Георги Коновски
Територията (1)

1.

Джейн и Джон се ожениха…

Време беше да минат от нормалното към социалното сексуално общуване.

Навършваха тридесетте, след пет години трябваше да предадат в Обществения дом две деца — така, както изискваше цивилизационният закон. И както бяха направили родителите им навремето…

Поради което Джейн се раздели с голямата си любов — красивата Грета. Край на нормалния секс, край на нежното женско общуване, край на красивите вечери сред приятелките…

А Джон трябваше да каже „Сбогом!“ на Пиер. Край на здравия мъжки секс, край на вечерното общуване в елегантните барове от типа „№7“ (какъвто номер официално носеше техния пол сред 50-те открити до този момент).

С две думи — край на традиционната любов…

И начало на социалното семейно гнездо…

Което свиха на 16 етаж в Трета кула при Супернебостъргач 100…

Грета и Пиер им направиха царски подарък — истинска гарсониера, цели 20 квадратни метра. При това на специален етаж за можещи да си позволят разкош двойки. Дори общите тоалетни бяха две, а баните даже три — при това само за осемте семейства, обитаващи етажа…

Вярно, не беше толкова весело, както на по-долните етажи, където бяха настанени несемейните. Там имаше барчета, устройваха се купони, създаваха се условията за свободен и демократичен избор на партньор — партньорка в рамките на една нощ…

А тук…

А тук задачата на младите хора беше друга. Поради което те се завръщаха в семейното гнездо уморени и се залавяха с труд в името на обществото. Все пак, двете деца трябваше да бъдат предадени в Обществения дом. А преди това да се родят…

Та — трудно, необичайно, понякога дори противно, обаче се налагаше старателно да извършват ретроградните сексуални движения. И да се опитват понякога да стигат до интерес, че даже и до оргазъм…

За това спомагаше спалнята — с широко легло, нарочно създадено за постепенно свикване със странното спане редом с човек от другия пол, с красивите тапети, хубавите мебели и тънките стени, през които трябваше да чуват подкрепящи ги звуци от останалите седем спални…

А супер разкошът беше до сами гарсониерата им — балкон, гледащ към прозорците на огромното здание на Централен Ню Йорк. При внимателно взиране в долния десен ъгъл на погледа се виждаше част от Сентръл парк — сега музей. Над него бяха запазили дори вертикално празно пространство, стигащо чак до купола на града. Което беше, разбира се, пилеене на жилищна площ, но какво ли не прави американецът, за да съхрани част от древната история на великата империя…

Джейн и Джон бяха доволни в гнездото си. Особено, когато вечер гледаха новините на телевизионната стена и ужасени научаваха какви зловещи неща се случват в изостаналия околен свят…

Някъде в Мексико (за мястото му дори се посдърпаха — Джон твърдеше, че е нейде в Япония, Джейн беше сигурна, че е част от бившата германска империя, която, както помнеше от предпоследния, трети клас в училище, заемаше централно място в континента на негрите), та някъде в Мексико хората се убиваха, за да имат място за живеене. А напоследък в новините се запромъкваха съобщения за появата на канибали в далечна Канада…

Храната не стигаше, жилищата бяха недостатъчни…

Но великата американска империя царуваше над света и умело използваше ресурсите му — защото суперхората, които бяха нейни граждани, имаха всички права да живеят нормално…

За сметка на изостаналите биологически, културно и политически останали човекоподобни. Които бяха товар, та дори излишък за господарите на света…

Е, някои американци можеха да си позволят известен разкош. Гарсониерата на Джон и Джейн беше първото стъпало на издигането. Но имаше хора, които живееха в огромни вили по океанското крайбрежие…

Целта на всеки американец беше да успее… И да излезе от градските пещери, да си купи поне сто квадрата свободна площ нейде сред природата…

За което трябваха пари. Много пари…

Разбира се, Джон и Джейн не бяха празни мечтатели. И знаеха, че към върха се тръгва бавно, спокойно, с премерена крачка. Поради което бяха убедени, че са на прав път, когато си направиха плана за живота: две деца, а след сдаването им в Обществения дом — усилен труд на по две места, пестене, устрем в кариерата…

И така — докато Джон стане поне собственик на фирма с милиарден капитал, а Джейн се издигне в администрацията до поста говорител на вицепрезидента…

Планове, планове — но имаше и реалност.

И тя поднасяше изненади.

Каквато им направиха групите от Лесбо-гей свободната компания.

При поредната вътрешна лотария Джон изтегли печеливш билет.

Романтично пътешествие до Джипсиленд с придружител…

Разбира се, посочи Джейн и сега бяха заети да стягат багажа. А той не беше малко — гримовете им, тоалетните принадлежности, три вида прашки — женски, мъжки и мъжки с женски оттенък, модни дрехи и, естествено, екипировка за сафари…

Защото ходили вече на далечните Балкани (тук също поспориха къде е тази държава на екзотични диваци, Джон смяташе, че в Тихия океан, Джейн беше уверена, че е в Колорадо) им казаха, че почти няма разлика между сафари в последния зоопарк в Африка и разходка до Балканите. Също зверове, също джунгла, също мизерия, също много черни…

Така че вечерта преди пътуването двамата си легнаха рано. Нямаше време за нежни ласки, пък и седмица преди това бяха се упражнявали в задължителните секс пози, та Джейн смяташе да не си губят времето, ако измерванията покажат настъпваща бременност. Просто не й се занимаваше с тия нужни за бъдещите деца, но изморяващи я ретроградни игрички — според нея, дори доста нехигиенични и дразнещи организма й, свикнал на нежната любов на Грета…

Което, впрочем, Джон одобряваше — и нему не му се щеше да прегръща крехката Джейн, а да си представя обезкосмения, як, пъргав Пиер с…

В този момент обикновено му ставаше лошо и той вземаше поредната таблетка, според докторите постепенно изчистваща нормалността му и превръщаща го в хетеросексуален…