Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Двайсетте ръководни принципа на карате
Духовното завещание на майстора - Оригинално заглавие
- The Twenty Guiding Principles of Karate, 1938 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Данчо Господинов, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- baypetko(2014)
Издание
Гичин Фунакоши. Двайсетте ръководни принципа на карате
Духовното завещание на майстора
Японска. Първо издание
Коректор: Людмила Петрова
Компютърна обработка: Емил Трайков
Оформление на корицата: Емил Трайков
Дадена за печат: февруари 2006
Излязла от печат: февруари 2006
Предпечат и печат: Изток — Запад
ISBN-10: 945-321-210-4
ISBN-13: 978-954-321-210-1
История
- —Добавяне
16
Пристъпиш ли отвъд прага на дома си, милион врагове са насреща ти
Този принцип е отразен в древната поговорка: „Когато мъжът прекрачи прага на дома си, той среща седмина врагове.“ Разбира се, нито „седмина“, нито „милион“ трябва да бъдат приемани буквално, те просто посочват „много“.
Небрежността е голям враг, щом напуснем безопасната територия на дома си. Ако не сме във върхова форма както телесно, така и психически, ще привлечем провокатори и проблеми. Следователно трябва да възприемем нагласата, че когато прекрачим отвъд входната врата, попадаме посред много потенциални врагове и трябва да останем бдителни.
Следната история е разказана от майстора на карате Кенва Мабуни и илюстрира шестнайсетия принцип:
Майстор Ясуцуне Итосу, вещ в карате мъж, живял осемдесет и пет години, следваше обичая винаги да спира и да се покланя почтително пред своя домашен храм, когато възнамеряваше да излезе навън.
Един ден, надмогвайки моята мълчаливост аз го попитах: „Сенсей, какво искате от боговете, когато се молите?“
Той отговори: „Когато стар човек като мен излиза навън, то е благодарение на боговете, по чиято воля не съм бил ритнат от кон или премазан от някой екипаж и съм могъл да се връщам у дома невредим и здрав. И затова аз ги моля отново да бъдат така добри да ме предпазят днес и да позволят да си свърша работата и да се върна у дома благополучно.“
Все още изпълнен с младежка енергия по това време, аз казах — „Сенсей, колко странно е да чуя това от един майстор на бойните изкуства!“ — и сметнах, че това е твърде глупаво.
Но днес, когато премислям, разбирам колко по-дълбоко е виждал нещата той.
Историята на майстор Мабуни предлага рядката възможност да надзърнем в ума на един майстор на бойните изкуства и подчертава значимостта на този принцип.