Едгар Уолъс
Червеният кръг (35)

34
Изнудване на правителството

Когато пристигнаха в Лондон, вечерните вестници вече огласяваха новата сензация.

Накратко историята, според официалното комюнике, гласеше така:

„Тази сутрин всеки един от членовете на правителството получи документ, без адрес или каквато и да е друга индикация за неговия произход, освен отпечатан на всяка страница Червен кръг“. В документа беше написано:

„Всички усилия на вашата полиция, официална и частна; геният на мистър Дерик Йейл и трудолюбивата активност на главния инспектор Пар бяха безсилни да разкрият нашата дейност. Пълната тайна на Нашия успех е неизвестна. За нещастие Наше неприятно задължение бе да отнемем живота на няколко души, не толкова в смисъл на отмъщение, колкото като предупреждение към останалите. Тази сутрин трябваше да изпълним Нашето неприятно задължение да премахнем мистър Самуел Хегит, адвоката, нает от покойния Харви Фройънт, който в хода на работата си, се доближи неочаквано близо до Нашата самоличност.

За щастие на останалите членове на неговата фирма той се беше заел лично с тази задача. Тялото му ще намерите край железопътната линия между Брикстън и Марсдън.

Тъй като полицията е неспособна да Ни залови и тъй като Ние напълно приемаме твърдението на властите, че Ние сме най-сериозната заплаха за обществото в момента, Ние сме съгласни да се откажем от дейността си при условие, че ни предоставите 1 милион лири стерлинги. Начинът за предаване на парите ще бъде уточнен допълнително. Парите трябва да бъдат придружени от документ за помилване, така че при евентуална необходимост, ако впоследствие Нашата самоличност се разкрие, да се възползуваме от него.

Отказът да приемете нашите условия ще има неприятни последици. Тук назоваваме 12 известни парламентаристи, които трябва да останат като заложници до изпълнението на Нашето искане. Ако до края на седмицата правителството не се съгласи с Нашите условия, един от тези джентълмени ще бъде ликвидиран!“

Първият човек, когото Пар срещна след пристигането си в Уайтхол, беше Дерик Йейл. За първи път известният детектив изглеждаше разтревожен.

— Страхувам се от това развитие на нещата — каза той. — И най-странното е, че се случи в момент, когато мислех, че ще мога да заловя главния извършител.

Йейл хвана под ръка Пар и го поведе надолу по тъмния коридор.

— Това проваля риболова ми — добави той и инспектор Пар изведнъж се сети.

— Разбира се, днес вие трябваше да умрете! Предполагам обаче, че ще бъдете помилван според общата амнистия, която издаде Червеният кръг.

Неговият спътник се засмя:

— Искам да ви кажа, преди още да сме стигнали на срещата, че се поставям безрезервно на ваше разположение. Мисля, трябва да знаете, Пар, че настоящето желание на правителството е да ми предостави официални пълномощия и да ми се възложи цялото разследване. Чух за тази идея и дадох решителен отказ. Убеден съм, че вие сте най-подходящият човек за тази работа и няма да се подчинявам никому другиму.

— Благодаря ви — простичко каза Пар. — Може би правителството ще бъде на друго мнение.

Срещата на правителството се състоя в канцеларията на държавния секретар. Присъстваха всички получатели на меморандума на Червения кръг, но трябваше да мине известно време, за да бъдат допуснати и външните лица.

Пръв беше призован Йейл, а четвърт час по-късно повикаха и инспектора.

Пар познаваше по физиономия по-голяма част от официалните присъстващи и като опозиционер не изпитваше особено уважение към нито един от тях. Той усети дух на враждебност още с влизането си в залата и хладното кимване, с което министър-председателят отвърна на поклона му, затвърди това впечатление.

— Мистър Пар — ледено започна министър-председателят, — ние обсъждаме тук проблема за Червения кръг, който, както разбирате, се превърна почти в национален. Опасният характер на тази неизвестна организация бе доказан и от меморандума, който получиха някои членове на правителството и които, не се съмнявам, сте прочели във вестниците.

— Да, сър — отвърна инспекторът.

— Няма да скрия от вас, че сме дълбоко разочаровани от работата на вашите следователи. Въпреки че имахте на разположение всичко необходимо, включително и извънредни пълномощия — той погледна някакъв документ пред себе си.

Пар го прекъсна:

— Господин министър-председателю, бих искал да не споменавате пред присъстващите какви пълномощия и специални привилегии съм получил от държавния секретар.

Председателят беше изненадан.

— Добре. Ще добавя само, че въпреки необикновените привилегии и възможности, въпреки че присъствахте дори на местопрестъплението, вие не успяхте да изправите престъпника пред съда.

Инспекторът кимна.

— Нашето първоначално желание беше да предоставим случая в ръцете на мистър Дерик Йейл, който въпреки че не успя да доведе пред съда главния престъпник, успешно проследи двама от убийците. Мистър Йейл обаче отказа да приеме задачата, освен в случай, че го ръководите вие. Той любезно изрази своето желание да ви служи и при това положение ние се съгласихме. Зная, че оставката ви е вече предадена на пълномощниците и че е била официално приета. Засега няма да й даваме ход. Запомнете, мистър Пар! — министър-председателят се надвеси напред и продължи сериозно и отчетливо: — Абсолютно невъзможно е да приемем изискванията на Червения кръг; подобен курс би бил в противовес на целия закон и би означавал предаване на властта. Ние разчитаме да осигурите на всеки член от правителството, който е заплашен, такава закрила, каквото му се полага като гражданин. Цялата ви кариера е поставена на карта.

