Андрю Клаван
Пътят на динамита (1)

Авторски бележки

Напоследък я наричам само агенцията. На вратата виси табелка с името „Вайс Инвестигейшънс“. Съпругата, децата, приятелите ми са слушали толкова много истории за нея, че само „агенцията“ е достатъчно. Знаят за какво става въпрос.

От доста време ме карат да напиша нещо за нея. „Кога ще напишеш нещо сериозно?“ — питат. Имат предвид нещо, основано на факти, а не просто трилърите, с които си изкарвам прехраната. Но колкото повече се опитвам да намеря подходящата форма, в която да разкажа за агенцията, Вайс, Бишоп и останалите, толкова повече се убеждавам колко блед заместител на истината са фактите. И сега, когато моментът най-сетне ми се струва подходящ и сядам да пиша за истинските събития, на които съм очевидец или за които съм чувал, а в някои дори съм участвал, откривам, че всъщност в голяма степен си ги измислям. Описвам ги сякаш създавам поредния роман с диалози, които не съм чул, и мисли, които няма откъде да знам, и дори една-две случки, които може да са станали, а може и да не са.

Рискът на това начинание е, че може да не ми повярвате, да решите, че цялата тази работа е измислица, поредният трилър, хорър или любовна история. Че не е истина. Жалко, защото в по-голямата си част събитията, описани тук, са действителни. И не само случките и местата. Мислите и чувствата също. Хората доста споделяха с мен. Имам усещането, че на времето съм бил подходящ слушател. В крайна сметка бях млад, току-що излязъл от колежа и имах желание да слушам. Бях чуждо тяло — човек от Източното крайбрежие, озовал се на запад, начинаещ писател, който е приел работата единствено от желание да натрупа опит и да изкара пари. Нямах постоянно място в ничий живот. Освен това не бързах да издавам присъди на хората и си мисля, че още пазя това качество. За разлика от мнозина, които хвърлят гръм и мълнии наоколо, никога не съм презирал мъже заради тесногръдието или грубостта им, нито пък съм изпитвал по-малко уважение към жени заради това, че са постъпили глупаво или са си навлекли нещастие. Ако има хора, без значение мъже или жени, които никога не са падали в плен на подобни слабости, предлагам им да се вгледат добре в образите на Вайс, Бишоп и Катлин, както и на другите в този разказ. Надявам се останалите, колкото и малко да са те, да проявят съчувствие към недостатъците на героите ми и дори да ги харесат, както ги харесах аз в онези дни.