Едгар Уолъс
Червеният кръг (41)

40
Бягството

Покушението срещу Рафаел Уилингс хвърли правителството почти в паника.

Когато се завърна в Управлението, Пар забеляза голямата загриженост на всички. Министър-председателят се тревожеше с право, тъй като Червеният кръг не беше съобщил кога ще падне следващата жертва и коя ще бъде тя.

Инспекторът отиде на Даунинг стрийт, където в продължение на два часа разговаря с министър-председателя. Тази първа в живота му лична консултация, беше последвана от среща в самото правителство — факт, който вестниците веднага отбелязаха.

Те твърдяха най-безотговорно, че животът на министър-председателя е бил изложен на опасност и това тяхно съобщение не беше нито потвърдено, нито отхвърлено.

Прибирайки се същата вечер у дома си, Дерик Йейл завари Пар да го чака пред вратата.

— Случило ли се е нещо? — попита бързо той.

— Имам нужда от помощта ви — каза Пар, и не обели нито дума повече, докато не се разположи в удобния стол пред камината в дневната на Йейл.

— Вие знаете, Йейл, че трябваше да се оттегля, но министър-председателят предвижда освобождаването ми малко по-рано, отколкото очаквах. Назначената правителствена комисия, поставя под въпрос методите на Главно управление на полицията и аз съм поканен от комисаря да присъствувам на една неофициална среща утре вечер в дома на министър-председателя.

— С каква цел? — попита Йейл.

— Ще изнеса нещо като доклад — мрачно каза Пар, — за да обясня на присъствуващите какви методи съм използувал срещу Червения кръг. Сигурно помните, че ми бяха предоставени специални пълномощия и че не ми беше разрешено да кажа пред правителството всичко, което знам. Смятам да го направя утре вечер и моля за вашето съдействие.

— Скъпи приятелю, вие го имате още преди да сте ме помолили — отвърна разпалено Йейл.

Пар продължи:

— Все още около Червения кръг има неща, които за мен са загадка, но полека-лека ги подреждам. В момента съм под впечатлението, че има някой в Управлението, който работи за тях.

— Такова е и моето мнение — бързо каза Йейл. — Защо мислите така?

— Ами — започна бавно Пар, — ще ви дам един пример. Младият Бирдмор намерил сред документите на баща си една снимка и ми я изпратил по пощата. Пликът пристигна непокътнат, но когато го отворих, вътре имаше само една празна картичка. После разбрах, че Джек е дал плика на Талия Дръмънд. Той се кълне, че е стоял на прага на къщата и е гледал как тя го пуска в пощенската кутия от другата страна на пътя. Ако това е така, значи някой е подменил плика след пристигането му в Управлението.

— Каква е била снимката? — попита заинтригуван Йейл.

— Снимката на екзекуцията или на самия Лайтмън. Мисля, че е направена в момента, когато са се опитвали да го гилотинират и не са успели. Старият Бирдмор я е получил в деня преди да умре. Изглежда много неща са се случвали на жертвите на Червения кръг един ден преди смъртта им. Снимката е била намерена от Джек и както ви казах, изпратена.

— От Талия Дръмънд! — многозначително отбеляза Йейл. — Смятам, че можете да изключите от подозрение хората в управлението Това момиче е свързано с Червения кръг по-тясно, отколкото предполагате. Тази вечер претърсих къщата й и вижте какво намерих.

Той отиде до хола и се върна с увит в кафява хартия пакет. Когато развърза връзката и свали обвивката, пред очите на инспектора се показаха голяма кожена ръкавица и нож с искрящо острие.

— Това е втората ръкавица от чифта на онази, която намерихме в кабинета на Фройънт. Ножът също е копие на другия.

Пар взе ръкавицата и я разгледа.

— Да, тази е лява, а онази на бюрото на Фройънт беше дясна — съгласи се той. — Износена шофьорска ръкавица. Кой е притежателят й? Изпробвай гадателските си способности, Йейл?

— Вече опитах — поклати глава другият, — но ръкавицата е минала през толкова много ръце, че получените усещания са много объркани. Във всеки случай, това разкритие потвърждава версията, че Талия Дръмънд се е забъркала здравата. Колкото до другия въпрос — той загъна отново ръкавицата и ножа в хартията, — ще се радвам да ви помогна.

— Това, което искам от вас, е да присъствате на срещата — Пар поклати глава и продължи с нотка на съжаление. — Да можеше майка да е там.

— Майка? — изненадано попита Йейл.

— Моята баба. Единственият детектив в Лондон, като изключвам себе си и вас.

За първи път Дерик Йейл имаше основание да предположи, че мистър Пар притежава чувство за хумор.

Беше нормално за един такъв момент, когато името на Червения кръг не слизаше от устата на всички, сензациите да се редят една след друга. Но едва ли друга новина можеше да предизвика по-голямо вълнение у Дерик Йейл от тази, която го посрещна на заглавната страница на сутрешния вестник, докато пиеше чая си в леглото.

Талия Дръмънд беше избягала.

Хората бягаха от затворите по най-невероятни начини. Известни бяха някои бягства от ужасния Датмуур, но никога в затворническата история не се беше случвало жена да избяга от Холоуей. Но ето че когато на сутринта надзирателката отключила килията на Талия Дръмънд, открила, че е празна.

Дерик Йейл не можеше лесно да бъде изненадан, но сега съобщението направо го порази. Той прочете всичко отново дума по дума, но загадката си остана такава, каквато бе и преди.

Имаше и допълнение, написано със студен официален тон и изпратено необикновено бързо до ранните сутрешни вестници:

„Поради необикновената важност на затворничката и поради характера на повдигнатото срещу нея обвинение, бяха взети извънредни мерки за охраната й. Патрулът, който обикновено пази това отделение, беше удвоен и вместо на всеки цял час, минаваше на всеки половин. Нямаме практика да следим задържаните, но когато в три часа сутринта надзирателката, мисис Харди, все пак погледнала през шпионката, затворничката била там.

В шест часа при отварянето на вратата тя била изчезнала. Решетките на прозорците били здрави, а вратата — непокътната.

При претърсването на затвора не бяха открити следи от стъпките й, а е невъзможно да премине през стената. Също толкова невъзможно е да напусне затвора по редовните пътища, тъй като трябва да мине през шест врати, а по нито една от тях не са открити следи от насилие; както и покрай помещението на пазача, който е бил там през цялата нощ.

Това ново доказателство за всемогъществото и необикновените способности на Червения кръг действува объркващо в момент, когато животът на министрите е застрашен от тайнствената банда.“

Йейл погледна часовника си. Беше 11.30 часът. В един момент очите му се спряха върху вестника, донесен от прислужника и видя, че е вечерно вчерашно издание. Той скочи от леглото и без дори да изчака закуската, хукна към Управлението. Там завари инспектор Пар, който беше в добро настроение и обмисляше някои подробности по случая.

— Но това е невероятно, Пар, това е невъзможно! Тя сигурно има приятели в затвора!

— Тази именно е моята идея — потвърди Пар. — Казах и на комисаря, че сигурно има приятели в затвора, иначе — той направи пауза — как ще избяга?

Йейл го изгледа подозрително. Не беше време за шеги, а тонът на инспектора несъмнено беше шеговит.