Андрю Клаван
Пътят на динамита (15)

13.

„Вайс. Жената се предаде. Добра е. Седмици наред подслушвала Крис и Хиршорн, разтревожена дали мъжът й не се е набутал в някаква каша и т.н. Ето какво е чула: Операцията стартира скоро. Изглежда е нещо голямо, всичко е много потайно. Чула Хиршорн да казва: «Секретността е от изключително значение.» И още: «Времето е много важно, тъй като от мястото на операцията не можем да поддържаме връзка — няма телефони, няма нищо.» Не е ясно каква е ролята на Крис. Вероятно просто превозва провизии и хора към мястото на операцията, което е някъде в гората. Може да прави и друго.

Не мога да разбера какво е естеството на операцията. Според Катлин е контрабанда или трафик на наркотици, но на мен ми прилича на еднократна поръчка, може би въоръжен грабеж или нещо подобно. Не съм сигурен. Катлин чула също да се споменават имена: Уип — мисли, че е име на човек. Освен това — Хари! Ридър, някъде около Сонома. Хиршорн се изхилил при споменаването на Ридър. Нищо повече не знам за тях. Ако можеш, проучи ги, ще съм благодарен.

Катлин потвърди, че Хиршорн е бесен заради пиянските бръщолевения на Крис. Засега обаче го държи — познавал баща му. Може да не му се иска да го сменя точно преди операцията. Все пак ще се опитам да направя нещо. Все още работя в тази посока.

Междувременно заръчах на Катлин да продължи да подслушва, за да предпази себе си и Крис и тем подобни дивотии. Върза се и каза, че ще продължи, но не е особено надеждна заради угризения на съвестта, чувства към мъжа си и т.н.

Пиши веднага щом разбереш нещо за Уип и Ридър. Мерси, Дж.Б.“

Имейлът приседна на Вайс като сух хляб. „Жената се предаде. Добра е.“ Караше надеждния си сив форд таурус по моста „Голдън гейт“. Гледаше вторачено асфалта пред себе си. Небето отново бе синьо. Дъждът бе изчистил въздуха, а водата под моста контрастираше с оранжевочервените му стоманени въжета. На хоризонта градчетата около източния залив приличаха на приказна страна. Вайс обаче не откъсваше очи от паважа, а мислите му кръжаха около несмилаемия имейл. „Жената се предаде. Добра е.“

Работата бе там, че Бишоп имаше право. Жената явно наистина си я бива. При тях става нещо, може би нещо сериозно. Каквато и операция да планира Хиршорн, разбиването й ще спаси живота на клиента им. Да не говорим как ще вдигне авторитета на агенцията, колко нови клиенти от целия щат ще им докара и тъй нататък, и тъй нататък. И ако се канят да я проведат скоро, значи Вайс и Бишоп имат нужда от колкото се може повече информация, при това веднага. Засега всичко се движи добре — жената ще продължи да подслушва, макар и да „не е особено надеждна заради угризения на съвестта, чувства към мъжа си и т.н.“

— Мамка му, Бишоп — изруга на глас Вайс.

Колкото и да му се искаше да предпази клиента си, да разшири дейността на агенцията и да я направи по-печеливша, Вайс не можеше да не погледне на нещата и от страната на Катлин. Такъв си беше. Винаги постъпваше по един и същ начин. Ясно си представяше как жената ще успокои „угризенията на съвестта си и т.н.“, като си представи, че приключението й с Бишоп не е просто двуседмична свалка, а страстна връзка, дори възвишена любов. И после ще нарисува Бишоп в съзнанието си като точно копие на идеалния мъж, за да поддържа заблудата. Ще знае, че е лъжа, но ще продължи да го прави, за да се примири с начина, по който я използва. Ще си казва: „О, той наистина ме обича.“ Ще гледа безразличието в студените му змийски очи, което той дори не се опитва да прикрие, и ще си мисли: „Не, той наистина ме обича, знам го. Просто си е такъв.“ И вместо да се изправи очи в очи с това, в което се е превърнала — лъжкиня, пионка, предателка, — ще се убеждава, че прави всичко възможно, за да победи обстоятелствата, да избяга с Бишоп, да бъде с него занапред, там някъде в бъдещето, където няма да има самота и унизително домашно насилие.

Поне така си я представяше Вайс. И преди бе виждал жени, които се държат с Бишоп по същия начин, и знаеше какво става, когато пердето на заблудата падне от очите им. Бишоп не даваше и пет пари какво ще се случи с нея или с която и да е жена, но Вайс… Вайс щеше да се нагърби с вината за „угризенията на съвестта, чувствата към мъжа й и т.н.“, защото отчасти носеше отговорност за това. Той бе шефът, той изпрати Бишоп там.

Със сигурност обаче нямаше да го изтегли. Можеше да го направи. Вероятно дори трябваше, заради доброто на Катлин. Но Катлин не му беше клиент. Негов клиент е Рей Грамблинг. Именно Рей, притежателят на половината от „Норт кънтри авиейшън“, нае агенция „Вайс“, за да разбере какво точно върши съсобственикът му Хиршорн с пилотите и самолетите им. Рей ще се изправи пред инспекторите от Федералната авиационна администрация. Той ще отговаря за подправените летателни документи и измислените времена на полетите. Той може да остане без работа. Или да гние в затвора. А може би дори в гроба, в случай че Хиршорн цени мълчанието му. Погледнато още по-егоистично, Рей ще разправя колко добре работи агенция „Вайс“, ако успеят да го измъкнат от кашата.

— Уфффф — изпухтя Вайс и разтри корема си с ръка.

Фордът слезе от моста и се насочи на север към сенките на възвишенията.