се на ръце. Погледна надолу към корема и видя разтворените в очакване бедра. Беше доста влажна отвътре и това също му харесваше. Късите й сподавени стонове му доставяха удоволствие.

Накрая се вкопчиха един в друг, бездиханни. Отпусна се върху нея. Заслуша се в дишането й. Усещаше как тялото й се повдига и спуска под неговото. Минута след минута. Приятно усещане.

Най-сетне Бишоп се изтърколи встрани. Катлин се сгуши в прегръдката му. Пръстите й се заиграха с космите по гърдите му. Двамата потънаха в блаженство в мрака. Бръмченето на климатика заглушаваше всякакъв шум отвън. Стаята му се струваше като безлюден остров сред безбрежно море. По същия начин се чувстваше и когато караше самолет или летеше на мотора си с бясна скорост: беше му леко и безгрижно, далеч от напрежение и тревожни мисли. Бишоп долепи устни до меката коса на Катлин. Обичаше жени, които умеят да мълчат.

Минутите минаваха. Катлин се размърда.

— Ей — обади се тя, — искам да ти кажа нещо.

Бишоп пое дълбоко въздух през носа и бавно го изпусна през устата. Хайде, пак на работа.

— Кажи.

— Амиии… Не знам. Може и да си въобразявам или ставам параноична. — Тя приближи лице към неговото. Бишоп я целуна по челото. — Просто започвам малко да се плаша. Това е.

— Защо се плашиш? Заради Крис ли?

Устните му все още бяха на челото й. Усети кимването. Почувства топлия дъх от въздишката й.

— Мисля, че някой го следи — каза Катлин.

Притиснат така до нея, Бишоп направи усилие и продължи да диша равномерно, за да прикрие възбудата си. Това вече беше нещо. Може би важно.

— Аха? — промърмори той.

— Напоследък през нощта все виждам една и съща кола пред вкъщи. Много готина, черна, може да е БМВ. Забелязах я, защото хората тук не карат такива коли. Когато Крис си е у дома, поглеждам през прозореца и копелето си виси отвън. Ако пък го няма, и колата я няма. Не знам. Може и да полудявам. Мислиш ли, че съм луда?

Устните на Бишоп се раздвижиха по топлата й кожа.

— Не знам.

Излъга. Знаеше.

— Споменавала ли си на Крис?

— Не, за бога. Не искам да му пускам мухи. И без това е доста нервен. Напоследък съвсем изперка. Вече никъде не излиза. Само броди из къщата като някакъв звяр в клетка. Затова ми е толкова трудно да идвам при теб. Постоянно е наоколо, освен ако няма нощен полет, както днес.

Бишоп я притисна и нежно разтри гърба й. Зарея поглед над главата й в тъмното. Мислеше.

— Не ходи ли вече да пие в „Детелината“?

— Скоро не е ходил. Направо ми иде да го изгоня да върви в кръчмата. Все кисне пред телевизора и си играе с бейзболната бухалка. През час ме праща за още бира.

Катлин се отдръпна и се отпусна уморено по гръб. Загледа се в сенките по тавана.

— Постоянно ходи навъсен като буреносен облак. Искам да кажа, че самият той полудява, като кисне постоянно вкъщи. Винаги е било така — усмихна се тя. — Това е единственото хубаво нещо. Сигурна съм, че няма да изкара още много и пак ще поеме към „Детелината“.

Бишоп също бе сигурен. Изправи се на лакът, погледна я, приглади кичур коса зад ухото й. „Това ми е шансът“, каза си.

— Иска ми се да спра да мисля за това — продължи тихо Катлин. — Знаеш ли какъв е проблемът с Крис? Вече дори не е забавно. Искам да кажа, че в началото, когато почнахме да се виждаме, наистина беше весело. Още преди да го изритат от армията. Не спирахме да се смеем. Май друго не правихме.

„Сигурно е Хиршорн“, помисли си Бишоп. Нямаше кой друг да е. Хиршорн е наредил да следят Крис, за да е сигурен, че пилотът му няма отново да пиянства, да си отваря голямата уста в „Детелината“ и да разправя за големия им удар. Навярно му е казал всичко това онзи ден на летището, когато Бишоп ги зърна да се карат: „Стой си в къщи, не се напивай, не се занимавай с глупости и си дръж устата затворена, докато всичко свърши.“ Крис знаеше, че е хубаво да се вслуша в този съвет. Но и Катлин имаше право — надали щеше да изтрае още дълго така.

— Ще ми се всичко да е както преди — поде пак Катлин. — Нали ме разбираш? Както сме сега — лежим си тук, говорим си. Без глупости, без усложнения. Нали ме разбираш?

Бишоп нави кичур от кестенявата й коса около пръста си. „Още малко и Крис ще се огъне“, помисли си той. Най-много още ден-два. Ще иде пак в „Детелината“, ще се налива, ще плямпа, ще се хвали. Междувременно биячите на Хиршорн ще го наблюдават. Ако и Бишоп е там, може и да успее да ускори нещата. Да подразни Крис, да го накара по някакъв начин да пресече линията. Така ще изпрати послание до Хиршорн, че си е избрал калпав пилот. Че не Крис, а самият Бишоп е най-подходящ за работата.

Мисълта накара нещо в сърцето на Бишоп да подскочи. Имаше план.

— Нали знаеш за какво говоря, Франк? — обади се отново Катлин. Пръстите й помилваха бузата му. — На теб не ти ли се иска да е така? Да сме си само двамата, аз и ти, през цялото време.

Докосването й го върна обратно в стаята. „Какво ли каза Катлин?“, зачуди се той. Думите минаха покрай ушите му. Допря пръстите й до устните си и ги целуна, за да спечели време. Опита се да върне думите в съзнанието си. Успя.

— Разбира се — отвърна Бишоп. — Естествено, че искам. Но както казваш, омъжена си за Крис.

Пръстите й се отделиха от устните му и отново се плъзнаха към тила. Притегли главата му съвсем близо до своята.

— Може пък да не ми пука — прошепна Катлин. — Може вече просто да не ми пука.

Бишоп я целуна по бузата.

— Нали каза, че ще ни убие?

— Да прави каквото ще. Не ме е страх от него. Не ми пука какви ги върши. — Пръстите й се спуснаха надолу по гръбнака му. — И теб не те е страх, нали, Франк?

Бишоп се заигра с гърдите й. Целуна я по шията.

— Не съм много сигурен. Та той е два пъти колкото мен.

Отметна чаршафа и долепи тяло към нейното.

Катлин се притисна силно към него.

— Франк — прошепна тя. — Франк, знам, че е гадно, но май се влюбвам в теб. Не ми пука дали е гадно или не. Просто се влюбвам.

Бишоп покри с устните си нейните и предотврати нови приказки. Освен това отново имаше ерекция, така че, какво толкова, по дяволите. Претърколи се отгоре й и проникна в нея. Този път обаче мозъкът му не спря да работи. Продължаваше да мисли за Крис, за Хиршорн, за следенето, за това как може да предизвика Крис и да изпрати съобщение на Хиршорн, че той е неговият човек.

Катлин прошепна името му. Фалшивото.

— Франк.

Бишоп се задвижи ритмично.

Прегръщаха се в мрака — той, унесен в мисли, тя — завладяна от мечти.