Андрю Клаван
Пътят на динамита (10)

8.

„Дж. Б. Не забравяй правилата. Дръж ме в течение за естеството на престъпната дейност, ако има такава. Ясно ми е, че клиентът ни може да е в опасност, но повече държа на сигурността на хората си. Що се отнася до г-жа Уонамейкър, тя може би наистина е добър източник на информация, но очаквам да събираш сведенията си разумно и професионално. В.“

* * *

Бишоп съзря възможност за професионално събиране на сведения още същата вечер.

Седеше на масата в спалнята на горния етаж. Привърши с имейла на Вайс и погледна през прозореца. Катлин тъкмо излизаше на предната веранда. Светлината на полумесеца, както и лампата на верандата му позволиха да забележи, че пикапа на Крис го няма.

Бишоп поседя неподвижно няколко секунди, загледан в нея. Катлин носеше синя тениска и шорти в маскировъчен цвят. Харесваха му големите й гърди и закръгленият ханш. Освен това още бе бесен на Крис заради хлапашкия номер от сутринта. Прииска му се да я изчука два пъти — веднъж, „за да я изстиска за информация“, и втори път, за да си върне на онова копеле мъжа й. Като я гледаше, си помисли, че и двата пъти ще му доставят удоволствие.

Катлин приседна на парапета на верандата. Запали цигара и дръпна дълбоко.

Бишоп изтри имейла на Вайс. Стана от масата.

След минута-две излезе на улицата. Съвсем се беше смрачило. Жегата, която цял ден удряше по главите на жителите на Дрискол като парен чук, вече се стелеше над нощта като тънка завивка. Цикадите цвърчаха из листата на секвоите. Стотици мушици обикаляха лампата на верандата като електрони. Бишоп съзря бледите им сенки по лицето и голите ръце на Катлин в момента, в който тя се обърна с усмивка към него. С няколко крачки прекоси тясната морава между къщите.

— Как е? — започна той.

Катлин направи неопределен жест с цигара в ръка.

— Излязох да глътна малко въздух. Мразя да пуша на климатик.

— И аз съм така. Крис няма ли го?

— Отиде към „Детелината“. Една кръчма.

— Знам я.

— Голяма дупка, а?

— И на мен така ми се стори. Може ли да поседна при теб? — кимна той към стъпалата на верандата.

Жената повдигна равнодушно рамене, но в очите й проблеснаха любопитни пламъчета. Бишоп изкачи бавно стъпалата и се настани на парапета срещу нея. Сега вече я огледа хубаво. Задържа погледа си достатъчно дълго, за да няма грешка. Катлин присви устни, сякаш казваше: „Голяма работа!“ Дишането й обаче леко се учести и тя като че ли застана нащрек.

Известно време пушиха мълчаливо. От нечий отворен прозорец се разнесе телефонен звън.

— Крис разправя, че вече те е проверил — наруши мълчанието Катлин. — Готов си за работа.

— Ама и той прави едни проверки — отвърна Бишоп.

— Да бе, каза ми. Не му се връзвай. Станал е голям глупак.

Бишоп повдигна изненадано вежди.

— Нали ти е мъж?

— Любов, какво да ти кажа. — Тя изтръска цигарата си с досада. — Мисли си, че като кара новобранците да се подмокрят, и вече е голяма работа. Измъква ги в последния момент. Колко му повтарям — един ден ще си счупиш главата.

— Честно да ти кажа, пет пари не давам за него — подхвърли Бишоп. — Стига този ден да не съм в самолета му.

— Така е — засмя се кисело Катлин. — Виж — кимна тя към тъмната улица, — не ме разбирай погрешно. Крис си го бива. Страшен пилот е. От дете се занимава със самолети. Като войник е карал хеликоптери, въобще пълна програма. Може да вдигне чесната и от пет метра над земята. Днес през цялото време е държал положението под контрол. Просто обича да плаши хората, това е.

— Да, да.

Катлин се изправи. Хвърли фаса си на верандата и го смачка с върха на обувката. Погледна Бишоп.

— Ще ми направиш ли услуга? Не казвай на Рей за днес. Това е третата работа на Крис за две години. Ако и тук не стане… Божичко, направо не знам.

— Така ли? — учуди се Бишоп. — Аз пък чух, че Крис е златен. Мислех си, че Рей никога няма да го уволни.

— Гледай ти! И къде го чу това?

— Така разправят хората. Говори се, че работи с партньора на Рей. Как му беше името? Хиршорн.

Катлин хвърли уморен поглед към улицата. Явно можеше да говори дълго по въпроса. Но не каза нищо.

— Крис винаги се е мислел за голяма работа. И както се надува, на следващия ден е безработен. — Тя изпуфтя уморено. — Виж, имам предвид, че е млад, тъп и ужасно самоуверен. Иначе не е лошо момче. Пред последните години доста му се насъбра. Откакто го изритаха от армията, просто… това направо го съсипа. После се хвана да пилотира товарни самолети, но и там не се получи. В крайна сметка не сме в Ел Ей или Фриско, където има хиляди възможности за работа. Страхувам се, че ако и тук се издъни…

— Ясно. — Бишоп хвърли цигарата си, стъпка я и също се изправи. — Не се тревожи, гроб съм.

Престори се, че гледа луната, и се примъкна към Катлин. В следващия миг бе лице в лице с нея. Тя го погледна и осъзна колко близко е всъщност. Стоеше небрежно, пъхнал ръка в джоба на дънките си.

Катлин го погледна в очите и той задържа погледай.

