Метаданни
Данни
- Серия
- Вайс и Бишъп (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dynamite Road, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Петко Петков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Андрю Клаван. Пътят на динамита
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2006
Редактор: Олга Герова
Компютърна обработка: Иванка Нешева
История
- —Добавяне
27.
Този ден утрото в Дрискол дойде ясно и ведро. В ранния час слънцето все още топлеше приятно. Кварталът бе тих — мъжете на работа, някои от жените също, а децата по летни лагери или бог знае къде. Лаеше куче. Тук-там потракваха градински пръскачки. Една гугутка, кацнала върху телефонните жици, повтаряше досадната си песничка до безкрай.
Бишоп седеше до прозореца в спалнята и наблюдаваше как Крис Уонамейкър удря Катлин. Съпрузите бяха в дневната си в съседната къща. Караха се вече поне десет минути и най-сетне Крис вдигна ръка и зашлеви жена си през лицето.
— О, по дяволите — изкрещя тя.
Опита се да отвърне на удара е юмрук в лицето му. Той лесно отклони ръката й, ядоса се още повече и отново я удари. Този път вложи повече сила, Катлин се олюля и се строполи на пода. Докато падаше, удари главата си в тапицирания диван.
Ъгълчето на устата на Бишоп потрепери, което за него бе равносилно на примижване от болка. Въпреки това не помръдна от мястото си, продължи да седи неподвижно на стола до бюрото, да гледа и да пуши прикрит зад пердето. Беше изгасил лампата в стаята. Прозорецът му бе отворен. Виждаше идеално семейство Уонамейкър и дори чуваше гласовете им. Можеше да различи и думите, но само ако викат.
— Искам да се разкара от там! И то веднага! — кресна Крис към падналата Катлин.
Тя също изкрещя, макар и през сълзи:
— Това си е моята къща! Ще я давам, на когото си искам!
Очите на Крис побеляха от гняв. Той разярено закрачи напред-назад из стаята. Дори от прозореца на Бишоп се виждаше колко е ядосан. Едната му буза все още бе мораво лилава — точно там го удари лакътят на Бишоп преди две вечери в „Детелината“. Насинената буза придаваше на Крис зловещ вид. Приличаше на изгладнял звяр, който обикаля в клетката си. Той размаха пръст към падналата на пода Катлин, озъби й се, продължи да й говори грубо.
Сега вече понижи тон, но някои от думите все пак стигнаха до Бишоп: „… да души около теб“, каза Крис.
Катлин отвърна нещо. Не успя да го долови, но сигурно не беше особено мило, защото съпругът й я възнагради с ритник. Върхът на ботуша му се заби в бедрото й. Тя изпищя и се претърколи по-далеч от него. Остана на пода, стиснала бедрото си от болка. Крис продължи да крачи наоколо и да й говори. В един момент изкрещя: „Курва!“ Бишоп забеляза, че тялото на Катлин се тресе от ридания.
Дръпна силно от цигарата си. Студените му светли очи се присвиха, за да не позволят на дима да влезе в тях.
Телефонът му иззвъня — внезапно и пронизително. Бишоп сграбчи слушалката, а с другата ръка смачка цигарата в пепелника.
— Да? — обади се той.
— Търся Франк Кенеди, моля.
Бишоп се изправи в стола. Не позна възпитания и добре обработен глас от другата страна, но предположи чий може да е. Обърна гръб на прозореца, за да не се разсейва.
— Кенеди е.
— Здравейте, господин Кенеди. Казвам се Алекс Уелман. Личен помощник съм на Бърнард Хиршорн.
— Аха. Какво мога да направя за вас?
— Господин Хиршорн ме помоли да ви уредя среща, ако е възможно.
Бишоп се усмихна сдържано на себе си и отвърна студено:
— Разбира се. Кога иска да се видим?
— Днес, по обяд, в офиса му във фондация „Дрискол“.
— Добре, ще дойда.
— Чудесно. Много ви благодаря.
Отсреща затвориха. Чу се сигнал свободно. Това беше.
Бишоп остави слушалката. Седна на ръба на стола и се облакъти на коленете си. Замисли се, прецени положението. „Добре е — реши той. — Добре стана.“ Хиршорн искаше да се срещнат. Това означаваше, че може би планът му е проработил. Може би, когато са му разказали за случката в „Детелината“, Хиршорн е започнал да се съмнява, че е добре Крис да е пилотът. Може би дори размишляваше дали да не го замени с Бишоп. „Това е добре — помисли си той. — Може и да излезе нещо.“
Изправи се. Обърна се към прозореца и отново погледна към съседната къща.
Караницата бе спряла. Крис стоеше на колене на пода. Катлин все още лежеше, свила колене, готова да се защитава. Крис й говореше меко. Лицето му бе сгърчено в гримаса. Бишоп дори си помисли, че може би плаче. Жестикулираше, все едно се опитваше да й обясни нещо или я молеше да му прости. После ръката му се премести към глезена й. Тя се отдръпна, но той припълзя след нея. Плъзна ръка нагоре по бедрото й и стигна до чатала. Разтвори коленете й със сила и провря тялото си между тях. Опита се да се отпусне върху нея.
Отначало Катлин го отблъсна. Извърна глава. Но Крис продължи нежно да се притиска в нея, да й говори тихо, да се опитва да й обясни, да я моли. Скоро ръката й се отпусна и се плъзна по рамото му. Главата й все още бе извърната настрана, но Крис обсипа бузата и косата й с целувки и най-сетне Катлин му поднесе устните си и пръстите й помилваха насиненото му лице. Докосването бе състрадателно, дори нежно. Тя престана да се противи и му позволи да свали дънките й.
Бишоп продължи да ги гледа. Зачуди се какво ли ще стане с Крис, ако Хиршорн реши да го смени. Дали няма да го убие, за да е сигурен, че Уонамейкър ще си държи устата затворена. „Сигурно“, реши след кратък размисъл. Да, Хиршорн вероятно ще го убие. Ако операцията е достатъчно голяма, ако мълчанието на Крис наистина е важно, вероятно Хиршорн ще постъпи точно така.
Катлин продължи да лежи неподвижно и Крис проникна в нея. Притисна буза в лицето й. Тя нежно го прегърна през раменете и остана така. Погледът й обаче се зарея през прозореца, все едно че вниманието й е другаде, че мисли за други неща. Всъщност на Бишоп му се стори, че гледа към неговия прозорец, точно към мястото, където е застанал. Помисли си дори, че гледа право в него, докато тялото на Крис продължаваше да се движи ритмично. Лампата в стаята на Бишоп беше изгасена и слънцето грееше от задната страна на къщата, така че най-вероятно Катлин не можеше да го види. Реши, че просто си мисли за него.
Продължи да гледа. Мислите му отлетяха към телефонния разговор с помощника на Хиршорн. Към това, как Хиршорн най-вероятно ще убие Крис, ако реши да го замести с Бишоп. Погледна Катлин, която на свой ред не извръщаше поглед от неговия прозорец. Крис направи последен тласък и се отпусна върху жена си.
Бишоп отмести поглед и се зачуди дали Хиршорн няма да убие и нея.