Андрю Клаван
Пътят на динамита (12)

10.

Вайс имаше два порока. Уиски — хубаво, единично дестилирано малцово уиски. Вечер, след смрачаване, си наливаше дванадесетгодишен „Макалънс“. По-старите реколти му се струваха прекалено опушени. Пийваше си и пълнеше пак чашата, докато стане време за лягане. Случваше се да изпие половин бутилка, понякога и доста повече. Беше голям, здрав мъж и носеше на пиене. Не си спомням да съм го виждал пиян. От друга страна, не знам дали някога ще откаже пиенето или по-скоро дали иска да го откаже. Веднъж ми каза, че това е едно от нещата, които осмислят живота му.

Другият му порок бяха проститутките. Не мога да кажа откъде го знам, но го знам. Сексуалният му живот се състоеше от полови контакти с жени, пращани от агенция за компаньонки, собственост на дама на име Кейси. Наричам навика му „порок“ единствено от уважение към деликатността на читателите. (Вие сте с деликатна природа, нали?) Защото моите позакърнели морални схващания не намират нищо осъдително в поведението му. Вайс бе грозен. Липсваше му чар. У него нямаше и капка романтика. Чувал съм, че някога бил женен, но очевидно нещата хич не са потръгнали. И оттогава — нищо. Имам предвид нищо, което да крие дори и малка възможност да се превърне в истинско.

Проблемът му е, че прекалено боготвори жените. Странно е, като се замислиш. Имам предвид, че Вайс е човек, видял доста гадости у представителите и на двата пола, но въпреки това е успял да запази идеализирания образ на дамите в сърцето си. Представителките на женския пол му се струваха нежни, грижовни създания с чувствителни души — все черти, към които той сам се стремеше. В резултат на това се отнасяше към жените с прекалено внимание и уважение — перфектният кавалер от старата школа. Покровителстваше ги. Влюбваше се в тях само от разстояние — когато са безнадеждно обвързани с друг и няма никакъв шанс да му обърнат внимание. Жените от своя страна безпогрешно надушваха отчаяния му романтизъм, разбираха, че ги идеализира, че ги желае и безутешно се стреми към тях, че копнее да ги вземе в прегръдките си и да ги пази от всичко лошо на този свят, и така нататък, и така нататък. Това ги караше да виждат в него безполова бащинска фигура или по-скоро мил, но безнадеждно оглупял кретен, с когото не искат да имат нищо общо.

И така Вайс, който вероятно щеше да бъде безумно щастлив от факта да се ожени за най-обикновена домакиня, която върти къщата и гледа децата, остана самотен пленник на обърканите си представи. В същото време си беше здрав и прав мъж. Имаше нужда от жени. Не само за секс, но и за да чува звука на гласовете им, да гледа как слънчевите лъчи си играят с косите им, въобще за всичко, за което са ни необходими и на всички нас. В такива часове се обаждаше на момичетата на Кейси.

Чух, че им бил любимец. И защо не? Плаща, без да мърмори, дава добър бакшиш, не се скъпи с алкохола, поръчва дори храна. Изслушва внимателно всяка, която иска да сподели проблемите си с него, държи се нежно, внимателно. Освен това желанията му са прости и лесно изпълними. Не иска нищо повече от това да си поговорят, да чуе смеха им, да ги погледа как се движат, да ги помирише, да усети удоволствието от прегръдките им, от проникването в тях. Нормални неща.

Както и да е. Същата вечер, след посещението в дома на Белезникавия, Вайс се прибра, наля си уиски и звънна на Кейси.

— Ей, къде се изгуби? — зарадва му се Кейси. — Вече бях решила, че си открил истинската любов или нещо такова.

— Явно във вашия бизнес това е сериозен проблем.

— Не бе, просто се радвам да те чуя.

Кейси го харесваше или поне се преструваше, че е така. Във всеки случай ценеше добрите клиенти. Дотолкова, че сравнително редовно идваше лично и предоставяше на Вайс услугите си безплатно. Той обаче така и не разбра дали това е израз на обич или пък просто поредната промоция — „плати девет и десетата е безплатна!“

— Какво можем да направим за теб тази вечер, миличък? — попита тя.

