Андрю Клаван
Пътят на динамита (60)

58.

Беше се забавил прекалено дълго. Въпреки че тичаше с всички сили през гората, успя да открие блатото едва в последния миг. Нямаше време да устройва засади, нито пък да планира нападението си. Просто скочи с надеждата, че ще стигне до копелето, преди то да успее да натисне спусъка.

Успя. Успя да го достигне миг преди изстрела. Блъсна Голдмунсен в гърдите, едрият мъж се олюля и натисна спусъка. От дулото на пистолета блъсна огън, но насочен към небето. Куршумът отиде нахалост. Бишоп и Голдмунсен се сборичкаха в калта.

Флейк замръзна на място. Нападението го хвана съвсем неподготвен и той остана така — с нож в едната ръка, с фенерче в другата. Видя боричкането на двамата мъже в калта, вкопчени един в друг. Не можеше да разбере какво, по дяволите, става.

После проумя. Хукна към телата в калта. Опита се тичешком да сгъне ножа, но не успя и го захвърли. Бръкна в кобура под мишницата си и извади пистолета.

Стигна до боричкащите се тела. В този миг Бишоп се изправи, а Голдмунсен остана да лежи на земята. Беше идеалната мишена. Флейк, само на метър от него, вдигна пистолета и го насочи към челото му.

Бишоп го застреля. Беше успял да измъкне пистолета от ръката на Голдмунсен. Изправи се и се заоглежда за другия. Откри го. Ето го, точно насреща му. Флейк тъкмо се прицели, когато Бишоп натисна спусъка и надупчи дребничкото тяло на убиеца насреща му. Три оглушителни изстрела отекнаха в нощта. Три куршума се забиха в гърдите на истеричното човече. Флейк се олюля и пръстите около ръкохватката на пистолета се отпуснаха, така че не успя веднага да отвърне на огъня. После обаче събра сили, стисна оръжието и се опита да натисне спусъка.

Бишоп вдигна ръка и изпрати нов куршум, този път в лицето на Флейк. Физиономията му се разлетя на парчета, а дребното телце се свлече безжизнено. Флейк се строполи по гръб в калта. Фенерчето в лявата му ръка падна върху гърдите и лъчът му освети окървавеното месо, което допреди секунда служеше за лице на Флейк.

Голдмунсен се освести, надигна се изпод Бишоп и го метна встрани.

Бишоп се претърколи на меката земя. Скочи отново на крака. Опита да се вдигне пистолета и да се прицели в мрака. Голдмунсен обаче бе прекалено бърз. Ритникът му улучи китката на Бишоп. Пистолетът излетя и изчезна в нощта.

Едрият бияч се хвърли бърз и тежък като парен чук. Обърнат настрани за ритника в китката, той продължи с десен прав в брадичката на Бишоп. По-дребният мъж нямаше време нито да блокира удара, нито да го избегне. Директно попадение. Бишоп залитна назад. Не усети болка, но силата на удара размъти главата му. Преди да успее да се изправи, преди дори да успее да помисли, Голдмунсен отново го цапардоса. Наведе се над Бишоп и стовари цялата сила на маймунската си ръка в слънчевия му сплит.

Бишоп изхърка и остана без дъх. Преви се надве. Главата му бе абсолютно изпразнена от всякакви мисли. Чувстваше само безпомощна ярост, объркване. Голдмунсен изви десния си юмрук и го стовари с все сила в тила на противника си.

Бишоп усети, че му причернява. Разбра, че подпира коляно в земята и бавно се претъркулва на една страна, и това бе всичко.

Остана да лежи безпомощен в калта и листата. Видя как Голдмунсен се приближава към трупа на Флейк. Видя го как се навежда и посяга за пистолета на колегата си. Замаяната му глава му подсказа, че това е краят — или се изправя на крака, или умира.

Но не можеше да се изправи на крака. Мозъкът му бе трудно повратлив, а мислите се влачеха тежко. Не усещаше никаква сила в мускулите си. Въпреки това заби юмрук в земята и се опита да се надигне, воден единствено от сляпата сила на волята. Изви коляно и го подпря на земята. Започна да се надига.

Не успя да стигне по-далеч. Остана в това положение — подпрян на една ръка и един крак. Спря го протегнатата ръка на Голдмунсен, насочила пистолета на Флейк към носа му.

Бишоп вдигна очи и се вторачи в черното дуло насреща. Нямаше шанс да направи каквото и да е. Бе мъртъв.

„Мамка му“, изруга наум.

После всичко избухна в пламъци и гръм. Два оглушителни изстрела разцепиха нощната тишина.

Останал без дъх, все още подпрян на юмрук и коляно, Бишоп погледна Голдмунсен. Голдмунсен на свой ред изгледа Бишоп, а гърдите му бавно се издигаха и спускаха. По изсечените черти на лицето му се изписа объркване. Не можеше да разбере какво точно се е случило.

Сетне залитна напред. Падна странично на земята, а няколко листа се разлетяха, издухани от огромното му тяло.

Бишоп вдигна очи над трупа на едрия бияч и видя Катлин. Тя бе открила пистолета, изтръгнат още в началото от ръцете на Голдмунсен. Държеше го право пред себе си с две треперещи ръце. Гледаше диво, лицето й бе мокро от сълзи и разкривено от ярост.

Бишоп бавно премести поглед от нея към трупа на Голдмунсен, а после го върна върху Катлин. Някак си бавно схвана, че го е убила. Кимна. Добре. По-добре, отколкото очакваше.

Опита се да продължи движението си нагоре.

— Да не си посмял да мръднеш, копеле гадно — спря го Катлин и насочи пистолета към него. — Ти си следващият.