Едгар Уолъс
Червеният кръг (40)

39
Затворнически режим

— Какво точно се е случило, тепърва ще разбера — каза Дерик Йейл на мълчаливия, но внимателно слушащ го инспектор Пар. — Пристигнах в Онслоу Гардънс малко след като Уилингс беше отвел момичето. Слугите не бяха много склонни да ми дадат информация, но скоро разбрах, че двамата са отишли в лятната му къща в провинцията. Дали го е подмамила тя, или той нея, ще каже следствието. Навярно Уилингс е останал с впечатление, че Талия го е последвала против волята си. Винаги съм подозирал, че момичето е нещо повече от обикновен служител на Червения кръг. Разтревожен, заминах веднага за Тетфилд и пристигнах малко след като Талия беше избягала с колата на Уилингс, премазвайки по пътя си външната врата. Между другото не й липсва самообладание.

— Как е Уилингс?

— Ще се оправи, раната му е повърхностна. Но по-важното е, че престъплението е било замислено предварително. Уилингс е забелязал изчезването на камата, след като оставил Талия сама в стаята и излязъл да си облече палтото. Той смята, че момичето е скрило оръжието в маншона си, и това, разбира се, изглежда напълно възможно. Не ми обясни само какво точно се е случило непосредствено преди инцидента.

— Хм — промърмори Пар. — Какво представлява стаята? Имам предвид стаята на произшествието.

— Това е една хубава малка гостна, която е свързана с така наречената Турска стая — великолепен образец на източното изкуство. И струва ми се, че мога да си представя малко или много неприличната картина на това, което се е случило. Уилингс не се ползува с особено добра репутация. Двете помещения са разделени само с една завеса и именно край нея намерихме ранения.

Мистър Пар беше така потънал в мислите си, че събеседникът му го помисли за заспал. Но инспекторът не спеше. Напротив, беше съвсем буден и осмисляше неприятния факт, че за пореден път славата, свързана с разкрития по отношение на Червения кръг, каквато и да беше тя, щеше да отиде за сметка на Йейл. Но той не му завиждаше.

Пар се отърси рязко от настроението, което нямаше нищо общо с предмета на разговора.

— Всички големи престъпници се провалят от недооценяване на грешките си — каза пророчески той.

Йейл се усмихна:

— Грешката в случая, предполагам, е, че не са убили нашия приятел Уилингс. Той не е приятен човек, макар че от всички членове на правителството заслужава най-много да бъде спасен. Благодарен съм все пак, че тези дяволи не го ликвидираха.

— Не говорех за мистър Уилингс — бавно промълви инспекторът, — а за малката глупава лъжа, казана ми от един човек, който сигурно знае повече.

След тези тайнствени думи Пар излезе да съобщи неприятната новина на Джек Бирдмор.

Беше точно в стила му да се сети първо за Джек, когато разбра за ареста на Талия Дръмънд. Той държеше на момичето повече, отколкото то можеше да предположи и знаеше по-добре от Йейл колко тежка може да бъде мисълта за вината на Талия Дръмънд за човек, който я обича.

Но Джек вече знаеше. Новината за ареста беше публикувана в последните издания на вестниците и когато Пар пристигна, той завари самата картина на отчаянието.

— Трябва да й намеря най-добрите адвокати — каза тихо Джек. Не зная дали мога да ви имам доверие, мистър Пар, защото вие естествено ще бъдете от другата страна на барикадата.

— Естествено — каза инспекторът, но аз също изпитвам скрита симпатия към Талия Дръмънд.

— Вие? — Джек беше изненадан. — Защо? Мислех…

— От човечност отвърна Пар. — Престъпникът за мен е само престъпник. Нямам лично отношение към хората, които арестувам. Труланд, отровителят, когото изпратих на бесилката, беше един от най-приятните хора, които съм срещал. Почти се бях привързал към него.

Джек потръпна:

— Не слагайте отровителите и Талия на една везна. Наистина ли смятате, че тя е водещата фигура в Червения кръг?

Мистър Пар сбръчка дебелите си устни:

— Дори някой да ми каже, че начело стои архиепископът, пак няма да се изненадам, мистър Бирдмор. Докато случаят с Червения кръг не приключи, на всички ни предстоят тежки моменти. Аз започнах това разследване подготвен, че всеки един би могъл да бъде Червеният кръг — вие, Марл, комисарят или Дерик Йейл, Талия Дръмънд всеки!

— Все още ли поддържате това мнение? — попита Джек, опитвайки се да се усмихне. — По тази логика мистър Пар, вие също бихте могли да бъдете престъпник.

Пар не отрече.

— Майка смята… — започна той и този път Джек наистина се разсмя.

— Вашата баба навярно е забележителна личност. Тя има ли мнение по въпроса?

