Едгар Уолъс
Червеният кръг (44)

43
Историята продължава

На другия ден Джек отиде на официалния обяд. Същото стори и Талия, която след случилото се, се беше превърнала в героиня на деня. След приключването на обяда, инспекторът довърши разказа си.

— Ако мислено се върнете назад, господа, вие ще си спомните, че името на Дерик Йейл никога не се е споменавало преди първото престъпление на Червения кръг. Истината е, че Йейл се настанил в един офис в града, отпечатал листовки и пуснал обяви във вестниците, рекламирайки се като детектив с психометрични способности. Но случаите, които му възложили, били твърде малко. Всъщност той и не искал никакви случаи. Подготвял своя решителен удар. Спомнете си, че след първото убийство Дерик Йейл беше нает от един вестник, търсещ евтина сензация, за да приложи своите психометрични способности в проследяване на един престъпник.

Кой би могъл да знае по-добре от Йейл името на убиеца и как е било извършено престъплението? Спомнете си, че той успя да пресъздаде злодеянието, единствено докосвайки оръжието, с което е било извършено. Впоследствие негърът беше арестуван точно на мястото, посочено от Йейл. Естествено след този случай репутацията му скочи до небето и той точно това очакваше. Вече беше сигурен, че всеки, който е заплашен от Червения кръг, щеше да потърси неговата помощ. Така и стана.

Сближавайки се със своите жертви и спечелвайки тяхното доверие — в това отношение беше много убедителен, — той имаше възможност да ги убеждава да платят исканото от Червения кръг, а в случай че откажеха — да ги убива безпрепятствено.

Фройънт сигурно нямаше да умре или поне не от ръцете на Йейл, ако, притеснен от загубата на многото пари, не се беше впуснал сам да прави разследвания. Започвайки от една хипотеза, основана на съвсем мъгляво подозрение, той се насочи към Дерик Йейл и успя да открие, че Лайтмън и детективът са едно и също лице. В нощта на своята смърт Фройънт ни повика, за да направи разкритие. Доказателство за това, че се е страхувал от нещо, бяха двата му заредени револвера, въпреки че не одобрявал употребата на огнестрелно оръжие.

Вие ще си спомните, ако сте чели официалното съобщение за случая, че комисарят позвъни на Фройънт в отговор на едно предишно негово обаждане. Това беше шансът на Йейл. Позвъняването стана причина Фройънт да ни помоли да излезем от стаята. Аз тръгнах пръв, тъй като никога не можех да предположа, че Йейл ще дръзне да направи подобно нещо. Когато влязохме в стаята, ние бяхме с палта и забелязах, че Дерик непрекъснато държеше едната си ръка в джоба. Тази ръка, господа — каза Пар впечатляващо, — беше в мотоциклетна ръкавица и стискаше ножа, който прободе Фройънт.

— Но защо е носил ръкавица? — попита министър-председателят.

— За да не бъде ръката, която веднага щях да видя, изцапана с кръв. В момента, когато съм се обърнал с гръб, той е забил ножа право в сърцето на Фройънт, който вероятно е умрял веднага. После свалил ръкавицата, хвърлил я на бюрото и, отивайки до вратата, се престорил, че говори с човека, който вече е бил мъртъв.

Знаех, че е станало така, но нямах доказателства. Йейл беше повикал дъщеря ми в къщата, която ние веднага претърсихме, с намерението да я обвини в убийство. Тя обаче постъпи много умно, като се досетила за неговия план и се върнала у дома. Но да не избързвам. Един от хората, които трябваше да охраняваме, беше Джеймс Бирдмор, земевладелец, спекулант, човек познаващ всякакви хора, и добри, и лоши. Онзи ден той очаквал посещение от Марл, когото не познавал, но чието име споменавал рано сутринта пред сина си, в отсъствието на Дерик Йейл. Последният човек, когото Марл разчитал да види, докато вървял към къщата, бил неговият съкилийник от Тулузкия затвор, когото с предателството си беше осъдил на смърт.

Вероятно Йейл е стоял в края на гъсталака и когато Марл го зърнал, той обезумял от страх и, инсценирайки пътуване до Лондон, се завърнал обратно в селцето, решен да убие Лайтмън преди да е станало обратното. Но смелостта му вероятно се е изпарила, Марл не беше много смел човек, и вместо това той написал писмо до Йейл, като го мушнал под прозореца му — писмо, което Дерик прочел и изгорил отчасти. Какво е пишело вътре, не мога да ви кажа, но вероятно е съдържало уговорка, че няма да закача Йейл, ако той също го остави на мира. Марл не можел да предположи, с какви възможности разполагал противникът му. Думите „Блок Б“ несъмнено се отнасяли до отделение в Тулузкия затвор.

От този момент нататък Марл бил обречен. Той започнал да шантажира по собствена инициатива Брабазон, един от сътрудниците на Червения кръг и вероятно Брабазон е споделил опасенията си с Йейл. Представяйки се за полицай, Дерик отишъл в магазина, до който били изпращани писмата за Червения кръг и под претекст, че помага на правосъдието ги отворил и прочел съдържанието им, без да има това право.

Брабазон възнамерявал да офейка в деня след смъртта на Марл и за тази цел изчистил сметките му в банката и се подготвил да бяга. Заподозрян в убийството и предупреден от Червения кръг, че е в опасност, той се скрива в къщата край реката, която ние претърсихме.

