Едгар Уолъс
Червеният кръг (42)

41
Кой е Червеният кръг

Йейл не научи повече подробности от тези, които вече знаеше от вестниците. Той спря едно такси и отиде в офиса си, където не беше стъпвал от два дни.

Бягството на Талия Дръмънд беше много по-сериозно нещо, отколкото си мислеше Пар. Пар! Една ужасна мисъл се появи в съзнанието му. Този флегматичен, глуповат на пръв поглед човек — не, невъзможно е! Йейл поклати глава и мислено започна да сглобява отделните случки, в които беше участвувал инспекторът.

— Невъзможно! — промърмори отново той, докато се изкачваше бавно по стъпалата към офиса си, отклонявайки поканата на момчето, обслужващо асансьора.

Първото нещо, което забеляза, отключвайки вратата, беше празната кутия за писма. Това беше много голяма кутия със специално конструиран процеп, така, че да е невъзможно външен човек да извади съдържанието й. Телената клетка достигаше почти до земята и писмата, пуснати през процепа на вратичката, трябваше да преминат през въртящи се алуминиеви пластини, което правеше задачата на крадеца, неизпълнима. Кутията беше празна. Нямаше нищо, освен търговски реклами.

Той затвори тихо вратата и отиде в стаята си. Направи не повече от една крачка и спря. Всички чекмеджета на бюрото му бяха отворени. Малката стоманена каса до камината беше отключена и вратичката й зееше. Той погледна под бюрото. Там имаше малко шкафче, което само опитен човек можеше да намери и в което съхраняваше по-важните документи, свързани с Червения кръг.

Видя само счупената дъска и следата от длетото, с което беше отворено. Йейл седя дълго време на стола си, загледан през прозореца. Не беше нужно да се пита кой е авторът на всичко това. Досещаше се. Независимо от това, той направи кратко разследване и получи от момчето на асансьора цялата информация, от която се нуждаеше.

— Да, сър, вашата секретарка беше тук тази сутрин, красивата млада дама. Тя дойде малко след започване на работния ден. Остана само един час и си отиде.

— Носеше ли чанта?

— Да, сър. Една малка чанта — отвърна момчето.

— Благодаря — каза Дерик Йейл и тръгна обратно към Управлението на полицията, за да излее в ушите на флегматичния Пар историята за преровеното бюро и откраднатите документи.

— Сега, Пар, ще ти разкажа нещо, което не съм съобщил никому другиго, дори на комисаря — започна Йейл. — Ние мислим, че организацията на Червения кръг се оглавява от мъж, че момичето се е срещало с него и той го е въвел в тайните на бандата, каквито и да са те. Сега обаче разбрах, че този загадъчен мъж в колата изобщо не е шеф, а е получавал заповеди като всички останали от истинския център на организацията — Талия Дръмънд.

— Господи! — възкликна инспекторът.

— Ти се чудеше защо я взех в офиса си на работа, а аз ти казах, че според мен тя ще ни отведе до Червения кръг. И бях прав.

— Но защо я уволни? — попита бързо Пар.

— Защото направи нещо, с което го заслужи — отвърна Йейл. — Ако не я бях уволнил, щеше да се усъмни, че я задържам умишлено. Разбира се, можех да си спестя неприятностите — той се усмихна, — защото тази сутрин инцидентът доказва, че тя е знаела каква игра играя.

— Слабото му деликатно лице притъмня и той продължи по-рязко: — Довечера, когато разкажете на министър-председателя и неговите приятели вашата история, аз също ще съобщя нещо, което мисля, че ще ви изненада.

— Нищо казано от вас, не може да ме изненада — отвърна Пар.

Третият удар Йейл получи, когато се прибра вкъщи. Слугинята я нямаше. Тя не оставаше за през нощта, но имаше задължението да не напуска апартамента преди 21 часа. В момента беше точно 18.00 и къщата тънеше в мрак.

Йейл запали лампата и тръгна по стаите. Беше разхвърляна само дневната и там неканеният посетител, който и да е бил той, а Йейл се досещаше за името му, беше проявил необикновено старание. Нямаше смисъл да вика прислугата и да пита какво се е случило. Жената явно е била примамена навън чрез съобщение, изпратено уж от него. И докато я е нямало, Талия спокойно е преровила къщата.

— Каква умна млада жена! — каза Йейл без злоба, тъй като умееше да се възхищава на таланта, дори когато е насочен срещу него. Не, тя не си беше губила времето. За дванадесетте часа, откакто беше избягала от затвора, тя бе успяла да претърси офиса и апартамента му и да отмъкне документи, отнасящи се до Червения кръг, от жизненоважно значение.

Той започна бавно да се облича, чудейки се какъв ли ще бъде нейният следващ ход. Своят го знаеше. До 24 часа инспектор Пар щеше да бъде сринат. Йейл извади от едно чекмедже револвер, погледна го за момент замислено и го пусна в задния си джоб. Случаят с Червения кръг щеше да има изненадващ и сензационен край, край, какъвто никой от зрителите на тази трагична игра не очакваше.

В широкото фоайе в къщата на министър-председателя той завари неочакван посетител. Джек Бирдмор беше наистина засегнат от дейността на Червения кръг, но нямаше нищо общо със следващите инциденти.

— Предполагам, че сте изненадан да ме видите тук, мистър Йейл — засмя се Джек, докато му подаваше ръка, — но моята изненада, че съм поканен на тази среща, е не по-малка.