Когато той свърши, инспекторът бавно се изправи.

— Ако Червеният кръг удържи на думата си, аз гарантирам, че нито косъм няма да падне от главата на който и да е член на вашето правителство. А дали ще успея да заловя човека, който нарича себе си Червения кръг, тепърва предстои да видим.

— Предполагам няма съмнение, че този нещастник Хегит е бил убит? — попита министър-председателят.

Този път отговори Дерик Йейл.

— Не, сър, тялото му беше намерено рано тази сутрин. Мистър Хегит, който живее в Марсдън, е отпътувал от Лондон с влак миналата нощ и очевидно престъплението е извършено по пътя.

— Какъв ужас, какъв ужас! — поклати глава министър-председателят. — Кървава вакханалия от престъпления. И вероятно това още не е краят.

На излизане от Уайтхол, Йейл и неговият спътник завариха голяма тълпа от хора. Вестта за обсъждането в правителството на този нов и извънреден проблем, се беше разчула. Тълпата поздрави Йейл, а инспектор Пар премина незабелязано, за негово голямо облекчение.

Несъмнено сензацията на деня беше Червеният кръг. По страниците на много от вечерните вестници имаше нарисувани подобия на прочутия знак. Навсякъде хората обсъждаха вероятността кръгът да изпълни заплахата си.

Когато Дерик Йейл влезе. Талия Дръмънд вдигна очи. Подпряла главата си с ръце, тя четеше вечерния вестник ред по ред, дума по дума.

Дерик забеляза колко е заинтригувана, а също и как сконфузено прибра вестника.

— Е, мис Дръмънд, какво мислите за последния им подвиг?

— Изключителен — отвърна тя, — и в известен смисъл, достоен за възхищение.

Той я погледна мрачно.

— Признавам, че не виждам много неща за възхищение. Имате твърде странен и изкривен поглед на нещата.

— Така ли? — каза хладно тя. — Никога не забравяйте това, мистър Йейл.

Преди да влезе в стаята си, той спря и хвърли към нея дълъг проницателен поглед, който тя посрещна само с едно примигване.

— Мисля, че трябва да сте много благодарна, че мистър Джонсън от Милдрид стрийт няма да получава повече вашите интересни съобщения.

Талия мълчеше.

След малко той се върна.

— Вероятно ще преместя офиса си в Управлението на полицията и понеже знам, че няма да виреете в онази атмосфера, ви оставям тук да се грижите за текущите ми задачи.

— Вие ли се наемате със залавянето на Червения кръг? — попита сериозно Талия.

Детективът поклати глава.

— Инспектор Пар, но аз ще му помагам.

Йейл не продума нито дума повече за новата задача и прекара остатъка от сутринта, зает с обичайната си работа. Тръгвайки за обяд, той каза, че няма да се връща повече този ден и възложи на Талия да прегледа писмата за изпращане.

Едва беше излязъл, когато телефонът звънна. Като чу гласа от другия край на жицата, Талия за малко не изпусна слушалката.

— Да, аз съм. Добро утро, мистър Бирдмор.

— Вкъщи ли е мистър Йейл? — попита Джек.

— Току-що излезе и няма да се връща повече днес. Ако имате да му казвате нещо важно, ще се опитам да го намеря — предложи Талия, като едва владееше гласа си.

— Не зная дали е важно или не — продължи Джек, — но тази сутрин преглеждах документите на баща си, едно изключително неприятно занимание, и открих цяла купчина документи, отнасящи се до Марл.

— До Марл? — бавно каза тя.

— Да, вероятно бедният татко е знаел за Марл повече, отколкото сме можели да си представим. Марл е бил в затвора. Това известно ли ви е?

— Досещах се — каза Талия.

— Баща ми винаги проучваше хората, преди да работи с тях и явно е събрал доста информация от френското представителство за предишния живот на Марл. Той изглежда не е бил много стока и допускам, че губернаторът си е имал работа с него. Особено любопитен документ е един плик с надпис „Снимка от екзекуцията“. Той носи френски печат и явно губернаторът не го е отварял, тъй като мрази подобни ужасни неща.

— Вие отворихте ли го? — рязко попита Талия.

— Не — отвърна изненадано Джек. — Защо се нахвърляте така върху мене?

— Бихте ли ми направили една услуга, Джек?

Тя за първи път го нарече по име и почти видя как се изчерви.

— О, да, разбира се. Талия. Бих направил за вас всичко — разпалено каза той.

— Не отваряйте плика. Приберете всички документи, отнасящи се до Марл, на безопасно място. Ще ми обещаете ли да го направите?

— Обещавам — каза Джек, — но що за странна молба!

— Казали ли сте на някого за плика?

— Изпратих бележка до инспектор Пар.

Той чу недоволното й възклицание.

— Ще ми обещаете ли да не казвате на никого за снимката?

— Разбира се — отвърна той. — Ако искате мога да ви ги изпратя.

— Не, не правете това — каза Талия и рязко приключи разговора.

Тя остана няколко минути така, дишайки учестено, после се изправи, сложи си шапката, заключи офиса и отиде да обядва.