Едгар Уолъс
Червеният кръг (29)

28
Изстрел в нощта

Инспекторът трябва да беше към петдесетте и Джек бързо пресметна приблизителната възраст на тази възхитителна баба, която се интересуваше от престъпления и поддържаше къщата подредена.

— Тя сигурно е една чудесна стара дама — каза той. — Предполагам, че би я заинтригувал дори Червеният кръг.

— Да я заинтригува — мистър Пар се засмя. — Ако майка беше по следите на тази банда и имаше моята власт, още същата вечер всички щяха да се отзоват в полицията на Канон стрийт, но — той направи пауза, — уви не са.

През цялото време, докато говореха, Джек се питаше, защо независимо от реда, стаята все пак му изглеждаше неподредена. Той не остана за дълго насаме с мислите си, тъй като мистър Пар беше необикновено бъбрив събеседник. Инспекторът разказа на Джек за някои неприятни подробности от разговора си с комисаря.

— Естествено шефовете на полицията са много обезпокоени от тази поредица престъпления — каза Пар. — От 50 години насам не се е случвало подобно нещо. На практика, струва ми се, че след Джек Изкормвача не е имало такава кървава вакханалия. Може би за вас, мистър Бирдмор, ще бъде интересно да знаете, че от 50 години насам Червеният кръг, който и да е той, е първият организиран престъпник, с който трябва да се справим. Престъпните организации са рисковано предприятие, тъй като сигурността им зависи от чувството на дълг, което се предполага, че притежава всеки крадец, и което лично аз не съм срещал никога. Ето защо играта свършва много бързо. Червеният кръг очевидно е човек, който не се доверява никому. Той не може да бъде предаден, защото няма кой да го предаде. Малобройните членове на бандата също не могат да се предават един друг, защото за мен вече е ясно, те нито се познават, нито си знаят имената.

Пар продължи да разказва интересни случаи от своята практика. Беше близо единадесет и половина, когато Джек скочи и взе отново да се извинява.

— Ще ви изпратя до вратата. С кола сте, нали?

— Не — отвърна Джек. — Дойдох с такси.

— Хм — промълви инспекторът. — Стори ми се, че видях паркирана кола отпред. Съседите ни нямат коли. Може би е била на лекаря.

Той отвори вратата. До бордюра наистина имаше паркирана черна кола.

— Имам чувството, че съм я виждал и преди — каза инспекторът и направи крачка напред. В същия миг от тъмната вътрешност блесна тънко пламъче, чу се оглушителен гръм и инспектор Пар падна в ръцете на Джек, след което бавно се свлече на земята. Секунда по-късно колата профуча нагоре по улицата със загасени светлини и изчезна зад ъгъла. Започнаха да се отварят вратите и да наизлизат разтревожени хора.

Дотичалият полицай повдигна с Джек инспектора и заедно го внесоха в гостната. За щастие лелята си беше легнала и очевидно не беше видяла и чула нищо.

Инспектор Пар отвори очи.

— Мръсен номер — промълви той и потрепна от болка. После опипа внимателно жилетката си и извади плоско парче олово. — Цяло щастие е, че не използваха автоматичен пистолет — и, виждайки безкрайното учудване по лицето на Джек, продължи: — Червеният кръг е един от тримата, които носят предпазни жилетки. Аз съм вторият, а — Пар направи пауза, — третият, доколкото знам, е Талия Дръмънд.

Известно време Пар мълча, после каза:

— Бихте ли се обадили на Дерик Йейл? Мисля, че ще се изненада много — неопределено подметна той.

Дерик Йейл пристигна половин час след инцидента и видът му подсказваше, че е нахлузил дрехите си направо върху пижамата. Той изслуша разказа на Пар.

— Не искам да ви подценявам, инспекторе, но вие бяхте последният човек на този свят, по когото можех да предполагам, че ще стрелят.

— Благодаря ви — каза Пар, прикрепвайки внимателно парченце марля върху наранените си гърди.

— Не го казвам в смисъл на подценяване; имам предвид, че подобно предизвикателство към полицията е последното нещо, което очаквах от тях.

Йейл се намръщи.

— Не мога да го проумея — той говореше сякаш на себе си. — Чудя се защо тя настояваше да знае. Говоря за Талия Дръмънд. Тази сутрин ме попита за вашия адрес. Разбрах, че телефонът ви го няма нито в указателя, нито в местния справочник.

— А вие какво и казахте?

— Дадох й уклончив отговор, но току-що се сетих, че личното ми телефонно тефтерче е леснодостъпно и тя е могла да го потърси, вместо да си създава притеснения да ме пита. Чудно защо не го е направила.

Джек отегчено въздъхна.

— Всъщност, Йейл, надявам се не искате да ни внушите, че е стреляла мис Дръмънд. Защото ако това е целта ви, е направо смешно. О, знам какво ще кажете: че не е стока, че е обиграна във всякакви дребни престъпления, но това не я прави убиец.

— Напълно сте прав — отвърна Йейл след кратка пауза. — Бях несправедлив с момичето и не бих искал да прозвучи като компенсация желанието ми да й дам още един шанс. Между другото, Пар, исках да ви видя тази вечер. — Той извади от джоба си една картичка и я сложи на масата пред инспектора.

— Как би ти се отразило на нервите това?

— Кога я намери?

— Беше в пощенската кутия, но не я бях прочел, бързайки да хвана такси за насам. Не е ли прекалено?

На картичката беше нарисуван добре познатият и на двамата символ. При вида му Джек потръпна. Вътре в кръга беше написано:

„Вие служите на губещата страна. Работете за нас и ще бъдете възнаграден десетократно. Ако продължавате, както досега, ще умрете на четвърти следващия месец.“

— Това ви дава още около десет дни — каза сериозно Пар и от болка или вълнение неочаквано пребледня.

— Десет дни.

— Аз, разбира се, не обръщам ни най-малко внимание на тази заплаха — весело каза Дерик Йейл. — Трябва да ви призная, че след неприятното приключение в моя офис, почти повярвах в свръхестествените им възможности.

— Десет дни — повтори детективът. — Имате ли някакви планове? Къде по принцип трябваше да бъдете на четвърти следващия месец?

— Изненадан съм, че ми задавате подобен въпрос — отвърна Йейл. Имам уговорка да отида за риба край Дийл. Един мой приятел ми даде назаем моторната си лодка и възнамерявам да прекарам нощта на Ламанша. Всъщност предвиждах да отида точно на този ден.

— Уреждайте каквото искате, но няма да отидете сам — подчерта Пар. Сега можете да си тръгвате всички. Благодаря на Господа, че леля ми не се събуди и че майка не е тук.

Последното беше предназначено за Джек и той се усмихна с разбиране.