Едгар Уолъс
Червеният кръг (32)

31
Талия отговаря на няколко въпроса

Дерик Йейл седеше, подпрял с две ръце главата си и четеше вестник. От сутринта беше прегледал цяла дузина, отваряйки ги един по един и захвърляйки ги зад себе си.

— „Пред очите на полицията“, „Некадърността на Главно управление на полицията“ — прочете Йейл и поклати глава. — Днес сутринта вестниците ще развалят настроението на нашия беден приятел Пар. Той беше почти толкова неспособен да предотврати престъплението, колкото и ние двамата с вас, мис Дръмънд.

Тази сутрин Талия Дръмънд изглеждаше малко бледа. Около очите се виждаха тъмни кръгове и общият й незаинтересован вид беше в противоречие с обичайната й жизненост.

— Щом сте в играта, сигурно очаквате да получавате и удари, нали? — попита студено тя. — Полицията не може да прави всичко, каквото си поиска.

Йейл я погледна с любопитство.

— Май не сте голяма почитателка на полицейските методи, мис Дръмънд.

— Бих казала никак — отвърна Талия и остави пред него купчина писма. — Надявам се, че не очаквате да защитавам качествата на полицията.

Йейл тихо се засмя.

— Вие сте странно момиче. Понякога ми се струва, че по рождение сте лишена от чувство на състрадание. Впрочем не работехте ли преди при Фройънт?

— Да — кратко каза тя.

— И живяхте известно време в къщата?

Талия не отговори, но сивите й очи се втренчиха в неговите.

— Да, живях известно време. Защо питате?

— Чудя се дали сте знаели за съществуването на подземната стая — попита безгрижно Дерик Йейл.

— Разбира се, че знаех. Бедният мистър Фройънт не криеше предвидливостта си. Поне десетина пъти ми е казвал колко пари му е струвала — и тя се усмихна.

За момент Йейл се замисли.

— Къде обикновено стояха ключовете за бомбеното скривалище?

— В бюрото на мистър Фройънт. Предполагате, че съм имала достъп до тях и че съм замесена в снощното убийство?

Той се засмя.

— Не предполагам нищо. Просто питам и тъй като изглежда знаете много повече от другите, които живеят тук, моето любопитство е напълно оправдано. Мислите ли, че е възможно да се повдигне безшумно капакът на пода?

— Напълно възможно — отвърна Талия. — Тези врати работят с противотежести. Ще отговорите ли на някое от тези писма?

Той отстрани с ръка връзката с писмата.

— Какво правихте миналата нощ, мис Дръмънд?

Този път въпросът беше директен.

— Прекарах вечерта вкъщи — Талия сложи ръце зад гърба си и особената скованост, която Йейл бе забелязал и преди, вдърви цялата й фигура.

— През цялото ли време бяхте вкъщи?

Тя не отговори.

— Вярно ли е, че към осем и половина сте излязла с малък пакет?

Тя отново не отговори.

— Един от хората ми ви е видял случайно, но после ви е изгубил. Къде прекарахте вечерта? Не сте се завърнала вкъщи почти до 23 часа.

— Излязох да се разходя — каза хладно Талия. — Ако ми дадете карта на Лондон, ще се постарая да ви покажа маршрута си.

— Може би, част от него е вече известен.

Тя присви очи.

— В такъв случай ще си спестя усилието да ви разказвам къде съм ходила.

— Вижте какво, мис Дръмънд — той се наведе през масата. — Сигурен съм, че по душа, не сте убийца. Тази грозна дума ви кара да потрепвате. Но има подозрителни подробности, които все още не съм споделил с Пар, около разходките ви миналата нощ.

— Да бъда под подозрение е нещо нормално за мен — отвърна Талия. — Щом като знаете толкова много, напълно излишно е да ви разказвам повече.

Йейл я погледна право в очите, но тя издържа погледа му, без да трепне. Тогава той сви рамене.

— Всъщност мисля, че няма значение къде сте била.

— Почти съм склонна да се съглася с вас — подигравателно каза Талия и влезе обратно в стаята, където беше пишещата й машина.

— Невероятна личност — помисли си Дерик Йейл.

Обикновено жените не го интересуваха, но Талия Дръмънд не влизаше в общата класация. Но не хубостта й го привличаше: той съзнаваше, че е красива, така както съзнаваше, че вратата на офиса му е боядисана в кафяво или че цветът на „репу“-то е червен.

