Едгар Уолъс
Червеният кръг (7)

6
„Талия Дръмънд е крадла“

Комисарят погледна вестникарската изрезка пред себе си и подръпна прошарените си мустаци. Инспектор Пар, който разбираше какво значи това, гледаше с очевидно безстрастен интерес.

Той беше нисък, набит човек и толкова не му достигаха сантиметри, че беше чудно как задоволяваше строгите изисквания на полицейските власти. На възраст беше някъде под петдесет, ала на едрото му червендалесто лице нямаше нито една бръчица. Лице, на което не се виждаше никаква следа от ум и изтънченост. Кръглите облещени очи, волски безизразни, големият месест нос, пълните бузи, увиснали под челюстите, и полуплешивата глава бяха все белези на неговата невзрачност.

Комисарят вдигна изрезката.

— Чуйте това — каза той кратко и зачете. Беше уводната статия на „Морнинг Монитър“, оскърбително пряма.

„За втори път в течение на една година страната бе потресена и скандализирана от убийството на една видна личност. Не е необходимо да даваме тук подробности за това престъпление на Червения кръг, описание на което ще намерите на друга страница. Но се налага да заявим категорично и недвусмислено, че гледаме с изумление на явната безпомощност на полицията да се справи с тази престъпна банда. Инспектор Пар, който се е заел от една година да издири изнудвачите-убийци, не може да ни предложи нищо друго, освен смътни обещания за разкрития, които остават неизпълнени. Очевидно е нужна основна реорганизация на полицията и влизането на нови кадри в нея. Вярваме, че отговарящите за управлението на страната няма да се поколебаят да направят необходимите коренни промени.“

— Е — изръмжа полковник Мортън, — какво мислите за това, Пар?

Мистър Пар поглади дебелата си гуша, но не каза нищо.

— Джеймс Бирдмор е бил убит, след като полицията е била надлежно предупредена — изрече комисарят бавно. — Застрелян е близо до къщата си и убиецът е избягал. Това е вторият гаф, Пар, и ще ви кажа откровено, възнамерявам да се вслушам в съвета, който вестникът дава.

Той потупа многозначително изрезката.

— Предишния път вие позволихте на мистър Йейл да обере всички лаври за залавянето на убиеца. Предполагам, че сте говорили с мистър Йейл?

Детективът кимна.

— И какво казва той?

Мистър Пар се размърда неловко.

— Надрънка ми куп глупости за някакъв загадъчен човек със зъбобол.

— Отде му е хрумнало това? — запита бързо комисарят.

— От гилзата на патрона, който намерил на местопрестъплението — отговори детективът. — Аз не обръщам внимание на тия психометрични галимации…

Комисарят се облегна на стола си и въздъхна.

— Мисля, че вие не обръщате внимание на нищо, което би могло да ни бъде полезно, Пар — рече той. — Не се присмивайте на Йейл. Този човек има необикновени, изключителни дарби. Фактът, че вие не ги разбирате, не ги омаловажава.

— Нима искате да кажете, сър — възрази Пар възмутен, — че човек може да вземе в ръката си един патрон и по него да ви опише външността на оня, който го е употребил, и какво е мислел той? Та това е абсурдно!

— Няма нищо абсурдно — каза спокойно комисарят.

— Науката психометрия се практикува от години. Някои хора, особено податливи на впечатления, могат да кажат най-необикновени неща и Йейл е от тях.

— Той е бил там, когато убийството е било извършено — отвърна Пар. — Бил е със сина на мистър Бирдмор на по-малко от сто метра и въпреки това не е заловил убиеца.

Комисарят кимна.

— Вие също не сте го заловили — изтъкна той. — Преди една година вие ми изложихте плана си за хващането на Червения кръг в клопка и аз се съгласих. Мисля, че и двамата очаквахме прекалено много от вашия план. Трябва да опитате нещо друго. Неприятно ми е да ви го казвам, но това е положението.

Известно време Пар не отговори. После, за учудване на комисаря, придърпа един стол до бюрото и седна без покана.

— Полковник — заговори той, — ще ви кажа нещо — беше толкова сериозен, толкова не приличаше на себе си, че комисарят можеше само да го гледа смаяно.

— Бандата на Червения кръг може лесно да се излови. Аз мога да издиря всеки от тях и ще ги издиря, ако ми дадете време. Но искам да хвана главината на колелото. Ако успея да хвана главината, спиците нямат значение. Обаче вие трябва да ми дадете малко повече власт, отколкото имам сега.

— Малко повече власт ли? — учуди се комисарят. — Какво имате предвид, дявол да го вземе?

— Ще ви обясня — каза волски спокойният мистър Пар и се впусна в такива обяснения, че остави комисаря онемял и дълбоко замислен.

След като излезе от полицейския участък, най-напред мистър Пар се отби в една кантора в центъра на града.

