Андрю Клаван
Пътят на динамита (63)

61.

Мъжът, наречен Бен Фрай, внезапно отвори очи.

Лежеше на затворническия си матрак. Беше напълно облечен, но завит с одеялото. Спа малко — една минута или може би пет. Сънува кошмар. Присъни му се, че отваря шкаф в къщата на майка си и открива, че е пълен с обезглавени тела. Събуди се с разтуптяно сърце и учестено дишане. Всичко бе наред. Осъзна къде е. Успокои се. Часът му най-сетне настъпи.

Сега изглежда отново бе себе си. Педантичната, бездушна точност на мисълта му отново се появи след дълго прекъсване. Образи като този от кошмара и милиони други, още по-грозни, се върнаха към летаргичното си състояние, разбягали се като плъхове в дупките си при появата на светлина. Сега можеше да слезе от кулата си без страх, че отново ще го обезпокоят. Сега просто трябваше да следва плана.

Първо бе капсулата.

Мъжът, наречен Бен Фрай, погледна часовника — пластмасов хронометър, който бе закрепил на леглото си. Беше го нагласил така, че да измерва времето, през което камерите показват килията му на контролните монитори в охранителната кабина. Четиридесет и осем килии, всяка от тях проследявана в продължение на десет секунди. Целият цикъл траеше осем минути. В едно от посещенията на стаята за свиждане бе зърнал изображението на собствената си килия и бе започнал да брои. Изчака, докато дойде ред на килията му. Изчака да изтекат десетте секунди. После изчака още малко, просто за да е сигурен. Дори и тогава действаше предпазливо, за всеки случай. Обърна се настрани с лице към стената.

Одеялото скриваше ръцете му и той ги пъхна в панталона на затворническата си униформа. Пръстите му опипаха меката плът от вътрешната страна на бедрото. Откри мястото на прореза по белега. Пое дълбоко въздух на няколко пъти, втренчен в бялата затворническа стена. После сграбчи парче от плътта си с палец и показалец и започна да го стиска.

Стискаше силно. Пред очите му се появиха бели мълнии. Болката експлодира, а частици от нея се разпръснаха навсякъде, подобно на фойерверки. Мъжът, наречен Бен Фрай, гледаше упорито стената, скърцаше със зъби, а очите му заплашваха да изскочат от орбитите си. Около капсулата в тялото му се бе образувала гнойна торбичка. Пръстите му изтикваха кистата към повърхността. Усещаше чуждото тяло в плътта си не толкова с пръсти, колкото по движението му.

Чувстваше как острите му ръбове си проправят път през тъканта към кожата. Натисна още по-силно. Пред очите му се спусна пелена от червена болка. Алените и белите пламъци на страданието заподскачаха весело заедно. Дори и мъжът, наречен Бен Фрай, остана изумен от силата на болката.

После с тих пльокащ звук кожата на бедрото му се разкъса. Оказа се просто — сякаш стискаше пъпка. Той отметна одеялото, за да види какво става. Жълтата гной пълзеше надолу по бедрото му. Тя попи в зеления плат на панталоните и образува нарастващо петно. Мъжът, наречен Бен Фрай, издаде едва чут стон и стисна плътта си с всички сили. Гнойта продължаваше да тече, а пръстите му вече напипваха капсулата. Не можеше да повярва колко много гной се е събрала в тялото му. Най-сетне потече и кръв — светла и водниста. В средата на жълто-червената плът се показа единият край на капсулата.

Мъжът, наречен Бен Фрай, хвана малкото крайче на капсулата с палеца и показалеца на другата си ръка. Бавно издърпа чуждото тяло от плътта си, а от очите му потекоха сълзи.

Капсулата бе влажна и хлъзгава от соковете на тялото му. Той я избърса в чаршафа, за да я хване по-сигурно. После взе предмета с две ръце и го счупи наполовина. Стана лесно. Капсулата бе изработена с идеята да я счупят. Получиха се две парчета — синьо и червено. Всяко от парчетата имаше остър и плосък край. Мъжът, наречен Бен Фрай използва острия край на синята половина, за да издълбае отвор в плоския край на червената и обратно. Все едно че разпечатваше тубичка с лепило.

Разполагаше с още около шест минути, преди камерата отново да покаже килията му на монитора. Достатъчно време.

Пренебрегна парещата болка в бедрото си и се изтърколи от леглото. Приклекна на пода на затворническата килия. Първо вкара в употреба синята половина. Натисна я четири пъти — веднъж там, където вратата се свързваше с горната част на металната рамка, и по веднъж във всяка връзка с компютризирания механизъм за отваряне. На всяко от местата остави от синята течност. После използва течността от червената по същия начин и на същите места. Червената и синята течност се смесиха.

Мъжът, наречен Бен Фрай, отстъпи в дъното на малката килия. Клекна с гръб към вратата и покри главата и врата си с ръце. В тази поза можеше да наблюдава как жълто-червеното петно на панталона от вътрешната страна на бедрото му се уголемява. Тялото му бе обзето от едва доловима възбуда от очакването, но нищо повече. Не се страхуваше. Планира всичко сам, от началото до края. Плановете му винаги бяха перфектни. Винаги. Сега просто трябваше да го изпълни.

Измина секунда. После нова. Червената и синята течност на вратата се смесиха. Най-сетне се чу разяждащо съскане, нещо като тих взрив. Вратата се освободи от заключващия механизъм.

Мъжът, наречен Бен Фрай, скочи на крака и се спусна към вратата. Хвана я за мрежата и я блъсна навън. Тя не поддаде. За миг остана изумен, объркан. Това не бе по план. Бутна я отново. Този път вратата се открехна, точно както трябваше — съвсем малко. Достатъчно.

Мъжът, наречен Бен Фрай, се мушна през тесния процеп и излезе в коридора.

Беше навън.