Йейл взе отново вестника и препрочете някои от критичните бележки по повод неефективната работа на полицията. Малко след това, както очакваше, в стаята оживено влезе Пар и се тръшна на един стол.

— Комисарят иска оставката ми — за голяма изненада на Йейл гласът му беше почти тържествуващ. — Това никак не ме тревожи. Още преди три години, когато брат ми ми остави парите си, мислех да се пенсионирам.

Йейл за първи път чуваше Пар да намеква за парите си.

— Какво смяташ да правиш? — попита го той.

Пар се усмихна и отвърна сухо.

— В държавните служби, когато ти поискат оставката, си длъжен да я подадеш. Но тя ще влезе в сила едва в края на другия месец. Ще изчакам да видя какво ще стане с теб, приятелю.

— С мен? — възкликна учудено Дерик. — А, имаш предвид предупреждението, че ще ме ликвидират на четвърти. Чакай да погледна календара, остават ми още два-три дни живот — той се засмя иронично. — Не мисля, че си заслужава да оставаш заради това. Но шегата настрана, защо изобщо трябва да си подаваш оставката? Как смяташ, ако отида при комисаря…

— Комисарят би те изслушал точно толкова, колкото и наниз бобени зърна, ако можеха да говорят. Между другото той не ми отнема случая до влизане в сила на оставката, за което трябва да съм ти благодарен.

— На мен?

Дебеличкият инспектор тихо се засмя.

— Казах му, че твоят живот е толкова скъп за страната ни, че е необходимо да остана на работа, докато мине фаталната дата.

В този момент влезе Талия Дръмънд с нова връзка писма.

— Добро утро, мис Дръмънд.

Инспекторът вдигна очи към момичето.

— Четох за вас в сутрешните вестници — каза хладно Талия. — Станали сте обществена личност, мистър Пар.

— Всичко е заради рекламата — отвърна добродушно Пар. — Измина доста време, откакто видях вашето име във вестниците, мис Дръмънд.

Това напомняне за появата й пред съда изглежда развесели много Талия.

— Ще наваксам бързо — каза тя. — Какви са последните новини за Червения кръг?

— Последните новини — започна бавно Пар — са, че цялата кореспонденция, изпращана до Червения кръг от Милдрид стрийт, ще бъде изпращана занапред от друго място.

Той видя как лицето й се промени. Всичко стана мигновено, но ефектът го задоволи напълно.

— Да не би да са се преместили в града? — попита Талия, съвземайки се бързо. — Не виждам защо да не го сторят. И без това правят почти каквото си искат. Не виждам, защо да не живеят в някоя хубава сграда с асансьори и светлинни реклами. Най-добре ще е да си сложат светлинни реклами, така че дори полицията да ги види.

— Сарказъм у една млада дама — каза строго Пар. — Това е не само недопустимо, но и обидно.

Йейл слушаше с доволна усмивка размяната на реплики. Имаше моменти, когато инспектор Пар го учудваше дори повече от Талия. Когато поискаше този дебелак можеше да прояви много изтънчена злоба.

— Къде бяхте снощи, мис Дръмънд? — попита Пар с втренчен в земята поглед.

— В леглото, сънувайки — отвърна Талия Дръмънд.

— В такъв случай, вероятно насън сте се разхождали около 21.30 часа зад къщата на Фройънт.

— А, това ли било? — възкликна Талия. — Сигурно сте открили нежните ми стъпчици в градината. Мистър Йейл вече ми подметна. Не, инспекторе, миналата нощ бях на разходка в парка. Самотата ме вдъхновява много.

Пар все още разглеждаше внимателно килима.

— Много добре, млада госпожице, но другия път, когато се разхождате в парка, стойте на разстояние от Джек Бирдмор, защото вчера сте го изплашили много.

Тук той удари право в целта. Лицето й почервеня, а нежните и вежди се свъсиха.

— Мистър Бирдмор не се плаши толкова лесно — каза Талия — освен…

Тя се обърна рязко и излезе от стаята. Когато Пар след кратък разговор с Йейл също излезе, момичето го пресрещна намръщено и гневно каза:

— Има моменти, инспекторе, в които наистина ви мразя.

— Учудвате ме — отвърна той.