Инспектор Пар се засмя тържествуващо:

— Като казвам „претърсихме“, имам предвид, че Йейл я претърси. С други думи, той отиде в стаята, където е знаел, че се намира Брабазон и после докладва, че всичко е наред.

— Има още нещо, което бих искал да ми обясните: упояването на Йейл с хлороформ в собствения му офис — каза министър-председателят.

— Това беше хитър ход от негова страна и за момент успя да ме заблуди. Йейл си е сложил белезниците, овързал се е и се е упоил едва след като прибрал парите в плика и го пуснал по улея за писма, адресирайки го до дома си. Не помните ли, сър, че един пощаджия напусна сградата малко след инцидента? За нещастие на Йейл аз оставих Талия в стаята, скрита в един шкаф, откъдето тя видя цялата комедия и накрая взе бутилката хлороформ от чекмеджето на бюрото му.

— Последната жертва, мистър Рафаел Уилингс — тук Пар заговори бавно и обмислено — дължи живота си на факта, че е изпитвал нездраво увлечение към дъщеря ми. Докато се борела с него, тя видяла през рамото му как една ръка се подава иззад завесата, държейки изчезналата кама. Йейл я бил откраднал рано сутринта (представяйки се отново за детектив). Камата била насочена към сърцето на мистър Уилингс и с нечовешки усилия Талия успяла да го избута малко встрани, но не достатъчно, за да го предпази съвсем. Йейл беше готов веднага да разкрие престъплението (представям си колко е бил разстроен, когато е разбрал, че не е убийство) и, разбира се, да го припише без затруднения на „майка“ — на Талия Дръмънд Пар.

— Отчитам интелигентността на неговите действия! — каза с възхищение Пар. — Той успя да се вмъкне в предните редици на частните детективи и така да получава информация, която за него, като Червения кръг, беше безценна. Накрая Йейл бе назначен — по мое предложение, в Главното управление на полицията, където имаше достъп до най-важните документи. Разбира се, някои от тях не бяха с такава стойност, каквато им отдаваше той, но това спаси живота на мистър Бирдмор, защото Йейл пръв се добра до снимката, направена минути преди провалената му екзекуция.

— А сега, господа, има ли още нещо, което искате да ви изясня? Смятам да хвърля светлина и върху един друг момент. Преди два дни казах на Йейл, че големите престъпници обикновено се провалят от смешно малки грешки. Той имаше безочливостта да твърди, че е посетил къщата на мистър Уилингс, малко след като двамата с Талия били излезли и че от слугите научил къде са отишли. Само това беше достатъчно, за да го провали. Той не беше стъпвал в къщата от сутринта и беше отишъл в лятната къща най-малко час преди прислугата.

— Въпросът, който ме притеснява в този момент — каза министър-председателят, — е как да възнаградим дъщеря ви, мистър Пар? Вашето повишение не е проблем, тъй като в момента има едно вакантно място за помощник-комисар. Но не виждам какво можем да сторим за мис Дръмънд, освен, разбира се, да й дадем парична награда за това, че е помогнала при залавянето на опасния престъпник.

В този момент се чу един пресипнал глас. Звучеше като този на Джек и останалите едва го разпознаха.

— Не е нужно да се тревожите за мис Пар — каза странният глас, чрез който говореха мислите на Джек. — Ние с нея скоро ще се женим.

Когато шумът от поздравленията стихна, инспектор Пар се наведе към дъщеря си.

— Не си ми казала, майко — рече с укор той.

— Аз дори не съм му казала и на него — отвърна тя, поглеждайки учудено към Джек.

— Да не намекваш, че не ти е поискал ръката? — попита изненадан баща й.

Талия поклати глава.

— Не е — каза тя. — Дори не съм му казала, че ще се омъжа за него, но имам чувството, че ще стане точно така.

* * *

Лайтмън или Йейл, както беше известен повече, се оказа примерен затворник. Той се оплака единствено, че не са му разрешили да пуши по пътя към ешафода.

— Тези неща са уредени по-добре във Франция — каза той на губернатора. — Последният път, когато ме екзекутираха…

Йейл изрази пред свещеника своето сърдечно отношение към Талия Дръмънд.

— Момиче за милиони. Предполагам, че ще се омъжи за младия Бирдмор — голям щастливец е. Аз лично не се интересувам много от жени и смятам, че дължа успехите си именно на това. Но ако трябваше да се оженя, то мисля, щеше да бъде за човек като Талия.

Йейл харесваше свещеника, тъй като падрето беше много човечен и умееше да разказва интересно за хора и места по света, в много от които Йейл беше ходил.

Една сива мартенска утрин в килията му влезе човек и завърза ръцете му.

Йейл го погледна през рамо.

— Чували ли сте някога за мосю Палион? Той ви беше колега.

Палачът не отговори, тъй като вероятно му беше забранено да обсъжда със затворниците други неща, освен прошката за делото, което му предстоеше да извърши.

— Трябва да научите нещо за Палион — каза Йейл — и да се поучите от примера му. Не пийте никога. Мен пиенето ме погуби. Ако не беше то, нямаше да бъда тука.

Тази негова самонадеяност го запази весел през целия път към ешафода. Палачът му нахлузи примката и покри лицето му с кърпа. След това посегна към стоманената ръчка.

— Надявам се, че въжето няма да се скъса — каза Дерик Йейл.

Това бяха последните думи на Червения кръг.