Андрю Клаван
Пътят на динамита (40)

38.

Надзирателите дойдоха отново, откачиха веригите на Померой от пода и го откараха в килията му. Вайс не помръдна. Остана в пластмасовия стол с ръце, пъхнати между бедрата. Втренчи се в бронираното стъкло, зад което допреди малко беше затворникът. Кетчъм го наблюдаваше безмълвно.

— По дяволите — въздъхна най-сетне Вайс.

— Е, поне едно нещо е сигурно — успокои го Кетчъм. — Вярно, че не ни каза името, но докато е тук, нашият приятел Сянката със сигурност също няма шанс да го научи.

Вайс кимна тежко и безрадостно. Кетчъм беше прав, думите му звучаха логично, но въпреки това… въпреки това безпокойството не го напускаше. Въображаемата история с тичането нагоре по стълбите… заключената врата… Чувството, че всяка секунда има значение.

Ала не можеше да направи нищо. Отблъсна се с ръце от коленете и тежко се изправи. Запъти се към вратата и Кетчъм го последва. Видеокамерата не преставаше да ги следи. Разнесе се шумно бръмчене. Вайс отвори вратата.

Поколеба се. Извърна поглед назад към празния стол от другата страна на бронираното стъкло.

— Сигурно си прав — каза той. — Би трябвало да е в безопасност.

Тръгнаха си. Известно време стаята за свиждане в затвора „Норт Уилдърнес“ остана празна. Това продължи точно час и четиридесет и пет минути. После вратата отново избръмча. Отвори се. Влезе нов посетител. Беше строен мъж със скъп тъмносив костюм. Застана скръстил ръце пред себе си, притиснал лакти в тялото. Изглеждаше педантичен и досаден човек. Приближи се до един от пластмасовите столове.

Помощникът на Бърнард Хиршорн, Алекс Уелман, седна и зачака. Измина около минута. После вратата от другата страна на бронираното стъкло се отвори. Появиха се двама надзиратели, помъкнали окован затворник помежду си.

Беше мъжът, наречен Бен Фрай.