Едгар Уолъс
Червеният кръг (11)

10
Призовката на Червения кръг

Талия Дръмънд се върна в квартирата, която бе наела, преди да постъпи на служба като секретарка при мистър Харви Фройънт. Явно слухът за „злодеянията“ й я бе изпреварил, защото дебелата хазайка я посрещна студено, и ако не бе продължавала да плаща наема за единствената си стая през времето, докато работеше за Фройънт, вероятно нямаше да бъде пусната вътре.

Стаята беше малка, спретната, макар и просто мебелирана. Без да обръща внимание на киселото лице и студения прием на хазайката, Талия влезе в своето апартаментче и заключи подире си вратата. Тя бе изкарала една много неприятна седмица и тъй като бе държана в килия, самите й дрехи като че изпускаха противната смрад на затвора Холоуей. Обаче Холоуей имаше едно предимство, което Лексингтън стрийт №14 не притежаваше: имаше великолепни бани, за което момичето беше искрено благодарно, когато взе да се преоблича.

Умът й имаше много материал за размишление. Харви Фройънт… Джек Бирдмор… Талия се намръщи като от някаква неприятна мисъл и се опита да прогони Джек от съзнанието си. С облекчение мисълта й се върна на Фройънт. Тя почти го мразеше. Безспорно го презираше. Времето, което бе прекарала в къщата му, беше най-лошият период от живота й. Там тя се хранеше с прислугата и чувствуваше, че храната, която ядеше, се мери, тегли и надлежно разпределя от човек, чийто седемцифрен чек би бил осребрен веднага.

„Поне не сте се любили, мила моя“ — рече си тя и се усмихна. Някак не можеше да си представи Харви Фройънт да се люби с някоя. Спомни си за дните, когато бе вървяла по петите му из голямата къща с бележник в ръка, а той търсеше доказателства за небрежността на прислугата си, като прокарваше пръсти по полираните рафтове в библиотеката си, търсейки напразно прах, обръщаше ъглите на килимите, оглеждаше сребърните прибори или пък броеше редовно всяка седмица съдържанието на килера си.

Отмерваше виното на масата и броеше празните бутилки, дори тапите. Гордееше се, че можеше да каже кое цвете липсва в голямата му градина. Цветята пращаше редовно на пазара заедно със зеленчуците, които отглеждаше, и прасковите, които зрееха до стената, и горко на нещастния градинар, който посмееше да задигне дори една зряла ябълка от овощната градина, защото Харви имаше изключителен инстинкт, който го довеждаше до оскверненото дърво.

Талия се усмихна малко кисело на тези спомени и след като смени костюма си, излезе, заключвайки вратата подире си. Хазайката й я наблюдаваше, докато крачеше по улицата, и кимаше заканително.

— Квартирантката ти се е върнала — каза една съседка.

— Да, върнала се е — отвърна жената мрачно. — Няма що, хубава дама! За пръв път имам крадла в къщата си и ще бъде последен. Тази вечер ще й отрежа квитанцията.

Без да знае за тази критика, Талия се качи на един автобус, който я отведе в града. Слезе на Флийт стрийт и влезе в голямата редакция на един популярен вестник. На гишето взе формуляр за обява, за момент погледна замислено белия лист, после написа:

„Секретарка. — Млада дама от колониите търси работа като секретарка. Предпочита да живее на работното място. Иска малка заплата. Стенография и машинопис.“

Остави място за номера на пощенската кутия, подаде обявата на гишето и плати таксата.

Върна се навреме на Лексингтън стрийт за чая и яденето, което й бе поднесено от хазайката на олющена табла.

— Вижте какво, мис Дръмънд — каза тази достойна особа, — искам да ви кажа няколко думи.

— Кажете ги — рече момичето небрежно.

— От идващата седмица стаята ви ще ми трябва.

Талия се обърна бавно.

— Значи ли това, че трябва да си изляза?

— Точно това значи. Не мога да търпя хора като вас да живеят в порядъчна къща. Вие ме учудвате, а все ви мислех за почтена млада дама.

— Продължавайте да мислите така — отвърна Талия студено. — Аз съм и млада, и почтена дама.

Ала никой не можеше да спре дебелата хазайка да произнесе добре репетираната си присъда.

— Хубава дама сте каза тя, — като злепоставяте къщата ми. Била сте в затвора една седмица. Може би мислите, че не зная, но аз чета вестници.

— Не се и съмнявам — произнесе момичето спокойно.

— Достатъчно, мисис Боулд. Ще напусна къщата ви идващата седмица.

— И трябва да ви кажа… — подзе жената.

— Кажете го на изтривалката — отсече Талия и затвори вратата под носа на заядливата жена.

Тъй като вече се мръкваше, тя запали една газена лампа и цяла вечер се занимава с маникюра си — работа, която бе прекъсната в девет часа от пристигането на пощата. Чу тропането по вратата и тежките стъпки на хазайката по стълбата.

— Писмо за вас — подвикна жената.

Талия отключи вратата и пое плика от ръката на хазайката.

— Най-добре е да кажете на приятелите си, че ще имате нов адрес — каза жената, която не искаше да остави кавгата недовършена.

— Аз още не съм казвала на приятелите си, че живея в такава бърлога — отвърна Талия благо и заключи вратата, преди жената да успее да измисли подходящ отговор.

Тя се усмихна, когато приближи плика до лампата. Той беше адресиран с печатни букви. Обърна го наопаки, погледна пощенското клеймо, преди да го отвори, и извади една дебела бяла картичка. Още щом погледна текста, лицето й промени изражението си.

Картичката беше квадратна, с голям червен кръг в средата. Вътре в кръга беше написано със същите печатни букви:

„Нуждаем се от вас. Качете се в колата, която ще ви чака на ъгъла на Стийн скуеър в десет часа утре вечер.“

Тя сложи картичката на масата и се вторачи в нея.

Червеният кръг се нуждаеше от нея!

Бе очаквала тази „призовка“, но тя бе дошла по-рано, отколкото бе предвиждала.