— Но ще ти кажа нещо — не се сдържа Бишоп. — Ако жена като теб ме чакаше у дома, щях да внимавам доста повече, докато летя.

Още докато изричаше думите, Бишоп вдигна пръст и го прокара по бузата й. Катлин стоеше като омагьосана и не откъсваше поглед от очите му.

— Не прави така — помоли го тихо.

Той продължи да гали бузата й с пръст от скулата до брадичката. Най-сетне тя събра сили да каже отново:

— Недей, Франк. Сериозно говоря.

Бишоп свали ръка. Катлин успя да откъсне очи от него и се зае да изучава дъските по верандата.

— Само това ми трябва — промърмори с въздишка.

Бишоп се канеше да й отговори. Да й каже, че наистина й трябва, че така, както я гледа, в него не остава и капчица съмнение, че й трябва точно това, и то спешно. Във всеки случай нещо със сигурност й трябва. Но преди да отвори уста, забеляза, че погледът на Катлин се втренчва в нещо зад гърба му. Тогава чу и ръмженето на двигателя. Обърна се и видя, че пикапът на Крис се приближава. Начинът, по който се движеше колата, му даде да разбере, че Крис е пиян.

Въпреки това Бишоп не побърза да си тръгне. Дръпна се от Катлин, но го направи по възможно най-ленивия начин. Двамата изчакаха колата да се приближи и да паркира пред къщата.

— Какво става тука, бе? Какво е това? Какво виждат очите ми? — извика Крис още преди да е излязъл от колата. Изхлузи се от седалката и се заклатушка към тях. Нямаше съмнение, че е пиян, при това порядъчно. — Излизам за час-два и к’во да видя?… — Той заблъска бързо юмрук в дланта на другата си ръка, за да имитира чукане. — А? Вас питам? Това ли трябва да намирам в къщата си?

— По дяволите, Крис — ядоса се Катлин и се извърна отвратена, засрамена от мъжа си.

Крис изкачи несигурно няколкото стъпала на верандата и застана помежду им. Надвеси си над Бишоп.

— Не си губиш времето, приятелче.

Бишоп му отговори с нагло хлапашко изражение и с весел поглед — не даваше пет пари за нищо.

— Просто се опитвам да се държа приятелски. По съседски.

— По съседски значи! — изграчи Крис и се обърна бавно към жена си. — Виж с какъв свестен съсед се обзаведохме. Мамка му, та то се вижда от километри. А ти, Катлин? И ти ли си добра съседка?

— Майната ти, Крис! Що не вземеш да си затвориш устата.

Все още стоеше с гръб към него. Той посегна грубо, хвана брадичката й и я стисна силно с мускулестата си ръка. Задържа я и извърна към себе си. Пръстите му насиниха бузата, която допреди малко Бишоп бе галил.

— Попитах те нещо — не мирясваше Крис. — Добра съседка ли си или не?

— Разкарай се от мен! — извика Катлин и се опита да се освободи от хватката. Той обаче бе по-силен. — По дяволите — изруга отново жената и заби нокти в ръката на Крис.

— Ооох… — изстена той и я пусна.

Това обаче не го задоволи и я перна зад ухото. Главата на Катлин се извърна от удара и тя остана така, за да скрие сълзите си.

— По дяволите, Крис — бе всичко, което успя да каже.

Крис се ухили. Сълзите й му донесоха удовлетворение.

Той изсумтя и насочи вниманието си към Бишоп.

Бишоп не бе помръднал. Стоеше малко встрани на верандата, мушнал палци зад катарамата на колана си.

— Ти имаш ли да кажеш още нещо? — озъби му се Крис с крива усмивка.

Последва продължително мълчание. Бишоп го наблюдаваше с безцветните си очи и наглата си физиономия. Не отговори. Крис направи крачка към него. Все още вонеше на бира.

— Зададох ти въпрос, глухар. Имаш ли да кажеш още нещо?

Бишоп поклати неохотно глава. Не.

— А случайно в главата ти да се въртят някакви мисли? — попита Крис и направи нова крачка напред.

Нощната жега надвисна тежко над главите им. Някъде от съседните къщи се разнесе звук на затръшнат пластмасов капак на кофа за смет. Затвори се врата.

— Ами мисля си — каза приятелски Бишоп, — че засега по-добре да продължиш да биеш жени.

Катлин се озова помежду им почти мигновено. Сълзите й проблясваха на лампата на верандата.

— Крис, недей, моля те. Става ли? Не го прави, по дяволите. Нищо не се е случило. Просто си бъбрехме. Заклевам се. — Тя опря двете си ръце на гърдите му. — Моля те! Хайде, недей. Кълна се в Бог. Моля те!

Крис и Бишоп се гледаха над главата й. Алкохолът вземаше своето от по-едрия мъж и очите му почти се затваряха. Премигваше мъчително, клатушкаше се заплашително и една успяваше да запази равновесие. Устните му се разтеглиха в тъпа усмивка.

— Имаш късмет, че… извади късмет… ако Катлин не беше… — изломоти той.

Олюля се към жена си, а тя побърза да го прегърне през рамото.

— Хайде — подкани го Катлин. — Хайде да се прибираме.

Подкара го към вратата на къщата, но след крачка извърна глава и кимна красноречиво към Бишоп — „какво чакаш, тръгвай си“. Той си тръгна с безгрижна стъпка и с още по-безгрижна усмивка.

— По съседски… те чука, а? — настигна го гласът на Крис.

Не се обърна. След секунда вратата се затръшна зад тях.

Някъде излая куче. Цикадите все така жужаха в дърветата.