На третия етаж, в един малък апартамент, отличаващ се само по името на обитателя, го чакаше мистър Дерик Йейл, и човек не можеше да си представи по-голям контраст между двама души.

Йейл, напрегнат, нервен и чувствителен мечтател; Пар, солиден и охранен, на вид неспособен на самостоятелна мисъл.

— Как мина разговорът, Пар?

— Не много добре — отговори Пар кисело. — Струва ми се, че комисарят има нещо против мен. Открихте ли нещо?

— Открих вашия човек със зъбобола — бе учудващият отговор. — Името му е Сибли; моряк по професия, видян на другия ден близо до къщата. Вчера — той вдигна една телеграма — е бил арестуван за буйствуване в пияно състояние и у него е намерен автоматичен пистолет, според мен оръжието, с което е извършено престъплението. Сигурно помните, че куршумът, който беше изваден от клетия Бирдмор, явно е бил изстрелян от автоматичен пистолет.

Пар го зяпна смаяно.

— Отде разбрахте това?

Дерик Йейл се засмя тихо.

— Аз не вярвам много на моите умозаключения — отвърна той с весела искрица в очите. — Но когато опипах патрона, бях сигурен, че виждам човека така, както съм сигурен, че виждам вас. Пратих един от служителите си да направи разследване и ето резултата. — Той вдигна телеграмата.

Мистър Пар се намръщи така, че обезобрази и малкото хубост, за която би могъл да претендира.

— Значи са го хванали — каза той тихо. — Сега се питам: той ли е писал това?

Извади един портфейл и Дерик Йейл го видя да измъква оттам едно листче, явно горено, защото краищата му бяха почернели.

Йейл взе листчето.

— Къде го намерихте? — попита той.

— Измъкнах го от пепелника в къщата на Бирдмор вчера — отговори Пар.

С едър, лош почерк на листчето беше написано:

Вие сам

аз сам

Блок Б

Графт

— Аз сам… вие сам — прочете Йейл. — Блок Б… Графт?

Той поклати глава.

— Нищо не разбирам.

Претегли писмото на дланта си и пак поклати глава.

— Не мога дори да усетя някакво впечатление — каза той. — Огънят унищожава еманацията.

Пар сложи внимателно листчето в портфейла си и го пъхна отново в джоба си.

— Искам да ви кажа и нещо друго — поде той. — В горичката е имало човек, който е носел заострени обувки и е пушел пури. Намерих пепел от пура в една падинка, а в цветните лехи има отпечатък от крака му.

— Близо до къщата ли? — попита Дерик Йейл изненадан.

Солидният човек кимна.

— Според мен — продължи той, — някой е искал да предупреди Бирдмор, написал му е това писмо и го е донесъл в къщата след смрачаване. Трябва да го е получил старият, защото го е изгорил. Аз намерих пепелта на мястото, където слугите хвърлят сгурия.

На вратата се почука леко.

— Джек Бирдмор — прошепна Йейл.

Личеше, че Джек Бирдмор понасяше тежко преживените наскоро тревоги. Кимна на Пар и пристъпи към Йейл с протегната ръка.

— Няма новини, предполагам? — запита той, после се обърна към другия. — Вчера вие, мистър Пар, бяхте вкъщи. Открихте ли нещо?

— Нищо, за което да заслужава да се говори — отвърна Пар.

Току-що се видях с Фройънт, той е в града — каза Джек. — Посещението ми не беше много успешно, защото нервите му са в жалко състояние.

Той не обясни причината за разочарованието си от това посещение: че не се бе видял с Талия Дръмънд.

Дерик Йейл му разказа за извършения арест.

— Не искам да възлагате на това никакви надежди — добави той, — дори да е човекът, който е стрелял, сигурно е бил само изпълнител. Вероятно ще чуем същата история, която вече чухме — че бил закъсал и че главатарят на Червения кръг го накарал да направи това. Ние сме все така далеч от истинското решение на загадката.

Излязоха заедно от кабинета на яркото есенно слънце. Тъй като си бе уговорил среща с адвокат, който уреждаше въпроса с имението на баща му, Джек тръгна с двамата, които трябваше да хванат влак за града, където беше задържан заподозреният в убийство. Точно когато минаваха по една от най-оживените улици, Джек възкликна. От другата страна на пътя имаше голяма заложна къща и едно момиче излизаше от страничния вход, предназначен за обслужване на ония, които имаха нужда от временни заеми.

— Дявол да го вземе! — прозвуча безстрастният глас на Пар. — Не бях я виждал от две години.

Джек го изгледа облещено.

— Не сте я виждали от две години — изрече той бавно.

— За онази дама ли става дума?

Пар кимна.

— Става дума за Талия Дръмънд каза той спокойно, — която е крадла и съучастница на крадци.