— Онази Инес, мексиканката, още ли е при вас?

— Не, съжалявам. Отдавна я няма. В интерес на истината, омъжи се. Отиде в Далас със съпруга си.

— Е… браво на нея. Радвам се.

— Аха. Ако имаш път натам, ще ти дам номера й. Междувременно мога да ти предложа Кармела. Виждам, че днес си на мексиканска вълна.

— Звучи добре.

— Малко по-мургава е от Инес и с по-голям бюст.

— Страхотно.

— Да прибавим ли и аншоа?

Вайс изсумтя презрително и затвори.

Кейси винаги си правеше труда внимателно да инструктира момичетата за предпочитанията на Вайс. Без превземки, без лиготии, без порнографски изпълнения. Всичко трябва да е приятелско, естествено. На някои им се струваше трудно да се справят със задачата, но Кармела се оказа сякаш родена за нея. Настани се на диванчето и го засипа със забавни историйки за хлапетата на сестра си. Отпусна се. Смееше се толкова силно, че по едно време я заболя коремът и дори разсипа малко вино от чашата си. Очите на Вайс блеснаха от удоволствие. Харесваше му да гледа момичето така развеселено.

Когато Кармела си тръгна обаче, го налегна депресията. Отново посегна към уискито. Навлече халата, седна до големия прозорец с чаша в ръка и погледът му заблужда. Мъглата от океана бе плъзнала в северната част на града. Вайс се загледа в нея, как поглъща една по една уличните лампи, как първо краде светлината им, а после я скрива от света. Болката от меланхолията не бе съвсем горчива. Усещаше тъгата, която носи със себе си желанието — както неговото, така и на другите. Замисли се за Белезникавия. Мисълта, че с него все пак си приличат по нещо, не го развесели. Спендър с тетрадките си на спирала, Вайс — с проститутките. Но може би, в крайна сметка, това бе целта на упражнението тази вечер — да избере Инес и Кармела. Може би се опитваше да се самонакаже с повторение.

Позанимава се с Белезникавия още известно време и после мислите го отнесоха при Джим Бишоп. Това само влоши положението. В този момент споменът за Бишоп предизвика единствено завист и тъпа болка. Джим не искаше нищо от жените. Или по-скоро, само едно нещо. Въпреки това го получаваше само с щракване на пръсти. На Вайс му се прищя и той да не иска нищо от тях и да умее да получава благоразположението им само с щракване на пръсти. Размечта се и си позволи да пофантазира по темата.

Остави чашата си на ръба на масата и се отблъсна от стола. Отиде до бюрото и пусна компютъра. В това също имаше нещо перверзно. Още самонаказание. Знаеше, че може да има имейл от Бишоп. Знаеше, че съобщението само ще втрие сол в раната. Но не можа да се спре. Влезе в пощенската си кутия.

„Вайс. Нещата тук се движат. Крис лети всекидневно, кара товари и пътници — все непознати физиономии. Не мога да кажа със сигурност колко от курсовете са на Сивия мустак, Хиршорн, но има и такива. Когато и да проверя, все има разминавания с времето на Хобс^[1]. Клиентът ни, Рей, е нервен и наплашен. Може и да се издъни, така че имаме нужда от пробив. Предлагам две неща. Първо — Крис пие здравата в един местен бар, «Детелината». Чувам, че дрънка за «големи планове и яки печалби». Ако Хиршорн разбере, може да го изрита и аз да заема мястото му.

Второ — все повече се сближавам с жената. Тя знае разни неща и според мен, немалко. Самотна е и иска да се разтовари. На крачка съм от целта. Разбира се, всичко ще е професионално. Ти си добре, надявам се. Дж. Б.“

Вайс изключи компютъра. Посърналото му лице сякаш бе попарено от слана. Дотътри се до стола си край прозореца леко прегърбен и се отпусна в прегръдката му. Надигна чашата с уиски.

„Разбира се, всичко ще е професионално.“

Загледа се в приближаващата мъгла.