Андрю Клаван
Пътят на динамита (17)

15.

Сиси Труит работеше в агенцията на Вайс.

Златокоса блондинка с нежно лице, мил глас и дълбоки сини очи. Един от най-добрите детективи на агенцията, особено когато става въпрос за разпити. Отнасяше се така топло и майчински с хората, че нямаше как да не й кажеш всичко. Вайс, разбира се, бе луд по нея. Щеше му се да я обвие с огромното си тяло и да я защитава от всеки порив на вятъра, от всеки каприз на времето. Рицарското му отношение към Сиси нагледно илюстрираше отношението му към жените въобще. Тя възприемаше нещата откъм веселата им страна. Даряваше го със звънливия си смях, с упоителната си усмивка, с палавия наклон на главицата си — сякаш шефът й е предан санбернар, който ходи постоянно по петите й в желанието си да я предпази. Такава си беше — добра към всички.

Просторният кабинет на Вайс, с прозорци, надвиснали над града, с масивно бюро и с не по-малко внушителен обитател, винаги я респектираше, още от първия ден, когато Сиси — с любезното си държание, с ученическите си дрехи, с плисираната пола, жилетката и всичко останало — влезе там. Притискаше папката към гърдите си сякаш е в осми клас и крачи към училище, прегърнала учебника по алгебра.

— Оооо — възкликна тя разтревожено при вида му и побърза да приседне на облегалката на един от столовете за клиенти. — Какво, за бога, се е случило, Вайс?

Детективът изглеждаше бледен и посърнал. Безсънна нощ. Сянката. Името не спираше да го преследва. При това от доста време. Колкото и да обичаше Сиси да се суети около него, той отпъди въпроса с ръка. Заклати се в големия си люлеещ стол.

— С какво разполагаме? — поде Вайс. — Засега единственото, което знам, е, че Хари Ридър е бил градинар на Камерън Монкриф.

— Е, знаеш и кой е Камерън Монкриф, нали? — обади се Сиси и отпусна папката в скута си.

— Знам, да. Дребен контрабандист, сводник, такива неща. Обичаше да носи поло и да говори за изкуство, сякаш разбира нещо от него.

— Е, разбираше. Направи доста пари на черния пазар от произведения на изкуството, а направи и добра колекция. Занимаваше се и с трафик на жени, оръжие, кокаин. Посредничеше във всичко, до което успееше да се докопа. Пък и сигурно е имал завиден нюх, защото живееше в имение над Пресидио Теръс.

— Ха, добро кварталче. Май сме си сбъркали професията.

— Без майтап — разсмя се звънливо Сиси.

— Помня, че веднъж федералните го закопчаха. За подправяне, нали?

— Да, спипаха го с фалшиви банкноти. Затвориха го за година.

— Добре — каза Вайс. — Та значи, нашият млад приятел Хари Ридър е градинар на Монкриф. Е, и?…

Тесните раменца на Сиси се надигнаха и спуснаха под жилетката.

— И нищо. Нищо не успях да открия за Ридър. Явно никой не го е забелязвал, а тези, които имат спомен за него, казват само, че винаги е изглеждал спретнат. Единственото място, където се среща името му, е в смъртния акт, а там пише, че е бил в къщата при смъртта на Монкриф.

— Монкриф е умрял у дома си?

— Да, от заболяване на черния дроб.

— СПИН?

— Не мисля. Дори и да е било СПИН, не са го отразили в смъртния акт.

Вайс се залюля на стола и известно време предъвква информацията.

— Кой друг е бил в къщата по време на смъртта?

— Адвокатът му, Питър Крауч.

— Ами аз го знам Крауч. Старомоден слагач на всякакви отрепки. Чух, че преди известно време пуснал кепенците и отишъл да си гледа пенсионерския живот в някаква вила.

— Да, опитах се да го издиря. Никой не го е чувал от месеци. Пък и май на никого не му пука за него.

— Такъв си е Крауч — съгласи се Вайс. — Няма си никого. Добре. Значи Монкриф е умрял в леглото си в компанията на адвокат и градинар. Имало ли е други? Случайно някой на име Уип?

— Не, никакъв Уип. Само още една жена, която лекарят е описал в смъртния акт като „гледачка, живееща в къщата“.

— Нещо като медицинска сестра ли?

— Не, не е била професионална болногледачка. Поне никой не знае за подобно нещо.

— А има ли си име?

— Джули Уайънт. Което на практика е всичко, известно за нея.

Вайс си спомни един от надписите в бараката за инструменти, където Хари Ридър бе срещнал смъртта си: „Джули Ангела“.

— Джули Уайънт — повтори гласно той. — И къде е сега тази Джули?

— Ами там е работата — отвърна Сиси Труит. — И нея я няма.

Вайс повдигна голямата си длан.

— Няма ли я? Искаш да кажеш…

— Искам да кажа, че я няма. Мъртва е — додаде меко Сиси. — Изглежда се е самоубила. Преди около три месеца открили колата й изоставена на паркинга „Виста пойнт“. Ченгетата сметнали, че е оставила колата и се е хвърлила от моста. Никой не я е виждал оттогава.