Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Crimson circle, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3гласа)

Информация

Сканиране
helyg(2015)
Разпознаване и корекция
hammster(2015)

Издание:

Едгар Уолъс. Червеният кръг

 

Hodder & Stoughton London, 1922

Художник Стефан Илиев Груев

Редактор Марин Гинев

Технически редактор Венцислав Лозанов

Коректор Виолета Андреева

 

Формат 32/84/108

Печатни коли 13

Тираж 100080

Излязла от печат на 30. XI. 1990г.

Цена 4.18 лв.

Печат ДП „Балкан“ София

„Бизнес & Стил“, 1990

История

  1. —Добавяне

Пролог
Гвоздеят

Знаменателно е, че ако един 29 септември не беше рожденият ден на мосю Виктор Палион, нямаше да съществува загадката на Червения кръг. Една дузина мъже, сега покойници, по всяка вероятност щяха да бъдат живи, а Талия Дръмънд сигурно нямаше да бъде охарактеризирана от един безстрастен полицейски инспектор като „крадла и съучастница на крадци“.

Мосю Палион бе поканил трима свои помощници на вечеря в „Златния петел“ в град Тулуза. Атмосферата беше весела и дружеска. В три часа сутринта мосю Палион се сети, че посещението му в Тулуза беше във връзка с екзекуцията на един английски престъпник на име Лайтмън.

— Чеда мои произнесе той сериозно, но като се олюляваше, — часът е три, а „Червената дама“ още не е монтирана!

Затова се преместиха на мястото пред затвора, където една количка с основните части на гилотината чакаше от полунощ, и с умение, резултат от практика, монтираха зловещата машина и нагласиха ножа в жлебовете.

Но дори техническото умение не е гаранция срещу силните вина на Южна Франция и когато опитаха ножа, той не падна както трябва.

— Ще го оправя каза мосю Палион и заби един гвоздей в рамката тъкмо на мястото, където не би трябвало да се забива гвоздей.

Но той се притесняваше, защото войниците вече бяха дошли…

Четири часа по-късно (беше достатъчно светло, за да може един предприемчив фотограф да заснеме отблизо затворника) изведоха човек от затвора…

— Кураж! — прошепна мосю Палион.

— Върви по дяволите! — каза жертвата, която лежеше вързана с ремъци на дървената подставка.

Мосю Палион дръпна една ръчка и ножът падна… но само до гвоздея.

Три пъти опита и трите пъти не успя. Тогава възмутените зрители пробиха военния кордон и затворникът бе отведен обратно в затвора.

Единайсет години по-късно този гвоздей уби много хора.