Андрю Клаван
Пътят на динамита (18)

16.

Вайс седеше самичък и се люлееше в стола си. Зяпаше отнесено небето през големите сводести прозорци на кабинета си. Сянката.

Премисли отново всичко. Опита да подреди фактите в главата си. Засега положението бе следното:

Бърни Хиршорн, кръвожаден престъпен бос, завладял почти изцяло градчето Дрискол, плаща на един от пилотите си — Крис Уонамейкър — да прави тайнствени полети в пустошта и обратно. Жена му, Катлин, разтревожена, че мъжът й се е замесил в нещо, подслушва разговорите му с Хиршорн. Казва на Бишоп, че двамата планират някаква голяма операция, която трябва да се проведе скоро. Чула ги да споменават имената на Хари Ридър и Уип.

Добре. Хари Ридър работил като градинар за престъпник на име Монкриф. Присъствал на смъртта му. Сега и Хари е мъртъв. Пръснал мозъка си в барака за инструменти, попикан от страх. Друг свидетел на смъртта на Монкриф — дама на име Джули Уайънт — също се самоубива. Още един човек — адвокатът на Монкриф, Питър Крауч — липсва от лицето на земята, или най-малкото, се крие доста добре.

Въпросът, който се набиваше в очи — има ли някаква връзка между изчезването на всички тези хора и смъртта на Монкриф, или е просто съвпадение? Освен това — има ли връзка между Монкриф, Хиршорн, Уонамейкър и тайнствените полети в пустошта?

Вайс въздъхна тежко, озърна се с празен поглед и леко се заклати на стола. Сянката. Инстинктите му, по-точно инстинктът на ченге му подсказваше, че всичко се свързва в една и съща картина. Просто още не можеше да я види цялата. Нямаше ги всичките парченца от мозайката.

Което пък насочи мислите му към другото име — Уип. Това се казваше следа. Но какво по-точно се предполагаше да направи с нея?

Принципно, Вайс бе известен като един от най-добрите следотърсачи в града. Разправяха, че е един от най-добрите даже в областта. Притежаваше дарбата по някакъв начин да влиза в умовете на изчезналите хора, да напипва следите им единствено благодарение на инстинкта си. За около час Вайс успяваше да свърши работа, която отнема месец телефонни разговори на обикновените ченгета. Виждал съм го с очите си. Но дори и той, експертът в откриване на изчезнали хора, щеше доста да се поизпоти, докато издири човек, за когото знае само, че му викат Уип. От друга страна, ако връзка с Монкриф все пак има, то ченгетата все ще знаят нещо…

Той се извърна от прозореца и се насочи към бюрото. Метна тъжен поглед към телефона. Поколеба се. Продължи да се поклаща, да гледа отнесено, да размишлява.

Тревожеше се за Рей — клиента им, Рей Грамблинг. Рей примираше от мисълта, че Хиршорн ще узнае за разследването, което е поръчал. Твърдеше, че Хиршорн ще го убие дори и само да заподозре нещо такова. Ще убие него, после жена му, децата му, родителите им, братовчеди, бегли познати… Изглеждаше доста наплашен от Хиршорн.

Вайс обаче все още познаваше доста хора в полицията, а и имаше един добър приятел там — бившия му партньор, Кетчъм. Знаеше, че може да довери цялата история на Кетчъм и да разчита, че ченгето ще си държи езика зад зъбите, където и когато трябва. Вайс реши, че няма проблем да разкаже на бившия си колега поне част от фактите, без да рискува живота на клиента си.

Най-сетне протегна ръка към слушалката. Точно в този момент телефонът иззвъня. Вайс вдигна.

— Търси ви инспектор Кетчъм — каза му секретарката ни Ейми.

Вайс не се изненада кой знае колко. Такива работи постоянно се случваха между двамата.

— Добре — каза той. — Свържи ме. — И после: — Кетч?

— Здрасти.

— Тъкмо щях да ти звъня.

— Виждаш ли какво страшно ченге съм. Сетих се.

— Какво става?

— Познаваш ли човек на име Уоли Спендър? — попита Кетчъм.

В първия миг Вайс не се сети. Беше така погълнат от другия случай, та му се стори, че чува името Спендър за пръв път. После обаче си спомни: Белезникавия. Случаят с испанската девица.

— Да. Уоли Спендър. Разбира се. Знам го — отвърна.

— В такъв случай по-добре ела да го видиш.

— Защо? Да не се е набутал в някакви лайна?

— Не. Набутал се е в една алея до улица „Мишън“ — каза Кетчъм. — И там някой го е наръгал с нож.