Детективът енергично кимна.

— Винаги е имала, още при първото убийство. Поставя пръста си точно на място, мистър Бирдмор, и аз винаги й давам това право. Най-добрите идеи съм получавал от нея, на практика всичко… той замълча.

Джек продължи да се смее, но в същото време изпитваше леко разочарование. Този човек, болестно завладян от естеството на своята работа, бе достигнал високия си пост в полицията благодарение на упорито, но лишено от фантазия постоянство. Във всяка служба хората се изкачват до върха на йерархията след дългогодишна работа. Звучеше невероятно в момент, когато най-блестящите мозъци се опитваха да сринат из основи тази тайнствена организация, някой да възвеличава съвет, даден му от неговата баба.

— Трябва да подновя запознанството си с вашата леля — каза Джек.

— Тя отиде в провинцията — беше отговорът. — Една жена идва всяка сутрин да почиства, но вече съм съвсем сам. В момента в къщата липсва предишният уют.

Разговорът се прехвърли върху домашните проблеми на инспектора и Джек въздъхна с облекчение. Тяхната незначителност действуваше успокоително на възбуденото му съзнание и той почувствува, че една вечер, прекарана с всезнаещата баба, би го отпуснала напълно.

След малко Пар отново подхвана сериозен разговор:

— Утре Дръмънд ще бъде доведена в съда и след това отведена в затвора.

— Има ли надежда да я освободят под гаранция?

Пар поклати глава:

— Не, ще я откарат в Холоуей, но това няма да й навреди много. — Думите му според Джек бяха напълно безсърдечни. — Холоуей е един от най-хубавите затвори в страната и може би тя ще остане доволна от почивката.

— Защо точно Йейл я арестува? Мислех, че това е ваша работа.

— Аз му наредих отвърна Пар, — той има статут на редовен полицай и тъй като е свързан със случая от самото му начало, счетох, че е най-добре да го доведе докрай.

На следващия ден, точно както инспекторът предрече, съдът, се ограничи само с основанията за арест и Талия беше откарана в затвора.

Голяма тълпа от хора, привлечени от сензационния характер на обвинението, пълнеше улиците около съда.

Мистър Уилингс не се чувстваше достатъчно здрав, за да присъства в залата, но намери сили да изпрати оставката си в правителството като отговор на предложението от страна на министър-председателя, получено в плик и имащо много неприятен тон. Острият език на министър-председателя беше добре известен и дори невъзмутимият Уилингс се почувствува засегнат.

Каквото и да се случеше, той беше компрометиран завинаги. Дори политическите му поддръжници без съмнение щяха да останат потресени от показанията, които трябваше да даде. Беше завел едно момиче — почти непознато — в своята къща в провинцията, беше се опитал да я изнасили и накрая беше наръган с нож. Нямаше начин да се представи по-омекотено тази неприятна история и той се упрекваше горчиво за своята глупост.

Докато Талия беше в затвора, Пар се опита да поговори с нея. Но момичето отказа да се срещнат в килията и настоя разговорът да бъде проведен в присъствието на надзирателката. Седнали един срещу друг на масата в голямата стая за свиждане, тя обясни:

— Трябва да ме извините, мистър Пар, че не пожелах да разговаряме в моите покои. Но много надеждни млади сътрудници на Червения кръг се срещнаха със смъртта по време на разпит в килиите си.

— Единственият, за когото се сещам — каза безстрастно Пар, — е Сибли.

— Който беше блестящ пример за неблагоразумие.

Талия се усмихна, показвайки белите си зъби:

— И така, какво искате от мен?

— Искам да ми разкажете, какво точно се случи, когато пристигнахте в Онслоу Гардънс.

Тя описа честно и подробно следобедното си посещение.

— Кога разбрахте, че камата е изчезнала?

— Докато разглеждах стаята и чаках Уилингс да си облече палтото. Как е Лотарио?

— Добре е — отвърна Пар. — Страхувам се, че ще се оправи. Исках да кажа — бързо добави той, радвам се, че ще се оправи. Тогава ли за първи път Уилингс забеляза липсата на камата?

Талия кимна.

— Носехте ли маншон?

— Да отвърна тя. — Това ли е мястото, където се предполага, че е било скрито смъртоносното оръжие?

— Маншонът на ръката ви ли беше, когато отидохте в къщата в Хатфилд?

Момичето се замисли за момент и кимна:

— Да.

Инспекторът се изправи.

— Получавате ли достатъчно храна?

— Да, от затвора. Затворническата храна ми понася добре и не бих искала някой, воден от криворазбрана сърдечност да ми изпраща вкусни неща отвън. Доколкото знам, следствените имат това право.

Пар потърка брадата си.

— Мисля, че сте много мъдра — каза той.