— Кой ви покани? Пар!

— Ако трябва да бъда точен — секретарката на министър-председателя, но мисля, че Пар има нещо общо с поканата. Не се ли чувствате притеснен в тази компания?

— Не особено — усмихна се Дерик, и потупа младежа по рамото.

Младата секретарка ги покани да влязат в гостната, където десетина джентълмени разговаряха на групички.

Министър-председателят се приближи и поздрави детектива.

— Инспектор Пар още не е дошъл — той погледна въпросително към Джек. — Предполагам, че това е мистър Бирдмор? Инспекторът изрично настоя да присъствате. Вероятно иска да хвърли известна светлина върху смъртта на бедния Джеймс Бирдмор. Между другото ние с баща ви бяхме големи приятели.

В този момент влезе Пар. Той беше облечен в демодиран костюм, с ниска яка и несръчно завързана папионка и изглеждаше нелепо сред това интелигентно и изискано общество. След малко пристигна и мустакатият комисар, който кимна на своя подчинен и дръпна настрани министър-председателя.

След като поговориха известно време шепнешком, полковникът се приближи към Йейл и Джек.

— Имате ли представа какво ще ви каже Пар? — попита нетърпеливо той. — Бях останал с впечатление, че е поканен да направи изявление, но от разговора си с министър-председателя разбрах, че сам е поискал думата, за да разкрие тайната на Червения кръг. Надявам се, че няма да се изложи.

— Няма, сър — гласът беше на Джек и комисарят го погледна с любопитство.

— Аз съм съгласен с мистър Бирдмор — каза Дерик Йейл. — Не очаквам ни най-малко Пар да се изложи. Впрочем мисля, че ще запълни много празнини и ще прокара мост между привидно несъвместими обстоятелства. А и аз съм готов да попълня пропуските.

Когато всички седнаха, министър-председателят покани инспектора да излезе отпред.

— Ако нямате нищо против, сър, предпочитам да остана там, където съм. Не съм оратор и искам да разкажа историята така, сякаш я разказвам на всеки един от вас поотделно.

Пар се изкашля и започна да говори. В началото гласът му беше несигурен и той често спираше да намери точния израз, но колкото повече навлизаше в темата, толкова по-бърза и по-ясна ставаше речта му.

— Червеният кръг е един човек на име Лайтмън, престъпник, извършил няколко убийства във Франция и осъден на смърт, но спасил се по случайност от гилотината. Пълното му име е Фердинанд Уолтър Лайтмън и в деня на екзекуцията е бил на 23 години и 4 месеца. Изпратен в Кайен, той е избягал от колонията убивайки пазача, и се предполага, че е напуснал Австралия. Мъж с подобна външност, но под друго име е работил в продължение на 11 месеца в някакъв склад в Мелбърн, а после е бил нает за 2 години и 5 месеца от един заселник на име Макдоналд. Напуснал е Австралия по спешност, тъй като местната полиция го обвинила в опит за изнудване на неговия работодател.

Какво е станало после с него, не можахме да проследим до момента, когато в Англия се появи един неизвестен и загадъчен изнудвач, който се подписваше като Червеният кръг. Благодарение на стройната си организация и проявената изключителна енергия и търпение, той успя да събере около себе си голяма група от напълно непознати помежду си сътрудници. Неговият „modus operandi“ (инспекторът запъна на фразата) се състоеше в това да открие някоя важна личност, която се нуждае от пари или се страхува от правосъдието за някое извършено престъпление. Преди да я завербува, той провеждал най-щателно проучване и накрая се срещал с нея в една кола, която лично управлявал. Обикновено срещите се извършвали на някой от лондонските площади, който имал предимството да е с 4–5 излаза и най-вече — да е слабо осветен. Сигурно знаете, господа, че площадите в жилищните квартали на Лондон са едни от най-лошо осветените места на столицата.

Друг обект за изнудване на Червения кръг били криминалните престъпници. Такъв е случаят със Сибли, бивш моряк, изключително нискоинтелигентен, заподозрян вече в едно убийство и с това най-подходящият човек за целта. Така била привлечена и Талия Дръмънд — той направи пауза, — крадла й съучастница на крадци. По такъв начин е бил открит и негърът, убил директора на железниците. За своите цели Червеният кръг използувал и банкера Брабазон, а сигурно е щял да въвлече и Феликс Марл, ако за нещастие, навремето те не били съучастници в едно престъпление, за което Лайтмън едва не заплатил с живота си. Марл познал Лайтмън при срещата им в Англия и вероятно това станало причина за смъртта му. Убиецът използувал особено оригинален начин за подобно престъпление.

— Вие добре разбирате, господа — продължи Пар и всички го слушаха с голям интерес, — че Червеният кръг…

— Защо се е наричал Червеният кръг? — въпросът дойде от Дерик Йейл.

Инспекторът замълча за момент.

— Наричал се е Червеният кръг — започна той бавно, — защото това е името, с което бил известен сред каторжниците. Около врата му имало червен белег и… аз ще ти пръсна черепа, ако мръднеш.

Пар насочи срещу Йейл големия си едрокалибрен „Уебли“.

— Вдигни ръцете горе! — продължи той и, протягайки се, отпори високата му бяла яка.

Чу се възглас. Червен, кървавочервен белег, нарисуван сякаш от човешка ръка, опасваше врата на Дерик Йейл.